Кой и кога е измислил картите за игра?
Никой не знае кога точно са измислени картите, а от кого, още по-малко. Картите за игра са китайско изобретение. Най-ранните известни са от ІX век, от династията Танг. Някъде по времето, когато Крум си е направил чаша от черепа на Никифор, в династията Танг вече са цъкали някакво древно китайско белотче. И това е било свързано не толкова с еволюцията на забавленията, понеже в Китай отдавна има традиция в това отношение, а с използването на листове хартия. Не на свитъци, навити на рула, а на листове. Когато листовете се налагат, върху тях се отпечатват и картите. Обърнете внимание, не се рисуват, а отпечатват векове преди откриването на печатарската преса в Европа, която също има отношение към картите. Но за това малко по-късно.
Ето допълнителна информация за ранните китайски карти. Те са имали 4 разделения, съответстващи на определено количество пари кеш - дребни монети, купчинки монети, стотици монети и хиляди монети. Игрите, макар да не се знаят подробности, са били свързани със залагане, като картите са били едновременно залога и паричния му еквивалент. Представете си нещо като парите при монополи. За да бъдат по-атрактивни, картите са имали и украса. Откъде са минали в пътуването си по света тези карти, не е много ясно. През Индия до Египет или първо до Египет, и после до Индия. Но така или иначе към XІV век в Египет на мамелюците е имало карти, които са били донесени и в Европа. Те са били 52, разделени на 4 вида - чаши, монети, пръчки и мечове. От 1 до 10. Имало е карта малик, тоест крал, наиб малик - вицекрал, танит аиб, което е заместник на вицекраля. Дама, както разбирате, нямало. Целта на играта, като повечето игри в арабския свят е била военна.
И така, от Египет в ранните години на XІV век картите достигат Европа. Едновременно до Италия, Франция, Испания и Португалия, където много бързо се разпространяват и се започва игра. Сред придворните, разбира се. Картите някога не са били за простолюдието. И навсякъде 4-те вида обозначения на мамелюкските карти получават интерпретации. Вижте как. Чашите са купи, тоест съдове, вместилища. Изобразяват се тесни долу и широки горе, в сърцевидна форма. Навсякъде се наричат сърца, освен при старонемските и испанските карти. Там са чаши. На испански - копас. От там купи. И ние също ги наричаме купи, а не сърчица. Каро е френска дума и значи плочка. Карите са плочките със стойност или диамантите, както ги наричат по-късно или първоначално монетите. В италианския и испанския вариант са били кръгли, а французите ги правят като ромбчета, затова имаме тяхното обозначение - кари. Следват пиките. Това са мечове. В испанския вариант еспадас, което буквално си означава мечове. Във френския - пики. Би трябвало да наподобяват оръжие с дръжка и острие, но през годините са заприличали на листенца. В немския вариант се наричат листа, а в швейцарския щитове. Защо намесваме немците от време на време, ще разберете след малко. Завършваме със спатиите. На френски, а и от там в доста езици, получили картите от френския двор, се наричат трефи - детелина. Други ги наричали цвете. Но при всички случаи имали растителен елемент заради пръчките, клони. И така чаши или сърца, плочки или монети, мечове или пики, детелини или пръчки, клончета.
Ние и гърците нещо сме се объркали, то и ние сме едни картоиграчи. И понякога викаме листенца на мечовете, а на растителните символи - спатии, спати на гръцки - меч. Тоест не правим разлика между двете черни бои - кое е мач, кое е сопа. Така че да обичаш картите и да наричаш една боя спатия, а друга пика е идиотско, имаш хем мечове, хем копия. Затова истинските бриджори все пак викат трефа.
А защо намесихме немците? Защото печатната преса, с която се правят карти в цяла Европа, е тяхна и те са измислили техни варианти за бои - сърце, камбанка, не монета, а камбанка, жълъд и листо. Те пак се правят на пацифисти и тотално изключват военния елемент, слагат два растителни. Важно е да знаем, че наличието на спатии и пики в една колода е пълен абсурд. Но е късно за промяна.
Ако имате още въпроси, питайте "Питанка". Можете да го направите на страницата на Питанка във Facebook, както и на имейл pitaipitanka@gmail.com.
Още интересни въпроси, както и техните отговори можете да намерите тук
