Преглед на печата
Преглед на печата / снимка: sxc.hu

Навършват се 135 години от Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция. „Стандарт” пита председателя на парламента Михаил Миков: Трябва ли да се ремонтира основният ни закон? „Имаме една добра конституция. Конституция, която позволи без големи изменения да станем член на европейското семейство, което подчертава и нейния демократизъм. Демократизъм и гарантиране на човешките права, което идва още от Търновската конституция. Сегашната има поне 4-5 текста, които са заимствани от Търновската конституция, що се отнася до уреждането на основните права и те попадат в най-високи европейски стандарти, както към момента на приемането си, така и днес”, отбелязва Миков.

„Тази годишнина е знаменателна и следва да се обърнем с благодарност към нашите учредители и съзидатели на държавата”, казва в интервю за „Преса” историкът проф. Андрей Пантев. „Ако погледнем с по-хладен поглед към нейното приложение, ще видим нещо смущаващо - същата конституция, обявена за толкова демократична, рядко и само за кратко е осигурявала нормален парламентарен цикъл в политическия живот. Почти комично тя е обявявана за най-демократичната точно когато е била отменяна. Тя е суспендирана няколко пъти, поправяна е няколко пъти, но никой не е оспорил нейната историческа потребност и значение”, отбелязва проф. Пантев.

„Дебатите за промяна или нова конституция се възраждат толкова често и с такава упоритост, защото са удобен повод за различните партии и групи да заявят себе си в обществото, да се чуе техният глас, тъй като това е тема, която предизвиква внимание. Преди да се пристъпи към промяна обаче трябва да са назрели обществените условия за това, а основното е да има отговор на въпроса какво искаме да постигнем. Конституцията предопределя основите на държавността и ако някой говори за нова, трябва да докаже, че обществото иска радикална промяна във формата на държавно управление и във взаимоотношението между институциите”, е позицията на проф. Лазар Груев, председател на Върховния касационен съд, изразена пред „Труд”.

„Кабинетът стабилен още дълго, ако ДПС не го издъни”, казва в интервю за „24 часа” проф. Михаил Мирчев, социолог. ГЕРБ е в изолация и търси партньор, но по-голям. За тях това не е Реформаторският блок, който успешно се самоубива. Споразумение с други джуджета също не върши работа. Единственият възможен партньор, който носи обществено усещане, че ГЕРБ добавя чужда голяма сила до себе си, е ДПС. Затова Бойко Борисов започна да прави публични жестове на приятелство и се опитва да изгражда мостове към ДПС. Обратното - ДПС е обявено за стратегически партньор на БСП от 15 години. Но ако БСП винаги са били лоялни към тях, ДПС не е отвръщало със същото. Винаги, когато е възниквала прагматична ситуация да се откажат от БСП, това е ставало. Засега няма да има предсрочен вот, прогнозира Мирчев. Правителството се стабилизира. Ако ДПС не го издъни, поне година и половина ще си остане стабилно.

Заявките на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов за реваншизъм по отношение на сегашното управление не са нищо друго, освен нескопосан опит да се хареса на електората, коментира „Сега”. Подобни заплахи от страна на Борисов говорят за липса на държавнически усет. Всеизвестен факт е, че според конституцията възмездието се раздава не от правителството, а от съдебната власт. Заявките на Борисов за реваншизъм биха могли да се тълкуват в различни посоки, но всичките са неблагоприятни за него. Лидерът на ГЕРБ или твърди, че ще принуди съдебната власт да работи за него, или пък просто говори празни приказки с цел единствено да се хареса на електората с оглед предстоящите избори. Българският народ обаче - въпреки че мнозина твърдят обратното - трудно се лъже втори път. Ако Борисов иска да повиши рейтинга на ГЕРБ и да спечели властта на следващите парламентарни избори, когато и да са те, той би трябвало да работи в друга посока. Най-важното за него е да убеди обществото, че партията му вече има повече управленски капацитет и по-качествен експертен ресурс.

„Безсмислените изяви на Първанов”, коментира „Монитор”. Бившият президент Георги Първанов очевидно губи почва под краката си заради очертаващия се провал на неговата формация АБВ. Последните му изяви показват нервност, неприсъща за държавен глава, бил десет години на върха. Нападките му стават все по-груби, издават безсилие и нямат нищо общо с европейския дух на толерантност, който би трябвало да бъде водещ във всяка кампания за европарламент. Вижда се също, че той е прежалил загубата на тези избори. Атаките му се фокусират срещу дейността на кабинета и партиите, които го подкрепят. Забелязва се и дистанциране от проекта за нова отечественофронтовска коалиция между ГЕРБ, АБВ и Реформаторския блок. Не за друго, а поради дребния, но немаловажен факт, че неговата формация се изключва от сметките за следващ парламент.

„Партиите ще се измъкнат безнаказано от скандала с трафика на лични данни”, акцентира „Сега”. Скандалът с очевидната злоупотреба с лични данни няма да доведе до наказания за партиите, които са се опитали с измама да се регистрират за евроизборите на 25 май. Грандиозната измама с ЕГН-та на българи бе засечена заради възможността, дадена в новия Изборен кодекс, гласоподавателите да проверят на сайта на ЦИК дали не са попаднали без свое знание в подписките на политически партии, коалиции и инициативни комитети. Още в понеделник социалните мрежи бяха залети от възмущение на граждани, а вчера започнаха да се подават и официални жалби в ЦИК, прокуратурата и Комисията за защита на личните данни. Вместо да вземат мерки, институциите започнаха да си прехвърлят отговорността помежду си и да обясняват колко трудно ще бъде да бъде наказан някой.

ЦИК ще сезира прокуратурата за засечените в партийните подписки за евровота куп фалшифицирани парафи, подадени при регистрацията за евровота, пише „Монитор”. Това съобщи вчера говорителят на комисията Александър Андреев, след като скандалът с присвоените ЕГН-та прерасна в истинска истерия сред гражданите, а формациите започнаха да се замерят едни други с обвинения, че са крадци. Към късния следобед вчера ЦИК вече беше залята от над 100 сигнала от възмутени граждани, които след проверка в сайта на изборната администрация открили, че имената им фигурират в подписка на партия, без да са се включвали в нея.

За първи път законодателят реши да ни даде шанс да проверим дали някой не използва личните ни данни за собствена изгода, коментира „Дума”. Благодарение на нововъведената проверка оттук насетне всичко зависи от нас - искаме ли да накажем този, който е включил името ни без наше съгласие, както и този, който е продал или подарил личните ни данни на даден политически субект. Процедурата минава през сезиране на ЦИК за заличаване на подписа (за някои партии с масови нарушения това може да доведе и до дерегистрация за изборите) и сезиране на Комисията за защита на личните данни и прокуратурата. Нека се види кой, кога, защо и срещу какво е допълнил списъците си с имена без разрешение. И да си понесе отговорността.

„Трябва ли да ни притеснява дефлацията”, коментира „Труд”. Спад в цените, или т.нар. дефлация, се наблюдава вече осем поредни месеца, като достига 2,3% през март. Основните фактори за средногодишната дефлация в България за 2013-а и за първите три месеца на 2014 г. са няколкото поредни намаления на административно регулирани цени и ефектите от по-ниските международни цени на пшеницата. Групата в потребителската кошница, в която влизат токът, газта и парното, е най-големият виновник за дефлацията, т.е. тя бележи най-голям спад на цените на годишна база от юли насам. При всички положения спадът на общото ценово равнище от последните месеци не би трябвало да е повод за притеснение, доколкото основните причини за това са административни решения и международни пазарни тенденции, а не решения на българските потребители.

За първи път България се обяви против предложено от Брюксел решение, което би ощетило страната ни, акцентира „24 часа”. Постоянните ни представители в Комитета по земеделие са получили указания да гласуват против решение, което може да забави възстановяването на вече разплатени 400 млн. евро, обяви заместник-министърът на земеделието и храните Явор Гечев. С това решение България и още шест страни биха били заплашени от непризнаване на част от вече направените разходи по Програмата за развитие на селските райони за периода 2012-2013 г. Става дума за авансови плащания по общински проекти и други мерки по програмата, които вече са реализирани или се изпълняват в момента. (БТА)

България