Процедури по отнемането на лицензите за трите електроснабдителни дружества - "ЧЕЗ Електро", "ЕВН България Електроснабдяване" и "Енерго-ПРО продажби", бяха започнати от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
В единственото си интервю след решението на комисията председателят й Боян Боев заяви за Дарик, че единственият вариант те да бъдат спрени е, дружествата да погасят задълженията си, които са близо 348 млн. лева, в срок от седем дни към Националната електрическа компания. Според данните на ДКЕВР "ЕВН България Електроснабдяване" дължи 216,6 млн. лв., "ЧЕЗ Електро" - 67,3 млн. лв., а Енрго-ПРО Продажби" - 63,7 млн. лв.
Ако това не се случи, процедурата ще бъде в ход. Боев бе категоричен, че дружествата незаконно са си прихванали суми от плащанията си към НЕК.
Казусът, заради който Държавната комисия за енергийно и водно регулиране започна процедурите по отнемане на лицензите на трите енергийни дружества, са "прихванати суми", които според самите дружества НЕК им дължи за зелена енергия. От НЕК пък заявяват, че не дължат такива суми.
Боян Боев обясни в интервю за Дарик, че ЕРП-тата е трябвало да подадат заявление, с което да поискат парите си и по този начин то е можело да бъде разгледано и евентуално сумите да бъдат обозначени за плащане, но в случая те не са постъпили по този начин и са нарушили законодателството.
Големият въпрос е так тези суми ще се отразят в сметките на потребителите. Председателят на ДКЕВР обясни, че след като сумите бъдат предявени към регулатора, той трябва да вземе решение и да изготви анализ, който стъпва на базата на тези разходи, както и на всички разходи по веригата. "Ще направим анализ на всички тези разходи, като тук говорим за производство, пренос, разпределение и снабдяване и чак когато сме готови с този анализ на база обстойното разглеждане на разходите, ще преценим какво да направим и какви действия ще предприемем. Не мога да кажа, след като не сме направили анализ, как ще се отрази този разход и какъв е неговият размер", обясни Боев.
Председателят на ДКЕВР напомни, че регулаторният период за цената на тока започва от 1 юли и дали цената ще се запази, намали или увеличи, зависи от анализа на работната група в комисията. А какво ще е нейното отражение, ще може да се каже през юни, обясни Боев.
По думите му е стандартна практика всички дружества да искат увеличение на цената на тока. Така се случи и тази година още преди да възникне дълговият спор в енергетиката ни. "Стандартната практика е винаги всички дружества да искат увеличение на цената на тока. Рядко се е случвало дружества да поискат намаляване на цената. Тук е работата и ангажиментът, и прерогативът на ДКЕВР да вземе решение дали тези разходи, които се искат, и тази цена е реална и отговаря на истината и как тя ще се случи като крайно отражение", обясни Боев.
Оттук нататък единият вариант е процедурите по отнемане на лицензите да се окажат неуспешни, ако се окаже в рамките на процедурата, че дружеството е имало право да направи това и така тя да бъде прекратена. Другият вариант е да се стигне до отнемане на лиценз. Докато трае процедурата в дружествата биха могли да влязат така наречените търговски управители, които са нещо като синдици, но нямат право да управляват имуществото, а само да осигуряват доставките на ток за крайните потребители. Какво може да се направи обаче, за да не се стигне до отнемането на лицензите и усложняването на ситуацията?
Решението на ДКЕВР е да даде срок от седем дни, в който ЕРП-тата могат да пратят своите задължения към НЕК и всичко да приключи. Освен това в 14-дневен срок дружествата могат да обжалват процедурите, а на 7 април регулаторът ще проведе заседание.
Ако дружествата платят тези 348 млн. лв. на НЕК, ще бъдат прекратени всякакви процедури, категоричен е Боян Боев. Вариант за разсрочване на задълженията не е разглеждан, обясни той. "Има обща тежест, която е в порядъка на близо 348 млн. лв. и следва дружествата за този срок за изплатят всичко. Това, че едните са платили 8 млн. по друго направление, а не по този казус (ЧЕЗ - бел. ред.) и някакво предложение за търговски заем от ЕВН смятам, че няма нищо общо с действителността, за която разговаряме", коментира председателят на ДКЕВР.
