Варна

Защо Черноморието не е Адриатика

19 май 2014 09:23

Защо Слънчев бряг и Златни пясъци заприличаха на бетонни джунгли, докато хърватският адриатически бряг съхрани хармонията между архитектура и природа? Германски и австрийски експерти предлагат отговорите в изследване.

Слънчев бряг е бил проектиран за не повече от 30 000 туристи, но сега побира 300 000 летовници. Плановете за развитие на Златни пясъци са лимитирали капацитета на курорта до не повече от 20 000 легла, които днес са над 120 000. След разпада на бивша Югославия, върху 16 пъти по-дългия от българското Черноморие адриатически бряг на Хърватия са построени едва няколко нови хотела, а местните общини и жителите им не дават и метър от брега да бъде бетониран. Малкото пясъчни плажове по местното скалисто крайбрежие се пазят ревниво, а руските и българските инвеститори нямат никакъв шанс да загрозят крайбрежната ивица със своите „апартхотели” по подобие на случилото се в Слънчев бряг, Варна и Балчик, констатира сравнително изследване за съдбата на големите комплекси по Адриатика и Черноморието, осъществено от австрийски и германски експерти.

Българският и другият модел

Чрез системите за централно финансиране Югославия и България изливат милиони тонове бетон по крайморските си ивици, като освен финансовата изгода, режимите на Тито и Живков са търсели признание от Запада за „успехите” на социализма. Те са се гордели с новоизградените курортни селища с модерна архитектура и добре обмислено градоустройство, твърдят авторите на изследването. Съдбата на това наследство в Хърватия и България обаче е много различна.

В България то е подложено на разрушение или е променено до неузнаваемост с едно-единствено изключение - курорта Албена. В Хърватия, с малки изключения, красивите архитектурни комплекси и отделни хотели, част от които са построени още по времето на Австро-Унгария, са били опазени въпреки опустошителните войни за югославското наследство през 90-те години на миналия век.

Една от причините на Адриатика да бъде спестен „българския модел” е силната съпротива срещу свръхзастрояването сред жителите на крайморските общини, които при Тито са били съсобственици в морските комплекси. Влияние за опазването на архитектурното наследство оказват и мащабните задгранични инвестиции, които държат на марката на познатия по света туристическия продукт „Далматинско крайбрежие”.

И централната власт в Загреб, и местните власти по Адриатика категорично отхвърлят неясните като произход инвестиции от Русия и България. Една от редките придобивки на руски олигарси в Далмация набързо е изоставена, защото руският мениджмънт няма никакъв опит в международния туризъм. Сега полуразрушеният „руски хотел” е показван като пример за последствията от разпродажбите на тъмно.

Почти на камък удрят и опитите на Мултигруп да купува хотели в Хърватия, които после да разширява както си знае, докато в крайна сметка ръководената от Илия Павлов империя все пак успява да се сдобие с хотел в Южна Далмация. Съвсем скоро обаче е принудена да го продаде на турска фирма, която възстановява оригиналния вид на комплекса, свидетелства изследователят Михаел Зинганел от Виена.

Съсипването на българското Черноморие

Презастрояването на Слънчев бряг и Златни пясъци се разглежда от германските и австрийските урбанисти като драстичен случай на унищожаване на архитектурно наследство. Съсипани са оригинални идеи не само за външното, но и за вътрешното проектиране и устройство на най-големите български летовища. Унищожени са оригинални мраморни, керамични и метални пана и орнаменти, свързани с характерния за епохата на строителството късен модернизъм. През последните 15 години се появяват стотици хотели в кичозно-гигантомански стил и с неестествени за крайбрежните ландшафти еклектични форми.

Според авторите на проучването, ярък пример за новобогаташка трансформация на някогашните архитектурни символи на курортите е поглъщането на известното заведение бар Вариете на Слънчев бряг от новоизградения хотел "Колизеум". Мегаломанската постройка се увива плътно около стилната сграда на вариетето и я скрива изцяло, като оставя свободен достъп единствено до централния вход на заведението.

„Това едва ли щеше да бъде разрешено дори в България, ако новите собственици не бяха синове на кметицата, управлявала съседния Свети Влас цели 30 години”, разкрива изследователката Анке Хагеман. Според нея, единственият светъл лъч в сегашната ситуация на продължаващо бетониране на Черноморието са гражданските протести срещу плановете за унищожаване на последните неосквернени оазиси Иракли и Карадере.