Защо в България казваме канадска борба?
Защо в България казваме канадска борба? / Thinkstock/Getty Images

Защо армрестлингът (Arm wrestling) се нарича канадска борба? Какво общо имат канадците, като никъде другаде по света този спорт не е известен така?

Канада е популярна с хокея си, това им е националният спорт. Или да кажем с кърлинга. Джеймс Нейсмит е канадец - бащата на баскетбола. Но баскетболът не го броим за канадски спор. Самите канадци не приемат армрестлинга, борбата с ръце, за нещо типично канадско. Как тогава ние го знаем по този начин? Причината е много забавна и ще ви изненада, гаранция.

Малко от историята на армрестлинга. Още от древността мъжката сила е била съсредоточена в ръцете и премерването на сили е имало и вариант, в който съперниците са се борили само с една ръка, докато стоят неподвижни. Популярността на борбата с ръце обаче е била доста скромна. Ще чуете истории как канадски дървари го практикували, но това са скалъпени впоследствие случки.

В началото на XX век армлестлингът е панаирджийско зрелище, част от демонстрацията на сила. Между 30-те и 50-те години на миналия век обаче в Америка един от тези силни мъже става по-известен от останалите - Иън Гордън Бачлър, барман по професия. На него дължим организираните шампионати, които започват през 50-те години и са в един бар в Петалума, Калифорния.

Разказвам ви всичко това, за да видите, че началото е поставено в САЩ, не в Канада. Разбира се, освен обикновени здравеняци, армрестлингът бързо става интересен и на бодибилдърите. И понеже състезанията по културизъм също са в Калифорния армрестлингът и Мистър USA се провеждат паралелно. Все още битката с китки - ристрестлинг (Wrist wrestling) или армрестлинг (Arm wrestling), е сравнително маргинално събитие.

Докато не попада в комикса "Фъстъчета" - комиксът за кучето Снупи. Така в края на 60-те и началото на 70-те години армрестлингът става популярен в цяла Америка. А няколко години по-късно излиза извън границите на страната.

Дотук добре. Само че си представете следната история. Студената война и изведнъж някой твърди, че най-силните мъже на света са американците. Съветският съюз се чувства леко притеснен. Така се стига до първото премерване на сили между съветски тежкоатлети и американски професионалисти. Съветските атлети са щангисти и борци, яки момчета, но без никаква подготовка в армрестлинга. И какво се случва? Всички губят мачовете си, с изключение на Султан Рахманов - световният шампион по щанги.

Една от най-драматичните загуби е свързана с Дейв Хикс. Дейв Хикс е професионален армрестлер от Канада, който смазва напълно руските атлети. И тогава, през 80-те години, съветската преса смутолевя новината за загубата, като разказва за този непознат спорт, но разбира се, го свързва с канадците, не с американците. Руснаците нямат проблем с канадците. Те са мерили сили с тях и на други спортове, особено на хокей. Губили са, не е страшно, не е Америка. Така загубата е оправдана с това, че в Канада, видите ли, това е традиционен, национален спорт. Още от малки децата ги учат да играят на канадска борба. А в Русия не е така.

И ето как от една вестникарска статия армрестлингът става канадска борба. По какви канали идва точно до България и само до България не е ясно, но ние с вас също го знаем като канадска борба, докато в останалия социалистически лагер, включително и в самия Съветски съюз това вече не е така.

Ако имате още въпроси, питайте "Питанка". Можете да го направите на страницата на Питанка във Facebook, както и на имейл pitaipitanka@gmail.com.

Още интересни въпроси, както и техните отговори можете да намерите тук