Меркурий, най-малката планета от Слънчевата система, е намалил радиуса си между 5 и 7 километра, след като горната част на кората се е втвърдила преди около 4 милиарда години. Проучване по темата бе публикувано в неделя в сп. "Нейчър Геосайънс" (Nature Geoscience).
Тази нова оценка на глобалното свиване на Меркурий в резултат на вътрешната му охлаждане е направена от екипа на Пол Бърн Институт Карнеги, Вашингтон), в резултат на наблюдения, извършени от американската космическа сонда "Месинджър" (Messenger).
Това е много повече от предишните оценки (0,8 до 1 км), изготвена по данни, получени от друга американска сонда - "Маринър" 10 през 70-те години на XX в. Това обаче е и по-малко от предвиденото от моделирането на топлинната история на планетата (5-10 км), пише БГНЕС.
Всички планети са обречени на охлаждане с течение на времето и на свиване. Меркурий се счита за краен случай, защото заради огромното и богато на желязо ядро с радиус 2020 км, едва 420 км от радиуса остават за мантия и кора.
Диаметърът на Меркурий, най-близката планета до Слънцето, е едва 4880 километра, само с 1000 kм повече от нашата Луна.
Новата оценка на свиването на тази планета на крайностите се основава на наблюдението на геоложките формации на нейната повърхност. Пол Бърн и неговите колеги са идентифицирали и проучили 5934 пропасти и срутвания, приписвани на свиването, с дължина между 9 и 900 км.
"Интересен факт е, че нашите констатации припомнят за модели, остарели днес, използвани да обяснят геоложките деформация на Земята по времето, когато научната общност смятала, че повърхността на планетата е една единствена тектонична плоча", разказва Пол Бърн. Тези модели са разработени, за да обяснят образуването на планините и тектоничната активност през XIX век, преди откриването на теорията за тектониката на плочите.
Обратно на Земята, външната обвивка на Меркурий е формирана от един блок. "Това е пример какво наистина може да се случи, когато планетата се свива", казва Уилям Маккинън (Вашингтонски университет в Сейнт Луис) в редакционна статия, публикувана също в научното списание.
Авторите на проучването смятат от своя страна, че в контекста на откриването на все по-голям брой екзопланети, Меркурий може да послужи като "ученически пример", за да разберем историята на охлаждането и свиването на скалистите планети с една цяла тектонска плоча.
Лишен от атмосфера, с пусти скали, понякога горещи, понякога ледени, Меркурий е известен със значителни разлики в температурата между деня и нощта (от -210°C до 430°C ) . Повърхността на планетата е осеяна с кратери.
След старта си през 2004 г., сондата Месинджър облетя Меркурий три пъти, като го фотографира почти изцяло. През 2011 г. сондата стана първият космически апарат, останал в орбита на планетата.
