Докато няма въоръжена фаза в конфликта в Украйна, вероятността от спиране на газовите доставки от Русия не е голяма - това каза в интервю за Дарик бившият български посланик в Москва Илиян Василев.
Според него новата оценка на риска трябва да бъде направена през призмата на играта със „санкциите", които сега се обсъждат и в рамките на Европейския съюз и от самата Русия като контрареакция. Илиян Василев подчерта, че от 2009 г. насам България не е направила нищо, което да осигури енергийната й независимост. Той разкритикува политическата класа като „недалновидна и без хоризонт в мисленето", защото с мораториума върху проучването и добива на шистов газ е лишила страната от собствен енергиен ресурс.
"Едно е сигурно - че проектът "Южен поток" няма да се случи. Човек не трябва да има кристална топка, за да види бъдещето. Той е политически проект на Русия - той цели да заобиколи и накаже Украйна", заяви още Илиян Василев. Той обясни, че заобикалянето означава лишаване на Украйна от приходи от порядъка на 2-2,5 млрд. всяка година. „Ако ЕС и САЩ се ангажират с това да подкрепят Украйна, кажете ми каква е логиката те да се съгласят с „Южен поток" и да лишат украинската хазна или компании от 2,5 млрд. приходи, които след това те ще трябва да дават под формата на споразумения, подкрепа за бюджета и друг вид заеми или грантове", попита Василев.
Енергийната зависимост от Русия поражда основните рискове за България от кризата в Украйна, това признават и българските власти с днешна дата. Сериозна ли е заплахата от нарушаване на доставките на газ от затрудняване на реализацията на някои от големите проекти? Вашата оценка?
Моята оценка е, че заплахата от прекратяване на доставките на газ в последните два дена не се е променила, не е станала по-голяма, защото нямаме реални въоръжени военни действия. И като че ли страните минаха пика на конфронтацията и се търсят някакви формули за достойно излизане от кризата. Това, което на английски е "спасяване на лицето". От гледна точка на осветяването на проблема с нашата зависимост, това е по-реалната и значима тема, защото за последните 4 години, това, което България направи, беше нищо, нула. След 2009 година до 2014 година ние нямаме нито един проект, който да е реализиран.
Говорите за газовите връзки?
Говоря за всички проекти, които укрепват способността на държавата да остане устойчива в условията на спрени доставки. Това са: като се започне от разширението на "Чирен", всъщност това е по-малкият проблем, защото дори сегашните обеми на "Чирен", които са над 400 млн. куб. м, не бяха напълнени поради липса на средства в "Булгаргаз". Нивата на запълняемост на "Чирен" през есента бяха рекордно ниски. Единственото, което ни спаси, беше господ, това, че зимата беше по-мека. Но в условията на остра зима, запасите щяха да бъдат някъде около 100 милиона, като имате предвид, че тези 100 милиона, които остават... В "Чирен" има количества, които не могат да се теглят, тъй като наляганията могат да паднат и оттам...
Да, има дневен лимит.
Не говоря за дневен лимит. Компрометиране на способността на находището да държи газ, защото има един количества... не може да изчерпвате целия газ на "Чирен". До 2013 година трябваше да бъде направена връзката с Гърция, трябваше миналата година, в началото да бъде пусната. Едни 30 км с Румъния не са направени. Не е направена връзката с Турция. И забележете, най-силният коз за страната да устои в условията на криза, именно местният добив на газ, не само, че не беше насърчен, но беше блокиран чрез недалновидния и обвързан с други интереси мораториум върху проучванията на неконвенционален газ. И в този момент като си дръпнем чертата и мислим как можем да реагираме и веднага - местният добив. Да, но местният добив, който идва от "Мелроуз", те вече не добиват количества 350 милиона ,които бяха в добрите години на това находище, а вече са под 250 милиона. Междувременно навлезе в действие очакваният добив от Direct Petroleum, което вече е TransAtlantic Petroleum, а в Девенци, Койнаре имаме едно ново находище. Ние стоим върху запаси, които могат да ни дадат възможност да бъдем тотално независими от всякакви външни влияния и пречки за 100 години, и нефт за 20 години. И просто така си казваме "няма значение". И затова такива кризи осветяват недалновидността на политическата класа и липсата на хоризонт в мисленето.
Сега обаче някой може да каже: ето използва се ситуацията с Украйна, която отново ни напомни за нашата енергийна зависимост от Русия, за да се повдигне отново темата с шистовия газ.
Нека да каже, дано я повдигнат темата. Защото всички тези действия, които ние предприехме, имат в последна сметка за знаменател и краен баланс на тези действия понижена устойчивост към кризи - висока цена на природния газ и на енергоресурсите и 5 милиарда долара всяка година, които излизат от България в посока на заплащане на енергоресурси. Тези 5 милиарда долара могат да влязат и в икономиката на България, и не само да влязат, но и да генерират ръст, който ще увеличи местните нива, ръст, който ще е над 5-6%. Тоест трябва най-накрая да си зададем въпроса- какво правим с това, което имаме, каква е тази политика, която правим да си ограничаваме свободите, ограничаваме си богатството и най-накрая оставаме все така бедни, несигурни и с не особено голямо мнение за себе си и за околните.
От това, което казвате, да разбирам ли, че опасенията ви са сериозни за риск от повторение на събитията с газовата криза през 2009 година или по-скоро няма да посмее Русия да спре кранчето през Украйна?
Докато няма въоръжена фаза в този конфликт, вероятността не е голяма. Новата вероятност, тоест новата оценка на риска трябва да произтече през призмата на санкциите, играта със санкциите. Но аз не мисля, че Русия има коз в тази игра, тъй като светът въобще не е такъв, какъвто беше в 2006 година, още по-малко такъв, какъвто е бил през 2009 година.
Коя игра със санкциите имате предвид - очакването утре на срещата на лидерите на ЕС да бъде решено за евентуални икономически санкции срещу Русия?
Но не само. Русия в момента обсъжда контрасанкции. Разбира се, това е пиар упражнение за вътрешна консумация. Но в тази игра на противопоставяне, защото не забравяйте, че зад решенията на ръководството на Русия невинаги има рационалност, Не са водени по баланса на най-рационалното поведение, а се изхожда от презумпцията, че ние не трябва да изглеждаме слаби, че трябва да им дадем на тези, които искат да ни накажат, ние сме Русия, не сме други, че ние сме изключителни. И в това търсене да влязат в имиджа, който сами са си го създали, да го напълнят със съдържание, те могат да предприемат всякакви неща, включително да вдигнат цени. Много неща могат да направят. Едно е сигурно, че проектът "Южен поток" няма да се случи.
Няма да се случи заради това, което става в момента?
Вижте, то не е толкова трудно и човек не трябва да има кристална топка, за да види бъдещето. Този проект е политически проект на Русия. Той цели да заобиколи и накаже Украйна. А заобикалянето означава, че Украйна ще се лиши от приходи в порядъка на 2-2,5 милиарда всяка година. Ако ЕС и САЩ се ангажират с това да подкрепят Украйна, кажете ми, каква е логиката те да се съгласят с "Южен поток" и да лишат украинската хазна или компании от приходи от 2,5 милиарда, които след това те ще трябва да ги дават чрез формата на стендбай споразумения, подкрепи за бюджета и други заеми или грантове. Никаква логика няма, да не говорим, че "Южен поток" въобще не решава проблема със сигурността на доставките в частта, че крайните потребители така или иначе получават сега руски газ. А новата власт в Украйна, при всички положения, ще бъде много по-чувствителна и кооперативна, и отчитаща интересите на ЕС. Така че да се предполага, че Украйна ще бъде риск за доставките в ЕС поради това, че сама ще отклонява или ще препятства транзита на руски газ, това просто не е хипотеза.
Каква трябва да е позицията на България в рамките на онова, което ще приеме като решение ЕС?
Мисля, че България досега общо взето се придържа към средното положение. Ние при всички положения трябва активно да присъстваме при формирането на тази политика, но не можем да си позволим, както доста хора в България смятат, че трябва да запазим някакъв особен полушанс за връзка, за отношенията с Русия и извън онова, което Евросъюза и НАТО ни предлага като колективна реакция, тоест ние да имаме различна от колективната реакция. Защото това е доста опасна илюзия, не от гледна точка на НАТО и ЕС, а от гледна точка на подхранването на едни илюзии и стари надежди, и зависимости, които най-накрая ще ни изправят при положението на България в края на Втората световна война, да се чуди, защо в последния момент, пак уж балансирахме, уж много търсихме между двете страни и най-накрая се оказахме в грешния лагер.
Казахте за усещането си, че сме минали, от онова, което наблюдаваме в Украйна и заявките и опита за преговори по решаване на ситуацията там, пика. Това означава ли, че чакате по-скорошно успокояване на ситуацията, постигане на ясни договорености, които някак да се опитат да подредят хаоса в космос?
Аз очаквам нови пикове на напрежения във връзка не толкова от гледна точка на масирано нахлуване на руска армия, а пиковите напрежения могат да възникнат във връзка с възможността да се контролират всички участници в конфронтацията. Ето, вижте, след пресконференцията на президента Путин, в която той очевидно каза някои неистини, което издава несигурност. И онова, което каза Ангела Меркел, че той живее в друга реалност. Защото той говори за нечувана корупция в Украйна, след като всички знаят, че в Русия размерите на корупцията бият световни рекорди, за което беше достатъчно показателна последната олимпиада. Второто, което каза и което е неистина, е това, че писмото, което бил написал президентът Янукович, е достатъчно основание, според международното право, което легитимира присъствието на въоръжени сили на Русия в Крим. Достатъчна е елементарна справка в Конституцията на Украйна. Но няма да се премине до тотална открита конфронтация, бъдете сигурни.
