- В Крим гласуват масово на референдума, обстановката е спокойна
Днес с референдум в Крим се избираше между въпроса дали републиката да се присъедини към Руската федерация, или да усили автономията си, като върне конституцията от 1994 г., когато за кратко е имала и собствен президент. Два часа преди затварянето на избирателните секции в Крим избирателната активност е била над 70%.
Обстановката бе спокойна, нагласите - позитивни. Няма засилено присъствие на руски войници, нито провокации, научи Дарик.
Българи, живеещи в столицата Симферопол, разкриха, че френски медии са търсили за коментар човек, който да гласува за оставането на Крим в състава на Украйна. Такъв обаче не намерили. Повечето западни държави, включително и Украйна, обявиха, че няма да признаят резултатите от референдума за легитимни.
Референдумът през погледа на българите в Крим
Днес 1,5 милиона избиратели на автономната република трябва да посочат между интеграцията с Русия и разширената автономия в рамките на Украйна. За спокойно протичащия изборен ден първо ни разказа Сава Бучков от Кримското републиканско българско дружество „Паисий Хилендарски".
„Настроението на всички хора, включително и българите, които участват, са много позитивни. Всички са доволни и активни и следят. Надявам се, че докато свърши гласуването, ще има над 80% гласували. Няма присъствие на руски войници, освен теи, които са дислоцирани по държавния договор между Русия и Украйна. Казаха, че щяло да има провокации и конфликти, но няма такова нещо", разказа пред Дарик Бучков.
Подобно е и впечатлението от днешния ден в Крим и на българката Людмила Радева, която е журналист в столицата Симферопол:
„От 11 до 16 ч. бях в града. Спокойно е, хората са въодушевени. Няма нужда от фалшификация, защото за мен е чудно колко активно хората гласуват. Младежи и всички гласуват. Колегите от Франция търсили поне един човек, който е гласувал за оставане в състава на Украйна, но не намерили такъв човек", допълни Радева.
Международните наблюдатели, дошли в Крим в деня на референдума, са от над 20 държави, добавя Радева.
„Има международни наблюдатели. Те може би не са от най-известни организации. Те игнорираха референдума, но тези, които са дошли тук, всички отбелязват, че е много добре организирано. По стандарт е всичко. Няма давление, натиск, агитации, няма никакви нарушения и да се каже, че този избор се прави под автомати. Ако някой каже това, то няма да е вярно", допълни още Людмила Радева.
Според Сава Бучков една от причините за позитивизма в днешния ден е вярата на местните в по-доброто бъдеще:
„Сега седим на масата - активисти на нашето дружество и пием по една чаша вино, защото се надяваме, че всичко ще премине хубаво и бъдещето ще бъде много по-хубаво", допълни Бучков.
Днешният ден обаче не може да гарантира промяната в бъдещето на Крим, посочва още Людмила Радева.
„Има хора, които се замислят и за по-нататък. Ако не се признаят тези резултати на референдума, няма да е толкова весела и позитивна обстановката. Тези резултати, ако никой не ги вземе предвид, този порив на хората, ще увисне. Тук са опасенията. А иначе съмнения, как гласуват хората и какви ще са резултатите, няма", допълни тя.
Ако резултатите са в полза на присъединяването към Русия, както смятат и анализаторите, на 21-и март предстои то да бъде обсъдено от руската Държавна Дума.
Въпросите на референдума
Имащите право на глас, трябва да отговорят на два въпроса: "Подкрепяте ли присъединяването на Крим към Русия с права на субект на Руската федерация?", както и "Подкрепяте ли възобновяването на действието на конституцията на република Крим от 1992 г. и статута на Крим като част от Украйна?". В бюлетините въпросите са написани на три езика: руски, украински и кримско-татарски.
По данни на международната социологическа служба GfK, цитирана от ИТАР-ТАСС, близо 70% от кримските избиратели смятат да гласуват за присъединяване на Крим към Русия.
Референдумът се провежда при засилено присъствие на руски военни части и на пропуски формирования.
Първоначалната идея бе референдумът да се проведе на 25 май, заедно с изборите в Украйна. Впоследствие датата бе променена за 30 март и по-късно изненадващо изтеглена за 16-ти. С наближаването на референдума, напрежението между Киев и Москва се покачи.
Реакции
Самопровъзгласилият се премиер на автономията призова местните жители да гласуват за отделяне от Украйна. Москва пък увери, че ще признае волята им и че Русия няма намерение да нахлува в югоизточна Украйна.
Американският президент Барак Обама пък обяви, че страната му е готова със санкции срещу Москва. Западният свят също излезе с няколко остри предупреждения, че с референдума има опасност да се наруши териториалната цялост на Украйна. Постигна се съгласие за налагане на санкции, макар и внимателно, заради зависимостта на Европа от руски енергийни суровини и банкови авоари на руски олигарси.
Между Кремъл и новата власт в Украйна, подкрепяна от Запада, се разви информационна война. В Крим беше ограничено излъчването на украински телевизии, заместени от руски канали. В Украйна пък бяха спрени руските.
Върховната Рада на Украйна прекрати пълномощията на парламента в Крим. Русия пък очаквано наложи вето на резолюцията на ООН за Украйна, според която днешният референдум няма да бъде признат за валиден
Интересен е фактът, че когато през 1991 година се провежда първият референдум в историята на СССР, се оказва, че допитването до народа е проведено точно в Крим. Съвпадение, което може да създаде втори прецедент - същата република, отново чрез референдум, да се върне в състава на Руската федерация.
