Истина ли е, че индианците нямат страх от височината? На какво се дължи това?
Отговорът се съдържа в следното стихотворение:
Тихо, тихо като мишка,
тръгвай с мен в индийска нишка,
да заровим под луната
брадвичката на войната.
По бизонските пътеки,
гледай, с мокасини меки,
с лъкове и сарбакани
стъпват смели мохикани.
Това е началото на стихотворението "В индийска нишка" от Джани Родари, превод Валери Петров. И там е отговорът на въпроса. Но преди да посочим за какво точно става дума, нека кажем, "да" наистина индианци са участвали в конструкцията на нюйоркските небостъргачи - Емпайър Стейт Билдинг, Рокфелер център, Крайслер билдинг. Все индианци, при това не какви да е, а мохок. Мохок и смелите мохикани от стихотворението са строители, не други.
Историята разказва, че през 1886 година една канадска строителна компания наемала работници за строежа на мост над река Сейнт Лорънс и тези работници били от резервата Канауаке. Това били все мохок, а на собствениците на компанията направило впечатление как тези работници нямали никакъв проблем с височините. И като се има предвид, че работната ръка за високите сглобки не се намирала лесно, индианците мохок почти монополизирали този бизнес. И наистина били масово наемани за строежа на небостъргачи.
На какво обаче се дължала липсата на страх от високо. Всъщност не ставало дума за липса на страх, а за особени умения, които били придобивани още от най-ранна възраст от тези хора. Отваряме една скоба. Индийската нишка от началото на стихотворението всъщност не е индийска, а индианска. Но какво означава тя? Индианци, които вървят един след друг, тихо и внимателно. Вървенето било специално умение, което мохок развивали. Те не ходели като останалите и със сигурност не като белите. Мохок поставяли краката си в една линия и стъпвали на пръсти, почти като манекенките на подиумите днес, но без да си лашкат ханша встрани. Този начин на ходене не само бил безшумен, но и тренирал уникално чувство за баланс. То било необходимо на бойците и ловците по бизонските пътеки с мокасини меки. И мохок били майстори на баланс.
Когато нетрениран човек се качи на високо, вестибуларният му апарат се разстройва и той започва да губи баланс, макар да разполага с достатъчно място за стъпване. Индианците нямали проблеми с баланса и следователно се движели с характерната си мека походка, независимо на колко метра от земята са. Това е тайната на строителите индианци. И разбира се, не бива да пренебрегваме и пословичната им позьорщина, която не допускала някой мохок да си признае, че го е шубе от високото. Така че страх не страх, строили небостъргачи.
Ако имате още въпроси, питайте "Питанка". Можете да го направите на страницата на Питанка във Facebook, както и на имейл pitaipitanka@gmail.com.
Още интересни въпроси, както и техните отговори можете да намерите тук
