Онези, които си спомнят марципан "Люлин", в архаичната синя опаковчица, все още имат особено отношение към марципана, по принцип. Сега ще ви разкажем на какво се дължи това.
Марципанът, както вероятно знаете вече, представлява фино смляна паста от бадеми - сладки и горчиви, в определено съотношение, смесени с мед или захар, като количеството захар не бива да надвишава бадемовата паста.
Още в „1001 нощ" се говори за приказното въздействие на марципана и свойството му да действа като афродизиак. Коя е родината на този деликатес не е съвсем ясно. Едни смятат, че е Средният Изток, други твърдят, че пътят му тръгва от Китай. Има две линии на разпространение в Европа. Едната е през Средиземноморието от Ал Андалусия, стига до Иберийския полуостров още през ІX-X век, а другият канал е от Персия. Турците го донасят до Австрия и Унгария, оттам той става много популярен сред немците в Прибалтика. И така сладкарското изкуство в Германия и Австрия получава марципан - сладката бадемова паста, която се сервира често пъти с шоколадова глазура. Не това обаче е причината у нас, по време на соца, марципанът да се асоциира с шоколад. Причината е друга.
До първите десетилетия на XX век всички правят рязко разграничение между марципан и шоколад и на никого, включително и в България, не му хрумва да бърка двете. Какаовата паста и бадемовата са две съвсем различни неща. Но тогава идва Първата световна война, масовата бедност и годините на криза между войните. Бадемите стават деликатесен продукт, шоколадът също. И това е времето на заместители. Така например дори в добрата стара Германия започва да се появява марципан от кайсиеви ядки. И дори от грис или друг вид по-обикновено брашно с аромати.
Това може особено ясно да се види в Съветския съюз, където в академичния речник на Евгениева марципан е обяснен като паста от бадеми, но още и от орехи, други ядки, както и от брашно. Охо, Евгениева. За съветския човек, особено след края на Втората световна война, марципанът дори не бил някакъв такъв буржоазен деликатес, а просто ароматна кашичка.
Логично е да се предположи, че евтиното значение на марципана идва у нас по съветска, а не по германска линия. И така в социалистическата сладкарска индустрия от 50-те се появява марципан "Варна", което е парено тесто за моделиране или глазура за торти. Прави се от брашно, вода, масло, пудра захар, оцветители и есенция. Има и бадемов вариант, но бадемовата паста вече е само една от възможностите за марципан, а не самият марципан.
Друга възможност е какаов марципан, което е всъщност споменатото тестенце с малко какао в него. Но усещате ли - какаов марципан е оксиморон. Новата пастичка прилича на шоколад, понеже има какао вътре, както и масло и захар, но не е шоколад, защото всъщност е марципан. Така по силата на определението не е марципан, но в контекста на следвоенната трансформация всъщност е. И понеже дори по времето на соца не можеш да обявиш някаква какаова пастичка за истински шоколад, тя се наричаше марципан. И всъщност беше нещо като глазура за торта, беше по-евтина и разбира се, далеч по-гадна. Обаче децата на соца възприеха погрешно марципана и това е едно от нещата, за които никога няма да им простим.
Ако имате още въпроси, питайте "Питанка". Можете да го направите на страницата на Питанка във Facebook, както и на имейл pitaipitanka@gmail.com.
Още интересни въпроси, както и техните отговори можете да намерите тук
