Варненският журналист Спас Спасов призова общинските съветници в морския град да преразгледат решението, с което митрополит Кирил ще бъде удостоен посмъртно с голямата награда „Варна”. Според него покойният владика заслужава прошка, а не награда. Мотивите си Спасов е изложил в отворено писмо до председателя на местния парламент Иван Луков и до Даниела Димова, която е председателя на комисията по култура. Именно нейните членове гласуваха предложението на сегашния Варненски и великопреславски митрополит Йоан покойният владика да бъде отличен заради приноса му към научноизследователската и духовно-просветна дейност в града и региона. За да бъде окончателно прието предложението, то трябва да получи одобрение и на сесията на Общинския съвет следващата седмица.
Според Спасов номинацията на митрополит Кирил противоречи на Статута на награди „Варна”. В него е посочено, че призовете се дават за „изключителни постижения и принос в националната култура на творец, живял и творил във Варна”.
„Митрополит Кирил не е „творец от Варна“, имащ „творчески постижения“ в изброените в Статута категории. Номинацията му е направена за неговата „научноизследователска и духовнопросветна дейност“, а не за “изключителни постижения и принос в националната култура на творец, живял и творил във Варна”, пише журналистът.
Спас Спасов определя номинацията на Кирил като неприемлива и от гледна точка на морала и Закона.
„Владиката Кирил е бил сред сътрудниците на Държавна сигурност – репресивния апарат на бившия атеистичен комунистически режим в България. Този режим бе определен за „престъпен“ със „Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен“ от 2000 г. Разкритието за дейността на митрополит Кирил като сътрудник на Държавна сигурност бяха направени след като от 2007 г. до 2012 г. пред различни медии той отричаше да е имал каквито и да е контакти или да е сътрудничил на ДС. Това означава само едно – че владиката Кирил публично е лъгал. При това не за първи или за последен път…През 2006 и 2007г. той бе многократно уличен в лъжа и отговаряйки на въпросите, които медиите му задаваха във връзка с разкрития за финансовите операции и имотните сделки на водената от него епархийска администрация. А това поведение стана повод за основателните съмнения, че те са обслужвали лични и корпоративни интереси, вместо присъщите за църквата мисионерство, просветителство и създаване на общности чрез разпространение на система от ценности. Не на последно място именно митрополит Кирил стана причина и за едно от най-тежките разцепления в Българската православна църква. През 2003г. срещу волята на няколко хиляди варненци той буквално се саморазправи, като прогони от храма му изключително уважавания и по тази причина следван и до днес от паството си свещеник Любомир Попов. Обществена тайна е, че покойният владика направи това не от грижа за вярата и църквата, а от ревност към авторитет, който не можеше да присвои. Още тогава случилото се беше явен знак, че користта на самодържеца е погубила благонравието на духовника”, е посочено в отвореното писмо на Спасов. Той апелира към общинските съветници „да помислят още веднъж” преди да гласуват окончателното решение за присъждането на Голямата награда „Варна“ на сесията си на 14 май.
Пред Дарик председателят на общинската комисия по култура Даниела Димова заяви, че реакцията срещу номинацията е закъсняла. „Имаше почти месец време, през който всеки можеше да се включи в публичното обсъждане на номинираните. Такива мнения обаче липсваха не само относно номинацията на митрополит Кирил, но и на останалите предложения в различните категории. Много е хубаво, че има различни реакции, защото истината се ражда в дискусията. Но още по-хубаво е, когато реакциите са навременни”, коментира Димова, която оглавява и 7-членното жури, пресяващо номинациите. През месец април то имаше две заседания, след всяко от които списъците с номинираните личности и колективи бяха публикувани на сайта на Община Варна.
Миналогодишният носител на голямата награда „Варна” Ламбрин Сотиров не пожела да коментира отличието, с което ще бъде удостоен посмъртно митрополит Кирил. Той обаче е на мнение, че призът не трябва да бъде даван на покойници.
„Наградите са за живите хора и трябва да насърчават тях. Живи хора има достатъчно, слава Богу. Когато някой почине, мястото му е в гробището. Ние го споменаваме с добро, но да получава посмъртно награди – той нито ще разбере, нито ще се зарадва. Намирам за малко нелепо на покойник да се дава награда. На кого се дава тази награда всъщност – тя се дава за някакви постижения на човека, но за нея разбират живите. Ако тези награди са стимул за живите, те трябва да се дадат на живите. За покойниците може да се определи нещо друго. Но едновременно живи и покойници да получават награда, която има обществен статут – мисля, че не е много редно”, заяви Ламбрин Сотиров. Той уточни, че мнението му е принципно и не е свързано с конкретния случай.
Носители на голямата награда „Варна” през последните години са художникът Ангел Атанасов (2011 г.) и диригентът проф. Милко Коларов (2012 г.).
