- Дарик Красимира Обретенова, председател на сдружението на родители на деца с увреждания „Св. Мина” в Добрич
Всички средства на семейство, в което има дете с трайно увреждане, отиват само за това дете, това заяви в ефира на Дарик Красимира Обретенова, председател на сдружението на родители на деца с увреждания „Св. Мина" в Добрич. В България положението е следното - имаш ли дете с увреждания, ти задължително обедняваш, ставаш бедняк и просяк, защото единият от родителите спира работа, допълни тя.
Според Обретенова без реформи в този сектор ще продължим, като общество, да издържаме администрация, която създавала неефективни услуги в името на децата с увреждания. Повече от 10 години Красимира Обретенова води битка с институциите за по-адекватна социална политика към тази категория деца, като настоява за мерки, позволяващи на семействата с деца с увреждания да работят, развивайки дребен бизнес.
Наскоро майката успя да осъди социалното министерство за дискриминация при предоставянето на помощни средства за деца с увреждания:
„Държавата просто трябва да се научи да инвестира в сектора, а не да се харчат пари ей така просто и да се имитира някаква дейност, а да се знае от всеки лев какво е КПД-то. Ако ще си раздаваме помощи и пари за Бог да прости, то и сега го има. При положение че едно семейство с дете с детска церебрална парализа, като моето, ако няма достъп до някаква социална услуга, в която да има такава рехабилитационна терапия, то трябва да си плаща извън системата на услугите. Месечно само физическата рехабилитация е между 400 и 600 лева. Бащата, който работи за 300, 400 или 500 лева и майката, която е на 300 лева от въпросните помощи, като си помислим, че в това семейство и други деца, целият ресурс на едно семейство, в което има дете с увреждане, отива за детето с увреждането и другите деца остават без каквато ще да е друга грижа", коментира Обретенова.
По думите й услугата за социално подпомагане не допуска родител в семейство на дете с увреждане да има малък бизнес, получавайки някаква социална подкрепа.
„Ние се борим от много време за това чудо - тоест човекът с увреждане, семейството с дете с увреждане да има възможност да получава някакъв обем социална подкрепа и с тази подкрепа да развива собствен бизнес, ако ще да произвежда и клечки за зъби или тапи за уши. Никой работодател няма да ме търпи да излизам всеки месец. Ние можем да оцелеем, да се чувстваме не бедни и не мизерстващи, единствено ако си зарежем децата или в институция, или вкъщи. Хвърляш го на леглото да зяпа в тавана и ти си работиш", заяви Обретенова.
Държавата дължи ясен отговор какво следва за тези деца и семействата им
Държавата и обществото трябва да дадат ясен отговор какво следва след раждането на дете с увреждания - със самото дете и с неговото семейство. Това коментира в интервю за Дарик Минчо Коралски, изпълнителен директор на Агенцията за хората с увреждания и бивш социален министър:
„Би трябвало да дадем в максимална степен отговор на въпроса какво следва оттук нататък, когато се роди дете с увреждане. И понеже ние нямаме такъв отговор, затова все още много деца биват изоставени, а семействата, които все пак задържат децата си, ги поставяме в по-тежко положение от тези, които са решили да станат приемни родители, тъй като приемният родител така или иначе за него това е вид професия, докато за майката, която е родила такова дете и е проявила героизма да го остави и да го отглежда, се превръща в една безкрайна тежест", коментира той.
„Трябва да им дадем ясен отговор за това по какъв начин оттук нататък държавата поема рехабилитацията, интеграцията и всичко останало, което се явява политика спрямо хората с увреждания. Когато децата с увреждания навършат 18 години и не сме си свършили работата, е безсмислено да ми се задава въпросът какво правим с намиране на работа на хора с увреждане на 18 години, които до този момент не сме ги забелязали въобще. Децата са тази категория, за които не важи фразата - когато му дойде времето. Всеки загубен час рехабилитация може да се окаже фатален", допълни още Коралски.
Над 20 000 са децата с трайни увреждания в страната и засега се оказват неуспешни опитите на тези родители да предизвикат законови промени, с които да придобият статут, аналогичен на този на приемните родители.
