Откъде идва култът към числото 3?
Числото три е най-любимо в приказките - три прасенца, братя, сестри, триглави лами. И обикновено нещо трябва да се направи по три пъти. А най-често само най-малкият брат (сестра) прави нещо както трябва. Предполагам, че и през девет планини в десета е просто 3 по 3 за подсилване на ефекта. В същият контекст е и степенуването със злато, сребро, желязо, бронз, мед.
Въпросът ни изпраща в магическия свят на числата. Всъщност бързаме да кажем, че от религиозна и философска гледна точка човечеството се удивява на доста числа. И всъщност 3 в предхристиянската традиция, а дори и след това, не е кой знае колко по-свещено от 1, 2, 4, 5, 6, 7. Може би малко по-свещено от 8, но точно колкото 9.
Според питагорейците 3 е най-благородното число, защото единствено то съдържа в себе си сбора на предхождащите го числа. Освен това е най-мъжкото число, пак според тях. То е и първото уникално просто число. Намира се между неперовото число и Пи - три точки, не в една линия, определят равнина и кръг.
Изобщо много специално число, в което се откриват различни смисли. И все пак не е кой знае колко по-специално от ред други числа. Свещено е, но има и други свещени числа. Християнската традиция е наложила свещенството на троицата над останалите. Но дори тук 3 не е по-свещено от 1, нито пък от 12, а и божествената триада съществува много преди Бог Отец, Бог Син и Светия Дух. Дори се смята, че тази триада е привнесена от Изток.
Всички тези обяснения обаче не хвърлят светлина върху конкретния въпрос. А той беше свързан с творчеството, най-вече с народното творчество и приказките. В тази територия всичко е само в областта на въображението, разбира се. Обаче Жорж Дюмезил има интересна теория за индоевропейското разделение и неговите смислови препратки.
Разделението на обществото е воин, свещеник, селянин. И всеки е с ясно изразени функции. Трипартитният модел води до възникването на 3 отделни класа - войнство, свещеничество и селячество, които не се смесват, а от смесването им произтичат разни обърквания. Ето как специално в народните приказки се следват трипартитният модел.
Братята, сестрите, прасетата, ако щете са три, защото те представляват този модел. Първият - най-силен и най-смел - това е воинът. Вторият - по-хитър, не толкова смел, но със сигурност много умел - свещеникът. И третият - най-глупав, най-несмел, но най-витален и оправен - селянинът.
И понеже творчеството идва от недрата, естествено е третият да надделява над останалите. Селянинът е по-добър от другите двама. Обърнете внимание на този модел, при която и да е приказка. Има своеобразно надцакване, което в началото е скрито и не е в полза на крайния победител. Той изначално е най-малък, най-смотан, но печели накрая. При трите глави на ламите няма подобен модел, те са взаимнозаменяеми и само увеличават класически опасността, правят я тройна, когато главите са три.
За тройката има изписана доста литература. Трудно ще е да я сбием в няколко минути, но ни се струва, че дадохме разяснения на конкретния въпрос - на какво дължим трите прасенца, трима братя, три сестри.
Ако имате още въпроси, питайте "Питанка". Можете да го направите на страницата на Питанка във Facebook, както и на имейл pitaipitanka@gmail.com.
Още интересни въпроси, както и техните отговори можете да намерите тук
