Планинската спасителна служба ще предяви иск от около 2000 лева за акцията по спасяването на тримата младежи, подали сигнал, че бедстват край село Тъжа, заяви пред "Монитор" Кирил Русев, директор на ПСС към БЧК. Според него акцията струва много повече, но това са разходите, които са извън държавната субсидия.
Опитни планинари искат властите да разследват дали наистина тримата студенти Виктор Димитров, Христо Иванов и Веселин Иванов са се загубили в Балкана над Калофер, или са разигравали четири дни спасителните екипи да ги издирват.
Според една от версиите, която упорито се налага в социалните мрежи, тримата се били хванали на бас дали за търсенето им ще бъде вдигнат военният хеликоптер "Кугър". Не случайно и първите думи на момчетата към дежурния планински спасител Иван Драгошинов от миналата събота вечерта били: "Викайте хеликоптер да ни осветява пътя!"
Само централата на ПСС в София обаче може да подаде сигнал до прокуратурата да разследва мистериозното загубване в Балкана на тримата неопитни туристи. Противоречията от 17 до 20 май във версиите, постъпките и разказите на Виктор, Христо и Веселин са много, коментираха доброволците от ПСС. Младежите са чували съветите на планинските спасители, но категорично са отказвали да ги изпълняват, стана ясно още в първите дни от акцията.
Още в събота вечерта, когато около 21 ч. дежурният в ПСС Иван Драгошинов се свързал със студентите в конферентен разговор през 112, ги посъветвал да се върнат там, откъдето са дошли. Повод за този съвет било изтървано изречение от един от младежите, че са минали покрай някаква стара полуразрушена сграда, която оприличили на хижа. Спасителят им казал да се върнат, а тримата му заявили, че са много уморени, мокри и не могат да мръднат. Съветът да пестят батериите на телефоните си също не бил изпълнен.
Още в първите часове младежите са можели сами да локализират местоположението си по GPS координати, защото имали модерни смартфони. Не го направили. Не изпълнили и друг съвет - да изключат осветлението на дисплеите си, да не ползват и трите си телефона едновременно и да не провеждат излишни разговори. Нелогично било поведението им и когато са описвали на дежурните в ПСС къде се намират.
Един път казвали, че са под връх Ботев, а на въпроса дали виждат кулата, която е емблематична за този връх, не давали конкретен отговор. След това казвали, че са до водопад и река и не чуват нищо. Твърдели, че виждат светлините на Калофер, но на спасителите не станало ясно защо младежите не са тръгнали към Калофер, а към по-далечното село Тъжа. Подвеждаща била и информацията на тримата, че първата вечер са спали в пещера.
В крайна сметка самите момчета признаха, че не било пещера, а малка ниша, в която едва се събрали двама от тях. Не става ясно и защо тримата не са запалили огън, при условие че всички са пушачи, се чудеше майката на едно от момчетата по време на издирването им. Дори на нейните въпроси в събота вечерта къде се намират синът й отговарял: "Не ме занимавай с глупости, че катеря връх!"
"Ние ги търсим, а те се крият", коментираха спасители планинари на втория ден от акцията.
