1659 г. Ричард Кромуел се отказва от титлата си Лорд-протектор (държавен глава) на Англия. Той поема поста след смъртта на баща си, но само няколко месеца след това Кромуел свиква нов парламент. Депутатите предприемат действия срещу протектората, като се стремят да възстановят принципите на парламентарната република и на първо място да поставят армията под контрола си.
Армията се възпротивява и изисква от Ричард да разпусне парламента. Така Кромуел е принуден да подаде оставка като държавен глава. След това е извършена реставрация на монархията и на трона е установен Чарлз II.
Кромуел прекарва близо 20 години в доброволно изгнание в чужбина. Завръща се около 1680 г., като остатъка от живота си прекарва в имението си в Хурсли.
1787 г. във Филаделфия е свикан Конституционен конвент, който трябвало да изработи конституцията на новообразувалата се държава. Конституцията е официално приета през септември с.г., а е обнародвана две години по-късно (през 1789 г.).
Един от главните принципи в конституцията е, че всички хора са равни пред закона и са защитени от него по един и същ начин. Също така, всички щати са равни и никой от тях не може да иска по-специално отношение от управляващите.
Скоро след приемането си, конституцията търпи първите си промени, за да се отрази желанието на голяма група от политическия елит да се намалят (ограничат и кодифицират) правомощията на федералната власт. Нуждата от твърди гаранции срещу евентуална злоупотреба с федералната власт е била изключително важна за съхраняване на съюза, тъй като по това време се вихрели антифедералистки чувства.
Първите десет допълнения касаят правата на гражданите и отделните щати; автор на Закона за правата става Джеймс Мадисън. Той черпи идеи от няколко съществуващи документа и отразява горчивия опит от британското управление в колониите, довело до революционната война за независимост.
1869 г. тържествено е открита сградата на Виенската държавна опера. Първото предтсавление, изълнено на новата сцена,е „Дон Жуан” на Моцарт.
Сградата е проектирана в стил неоренесанс от архитектите Август фон Зикардсбург и Едуард ван дер Нюл. Завършена е през 1869 г. През 1945 г., по време на Втората световна война, част от сградата е разрушена от бомбардировки. Тя е напълно възстановена през 1955 г.
Днес във Виенската държавна опера всяка година се провежда известният Оперен бал.
1933 г. е осъществен първият полет на чехословашки изтребител-биплан „Авиа Б-534”. Изтребителят е разработен в началото на 1930-те години във фирмата „Авиа” и се оказал сравнително успешен за времето си самолет. Той влиза на въоръжение както в чехословашките въоръжени сили, така и в армиите на други страни, една от които е България. Използван първоначално по оригиналното си предназначение като изтребител.
Веднага след създаването на този изтребител, конструкторът му Франтишек Новотни с екипа си започва разработки на негова база, с цел подобряване на качествата му.
Първият прототип излита на 25 май 1933 г., а на 5 септември с.г. полита и вторият прототип, който е с променен въздухозаборник на масления радиатор и закрита кабина.
След изпитания и демонстрации, някои от които извън страната, през втората половина на 1934 г. чехословашкото министерство на отбраната поръчва 24 машини, като впоследствие поръчката е увеличена на 147.
1953 г. от университета в Хюстън започва излъчване на първия телевизионен канал в САЩ.
1961 г. президентът на САЩ Джон Кенеди излага пред Конгреса идеята за космическата „Програма Аполо” - Човек на Луната. „Аполо” е третата американска програма за пилотирани космически полети и първата в света програма за изпращане на хора на Луната и връщането им обратно. Обхваща периода от 1961 до 1972 г.
Програмата е кръстена на древногръцкия бог на светлината, музиката и танците Аполон. Името е предложено в началото на 1960 г. от Ейбръхам Силвърстейн - мениджър на НАСА. Според него то е подходящо за такава мащабна програма.
Програмата е замислена в края на 50-те и началото на 60-те години на 20 в. по време на администрацията на президента Дуайт Айзенхауер, като последващо действие във връзка с развитието на първата американска космическа програма „Мъркюри”. Докато капсулата „Мъркюри” може да поддържа само един астронавт на ниска околоземна орбита, космическият кораб „Аполо” трябва да изведе трима астронавти на окололунна орбита и да осъществи кацане на Луната.
НАСА напредва с планирането на програмата, въпреки че финансирането и е твърде скромно, поради инертното отношение на Айзенхауер към пилотираните космически полети. През ноември 1960 г. Джон Ф. Кенеди е избран за 35-ти Президент на САЩ след кампания, която обещава американско превъзходство над СССР в областта на космическите изследвания и противоракетната отбрана. Използвайки космическите изследвания като символ на национален престиж, той предупреждава за съществуването на „ракетна пропаст” между двете страни и обещава да направи САЩ „първата сила” в това отношение.
След встъпването си в длъжност, Кенеди назначава за директор на НАСА Джеймс Е. Уеб и подкрепя поисканото от него 30% увеличаване на бюджета на агенцията. Въпреки това, решението на по-широк кръг от въпроси относно практическото изпълнение на лунната програма е отложено, тъй като президента се опасява от твърде високата цена на начинанието.
На 12 април 1961 г. съветският космонавт Юрий Гагарин става първият човек, който лети в космоса. Този исторически полет засилва страха на САЩ от технологично изоставане в сравнение със Съветския съюз. Ден след полета на Гагарин, на среща на американския комитет на науката и астронавтика, много конгресмени обещават своята подкрепа за лунната програма.
На 20 април Кенеди изпраща паметна бележка на вицепрезидента Линдън Джонсън, в която настоява последния да разгледа състоянието на космическата програма на САЩ, както и на бъдещи програми, които ще предложат възможност на НАСА да навакса изоставането от руснаците. Джонсън отговаря приблизително една седмица по-късно. Той стига до заключението, че „евентуално пилотирано кацане на Луната е достатъчно далеч в бъдещето и е много вероятно САЩ да го постигнат преди СССР”.
На 25 май 1961 г., 20 дни след първият американски суборбитален космически полет, президента Кенеди предлага програмата „Аполо” в специално обръщение към Конгреса на САЩ на съвместно заседание. Той казва: „Вярвам, че тази нация трябва да се ангажира за постигането на целта, преди края на това десетилетие - кацане на човек на Луната и безопасно връщане на Земята. Нито един космически проект в този период няма да бъде по-впечатляващ за човечеството или по-важен за изследването на космоса и никой няма да бъде толкова трудно или скъпо изпълним”.
След като получава подкрепата на Конгреса и одобрението на Министерството на финансите, първата космическа програма за изпращане на човек на Луната става факт.
По време на речта на президента на САЩ Джон Ф. Кенеди, само един американец е летял в космоса, а САЩ все още не са изпратили астронавт в орбита около Земята. Много от висшите служители на НАСА се съмняват, дали амбициозната цел на Кенеди може да бъде изпълнена. Самият президент също има известни съмнения и опитва да постигне съгласие за съвместна луната мисия на САЩ и СССР, за да се избегне дублирането на усилия. От идеята за съвместен полет до Луната не излиза нищо, поради отказа на съветския лидер Никита Хрушчов, който се опасява, че такъв проект ще доведе до разсекретяването на ракетните тайни на СССР.
В програмата „Аполо” са заети 400 000 души и повече от 20 000 промишлени предприятия и университета. След утвърждаването на мисията и поставянето на нейната основна цел - кацане на човек на Луната преди космонавтите на СССР, НАСА предприема разглеждането и разработката на няколко варианта за постигането й. Обсъдени са четири възможности: директен полет (планът предвижда изстрелването на космически кораб, който директно достига, каца на Луната и се завръща на Земята. Проектът изисква ракета-носител с много голяма мощност и огромен запас от гориво); среща на околоземна орбита (планът предвижда изстрелването на две ракети - носители „Сатурн V”, първата с космическия кораб, а другата с горивото, необходимо за полета. На околоземна орбита космическият кораб се скачва и напълва резервоарите си с гориво от втората ракета носител, след което отново цял, както в първият проект, достига до Луната, каца на нейната повърхност и се завръща на Земята); среща на лунната повърхност (планът предвижда изстрелването на два космически кораба, които достигат до лунната повърхност. Единият без екипаж на борда, на автоматичен режим, първи каца на Луната, а другият - с екипаж каца на Луната, зарежда с гориво от резервоарите на първия кораб и се завръща на Земята); среща на окололунна орбита (планът предвижда използването на модулен космически кораб. Според този план, не целия кораб, а част от него достига лунната повърхност. Проектът е най-икономичен откъм изразходване на гориво и масата на десантния модул).
1977 г. се състои премиерата на филма „Междузвездни войни”. В последствие през 1981 г. епизодът е преименуван на „Междузвездни войни: Епизод IV - Нова надежда”. Забележителен със своите специални ефекти, нестандартна режисура и научнофантастична история, филмът е един от най-успешните и значими филми за всички времена. Режисьор и сценарист ана американската космическа опера е Джордж Лукас.
Действието се развива „преди много години в една далечна галактика...”, когато група борци за свобода, известни като Бунтовническия съюз, планират да разрушат могъщата космическа станция „Звездата на смъртта” - унищожително оръжие създадено от злата Галактическа империя. Тези събития нарушават спокойния живот на младия фермер Люк Скайуокър, когато той получава тайните планове на „Звездата на смъртта” пренасяни от два дроида.
След като Империята започва жестоко и унищожително издирване на дроидите, Скайуокър решава да придружи рицаря джедай Оби-Уан Кеноби в рискованото му начинание да освободи собственика на дроидите - бунтовническия лидер принцеса Лея Органа - и да спаси галактиката.
Продуциран с 11 млн. долара и пуснат на 25 май 1977 г. филмът печели 460 млн. долара в САЩ и 337 млн. долара отвъд океана, с което побеждава предишния рекордьор „Челюсти”, като най-печеливш филм за всички времена. Сред многото награди, които получава, са и шест номинации за „Оскар”, в това число за Най-добра поддържаща мъжка роля на Алек Гинес и Най-добър филм.
2001 г. американците Шерман Бул (64 г.) и Ерик Вайхенмайър (32 г.) стават най-възрастният човек и първият сляп човек, покорили връх Еверест.
Върхът се намира на Хималаите, в южната част на континента Азия. Той привлича много опитни планинари, както и начинаещи катерачи, които са готови да платят значителна сума на професионални планински водачи, за да изкачат успешно най-високия връх на планетата.
Катерачите на всеизвестния връх са значителен източник на туристически приходи за Непал, чието правителство изисква всички бъдещи алпинисти да получат скъпо разрешение, струващо 25 000 долара на човек, преди да започнат голямото приключение.
2008 г. космическият апарат на НАСА „Феникс” каца успешно близо до северния полюс на Марс. След рисково спускане през тънката атмосфера на Марс апаратът отвори парашута си и включи двигателите, за да извърши най-мекото кацане в цялата история на примарсяването.
Преди да навлезе в атмосферата, сондата се движеше със скорост от над 16 000 км/ч, но успешно забави. Така след 10 месеца полет и само 14 минути спускане „Феникс” се трансформира от междупланетна сонда в научна станция и веднага след кацането започна да изпраща снимки на Земята.
Мисията на изстреляния на 4 август 2007 г. „Феникс” е да изследва тези залежи и да установи дали те могат да поддържат живот. Само два часа след кацането близо до северния полюс на Марс „Феникс” предаде първите уникални снимки от прашната повърхност на планетата. Сред първите кристално чисти снимки от стереоскопичната камера на „Феникс” е част от северните равнини на планетата. Тя показва повърхност, осеяна с камъчета и многоъгълни пукнатини, характерни за района. Такива пукнатини има и в арктическите райони на Земята.
Смята се, че под повърхността на района, където се приземи трикракият апарат, има леден резервоар. „Феникс” трябва да изследва дали ледът се е стопил, когато планетата е била по-топла и влажна. Той ще търси и следи от органични съставки в почвата, за да установи дали на Марс може да е имало някаква форма на живот. Изследователите обаче не очакват да бъде открита вода в течно състояние, защото климатът в тази част на Марс е много студен.
Любопитен факт е, че НАСА изпрати спускаем апарат на южния полюс на Марс през 1999 г., но неустановен проблем в последните минути преди кацането сложи край на мисията. Проучването на Червената планета все пак беше възстановено, след като роувърите „Спирит” и „Опортюнити” кацнаха успешно и изпратиха на Земята много снимки и други данни.
2009 г. Северна Корея провежда втори ядрен опит, с което създава напрежение в международната общност. Първите стъпки в областта на атомната техника Северна Корея прави в началото на Студената война, когато през 1956 г. в СССР са изпратени група севернокорейски студенти, които трябва да получат необходимите знания в областта на физиката на елементарните частици и атомната техника.
Опитът е извършен в 9.54 ч. корейско стандартно време (3.54 ч. българско време) недалеч от Килчу, където през 2006 г. КНДР тества и първото си ядрено устройство.
На 5 април КНДР изстрелва ракета Унха-2, която пренася изкуствен спътник Кванмьонсон-2. САЩ, Япония, Южна Корея и ЕС осъждат действието, тъй като според тях това е пробен пуск на ракетата Тепходон-2. Съветът за сигурност на ООН приема резолюция, осъждаща изстрелването и призоваваща към санкции. КНДР призовава държавите членки на СС да се извинят за резолюцията, след което напуска шестстранните преговори по ядрената програма, прекратява икономическото си сътрудничество с Южна Корея и изгонва ядрените инспектори на МААЕ.
Няколко дни по-късно започва възстановяване на ядрения реактор в Йонбьон и обявява, че ще бъдат проведени нови ядрени изпитания и пускове на балистични ракети.
Първи за сеизмично събитие близо до Килчу, Северен Хамгьон, съобщава Американския институт за геофизически наблюдения. Според института става въпрос за трус с магнитуд 4,7 по Рихтер, на около 10 км под земята. По първоначални данни на руското министерство на отбраната, мощността на устройството е била около 20 килотона - сравнима с бомбата над Нагасаки.
Южнокорейският президент Ли Мюн-бак свиква спешна среща на министрите върху ядрения опит. Десетки държави, сред които най-близките партньори на КНДР - Русия и Китай, както и България, осъждат ядрения опит. В отговор на обсъждането на Съвета за Сигурност за налагане на нови санкции, Северна Корея заплашва с едностранно оттегляне от примирието, сключено през 1953 г.
2014 г. 13-годишна ученичка от южния индийски щат Андра Прадеш стана най-младата представителка на нежния пол изкачила най-високия връх в света Еверест. Малаватх Пурна, която на 10 юни ще стане на 14 години, е дъщеря на фермери от село в окръг Низамабад в индийския щат. Тя учи в училище за деца на семейства в затруднено икономическо положение.
Момичето бе сред 20-те деца, избрани от Дружеството за социални грижи и образование на щата Андра Прадеш да отидат на експедиция на Еверест. Малаватх Пурна е покорила Еверест заедно с 18-годишния ученик Ананд Кумар. Той е първият представител на най-нишата индийска каста далитите, който покорява най-високия връх в света.
В България:
1978 г. започва строежът на Народния дворец на културата в София. Изграждането на НДК е част от инициативите предвидени за отбелязването през 1981 г. на 1300 години от създаването на българската държава.
Инициативата за създаване на голям културен център в София е на столичното ръководство на БКП и датира от средата на 70-те години на 20 в. Първите стъпки, свързани с намерението, проучването и проектирането, са направени през 1975 г. Тогава в тази централна градска част е имало десетина набързо струпани след бомбардировките през Втората световна война неугледни постройки, товарна жп гара за въглища, стари казарми и стотици декари пустеещи площи.
В Софийския градски комитет на БКП и Столичния народен съвет решават на това място да се оформи модерна градоустройствена среда, като част от главния градски център, ориентирана към Витоша.
Първоначално теренът е определен за оперен театър. Обявен бил международен конкурс, в който участват архитекти от страната и чужбина. Журито се оглавява от тогавашния председател на Комитета за култура Павел Матев, но не излъчва победител и конкурсът пропада. След оживени дискусии се стига до единодушно мнение - мястото е най-удобно за бъдещ център с многофункционално културно предназначение. Такава функция дотогава изпълнявала спортната зала „Универсиада”.
Проектирането е поверено на ателието на арх. Александър Баров и конструктора инж. Богдан Атанасов. Те са подпомогнати от главния архитект на София Владимир Роменски, арх. Стефан Стайнов - министър на архитектурата, проф. Милчо Брайнов, основен консултант по конструкцията на сградата. На арх. Атанас Агура и арх. Валентина Атанасова е възложено да проектират изграждането на околното пространство и парка. „Софпроект” с ръководител Чедомир Павлов прави подземните обекти и метролинията, комуникациите и бъдещия бул. „България”.
На 27 декември 1977 г. Политбюро на ЦК на БКП одобрява идеята за строителството на комплекса и работата започва, дори без готов проект. НДК е построен за по-малко от три години и още преди да е завършен, там се състои XII конгрес на БКП. Сградата официално е открита за 1300-годишнината на българската държава на 31 март 1981 г.
Любопитен факт е, че по време на строежа есента на 1979 г. настъпват персонални промени в ръководствата на строежа, което намалява ритъма на работа. Съпротивата срещу НДК се засилва все повече и Тодор Живков, който първоначално е бил във възторг, решава пускът да се отложи за след 10 години. След много дискусии Живков се съгласява да отиде и да види на място строежа. Така през март 1980 г. той се убеждава, че най-сложната и основна част е извършена и остават последните довършителни работи на обекта, който може да бъде финализиран за година.
Живков дава разрешение работата да продължи. Привличат се военнослужещи за довършване на инженерната инфраструктура и се започва денонощна работа. Най-голямата Зала 1 и прилежащите й части са завършени през март 1981 г., а останалите части - до 20 октомври с.г.
Днес това е най-големият конгресен център в Югоизточна Европа, използва се за конференции, специални събития, културни прояви, изложби. НДК е разположен на 123 000 кв.м площ. Строителството на НДК поглъща 335 000 куб.м бетон, изкопани и извозени са 1,7 млн. тона земна маса. В двореца има около 10 000 тона метални конструкции, приблизително толкова има и в Айфеловата кула в Париж.
2005 г. Българска народна банка пуска разменна монета от 50 стотинки.
През 1880 г. Второто обикновено народно събрание приема „Закон за правото на резание монети в Княжеството“, с който на държавата се дава изключителното право да сече и пуска в обращение монети и се създава националната парична единица „лев“, разделен на сто „стотинки“.
Още през следващата година в Англия са отсечени първите български монети - медните от 2, 5 и 10 стотинки. През 1882 г. в Русия са отсечени сребърните 1 и 2 лева, а през 1894 г. - и първите златни монети от 10, 20 и 100 лева.
