Имиграцията не е ново явление за Европа, където съществуват дългогодишни традиции и практики на съвместно съжителство с големи имигрантски общности. В контекста на глобализацията и европейската интеграция обаче, миграцията постепенно се превръща в ключов политически, икономически и социален проблем.
Самите мащаби на миграционните процеси отправят предизвикателства към европейските правителства и институции поради своя интензитет и специфични структурни трансформации. За по-малко от 40-години (1965-2000г.) броят на мигрантите в световен мащаб се е удвоил - от 75 на 150 милиона, а през 2010 г. общият брой на международните мигранти достига 214 млн. За периода от 1990 до 2010 г. броят на емигрантите в Европа е нараснал от около 50 млн. до близо 70 млн. души. В 2010 г. 32.5 милиона чужди граждани живеят в 27-те страни-членки на Европейския съюз (ЕС), от които 12.3 млн. са граждани на други страни от ЕС. Чуждите граждани съставляват 6.5% от населението на 27-те страни-членки на ЕС. Раждаемостта сред имигрантите е значително по-висока от средната за приемащите европейски страни и се очаква те да бъдат основен източник на демографски растеж.
Същевременно, граждани и представители на политическите среди в ЕС изразяват нарастваща тревога за запазването на културната идентичност, стабилността на икономическия и правовия ред, съхраняването на ценностите на демокрацията и законността. Проявява се загриженост поради предполагаема загуба на работни места и социални придобивки, източване на ресурси от различни национални програми за социално подпомагане, здравно обслужване, образование. Поставяният доскоро акцент върху социално-икономическите измерения на имиграцията се допълва от глобалните рискове за сигурността - тероризъм, организирана престъпност, трафик на хора, оръжие, наркотици и т. н. Имигрантите мюсюлмани започват да се възприемат като заплаха за националната сигурност и като потенциални участници в терористични структури.
В резултат на тези нарастващи опасения в европейските общества, демонстрирали десетилетия наред толерантно отношение към имигрантите, зачестяват прояви на етноцентризъм и ксенофобия. Правят се стъпки към укрепване на съществуващите имиграционни институции, създаване на нови законодателни ограничения за прием на имигранти, въвеждане на ригидни имиграционни процедури и др. Формират се обществени нагласи към чужденците като нарушители на закона и морала, засилва се влиянието на крайно десни и националистически идеологии, партии и обществени движения. Тези процеси се проявяват с различна интензивност в европейските страни и се влияят от множество фактори.
Създават ли подобни проблеми имигрантите в България и трябва ли да ги възприемаме като опасност за обществото? Ще се опитам да дам моя отговор на този въпрос въз основа на съществуващите данни за структурата и социално-икономическия профил на имигрантите в България.
Социален профил на чужденците в България
Понастоящем емиграцията от страната все още надвишава имигрантския приток, но с ясно изразен тренд към намаление. Обратно, броят на имигрантите е сравнително малък, но с отчетлива тенденция на растеж. Може да се формулира хипотезата, че България се намира в началната фаза на превръщането й от страна на произход и транзит на мигранти в крайна дестинация. Характерът на миграцията към България също става все по-разнообразен и хетерогенен. По приблизителни данни броят на чужденците, пребиваващи в България, вече е към 150 000 души, включително сезонни работници и незаконно пребиваващи (оценките за нелегално пребиваващите имигранти в България варират между 30 000 и 50 000), т.е. около 2% от населението на страната. След 2009г. в България започва да се усеща влиянието на световната финансова и икономическа криза, имаща като резултат забавянето на миграционните процеси не само в страната, но и в Европа.
Социалният профил на имигрантите в България се различава от обичайния профил на имигрантите в Западна Европа. Мнозинството имигранти, които се заселват в Западна Европа в последните десетилетия са хора от по-слабо развити страни, много често произхождащи от бедни селски и градски райони, с по-нисък икономически, социален, образователен и културен статус. Характеристиките на имигрантите в България са различни:
1. Като цяло имигрантите в България имат добър икономически статус. Доходите на имигрантите са по-високи от официално отчитаните средни доходи на българските граждани. Около 80% от имигрантите са посочили приблизителния брутен месечен доход на домакинството си. Домакинствата на почти една трета (32.8%) от тях имат брутни месечни доходи над 1800 лв. Делът на най-бедните домакинства с доходи под 600 лв. е само 8.2% и е най-висок сред респондентите от африканските страни. Мнозинството имигранти твърдят, че в България могат да получават добри доходи, което е и основен мотив да живеят в страната. Над половината (54.7%) оценяват финансовото си положение като средно, а близо 20% причисляват себе си към заможните и богатите. С увеличаването на продължителността на престоя в страната, делът на самооценяващите се като бедни намалява, а на причисляващите себе си към заможните и богатите се увеличава (Имигранти, 2009).
2. Равнището на заетост на имигрантите е сравнително високо. Например, заетостта е 73.8% при живеещите в София чужденци, които съставляват приблизително две трети от постоянно пребиваващите в страната. Над 25% от тях имат собствен бизнес и приблизително същият е делът на тези, които правят парични трансфери към страните на произход (около 50 млн. долара годишно). Равнището на заетост сред бежанците и хората, получили хуманитарен статут или временна защита, е 63.5%. Почти всеки четвърти анкетиран (23.9%) се занимава с бизнес. С увеличаването на продължителността на престоя в България нараства делът на лицата, които развиват собствен бизнес - сред пребиваващите над 11г. той е 37.8%. Приблизително половината от изследваните чужденци са на мнение, че в България за тях има по-добри възможности за реализация, отколкото в страната, където са живели преди това (Имигранти, 2009).
3. Образованието на имигрантите е сравнително високо - 41.8% от тях са с висше образование, а 55.6% са със средно и полувисше образование. Групата на имигрантите в най-активната възраст е и с най-високо образование. Най-висок е делът на лицата с висше образование във възрастовите групи 36-40г. (74%), 41-45г. (68%), 46-50г. (70%). Това е благоприятно както от икономическа гледна точка, така и по отношение на възможностите за тяхната интеграция в българското общество. Този "приток на мозъци" ("brain gain") донякъде компенсира "изтичането на мозъци" ("brain drain") при интензивната емиграция на образовани и активни българи.
4. Изразяваните обществени опасения, че имигрантите «източват» социални фондове на страната, изглеждат неоправдани. Почти две трети (63.8%) от изследваните имигранти твърдят, че имат социални осигуровки. Делът на социално осигурените сред живеещите в страната над 11г. е 88.9%, което е над средното равнище за страната. Сред имигрантите с висше образование осигурените са 83.3%. Аналогични са и тенденциите по отношение на здравното осигуряване на имигрантите, Делът на тези, които твърдят, че са здравно осигурени е 83.2%. Над 80% от анкетираните живеят или в собствено жилище (45%), или в жилище под наем (37%). Само 15.5% са настанени в държавно или общинско жилище (Имигранти, 2009).
Икономическата (трудовата) имиграция вече се утвърждава като доминиращ и най-динамичен сегмент сред чуждите граждани, мигриращи към България, независимо че част от мотивите за постоянно или временно пребиваване са съпътствани и понякога завоалирани от други събития - брак, учение, гостуване и др. Трудовата и бизнес мотивацията на пребиваващите в страната чужденци са най-конструктивните компоненти на миграционно поведение и основа за ефективна интеграционна политика на българската държава. Специфичният състав на имигрантските групи в България може да се илюстрира с някои типични профили на икономически мигранти:
Първо, чужди граждани, получили разрешение за работа в България. Категорично преобладават издадените разрешения за работа на квалифицирани и висококвалифицирани чужденци.
Второ, граждани от Близкия и Средния Изток, както и от някои африкански страни, които са получили висше образование в България преди 1989 г., започват бизнес или работят като специалисти (лекари, журналисти, икономисти и др.).
Трето, мигранти, които идват от нови дестинации (например, Китай) или се присъединяват към свои роднини, познати или съграждани, които са се установили в България. Те започнат дребен или среден бизнес или намират работа в търговията и ресторантьорството, най-вече във фирми на други имигранти.
Четвърто, в последното десетилетие и особено след приемането на България в ЕС се появяват и нови фигури на имигранти като мениджъри и експерти, работещи в транснационални корпорации и международни организации; „глобални номади", които често сменят своето местожителство; добре интегрирани бежанци, които възприемат България като втора родина.
Въз основа на съществуващите емпирични данни, може да се направи извод, че в страната живеят предимно икономически активни, добре образовани и материално осигурени чужди граждани, които имат принос за нейното развитие и се интегрират успешно в българското общество. Тези факти обаче рядко достигат до широката публика, което подхранва негативните нагласи към чужденците и особено към определени имигрантски групи. Трудовата имиграция почти не се тематизира, а търсещите убежище биват представяни предимно като „незаконно влезли в страната" нарушители. В този контекст стимулирането на задълбочен и основан на конкретни данни публичен дебат за ролята на чужденците в България е повече от необходим.
