Интервю с главния изпълнителен директор на Българската банка за развитие Димо Спасов в "Седмицата" по Дарик.
Ако зададем въпроса, който самите вие задавате на семинарите, които организирате в страната, как малките и средни предприятия от различни сектори да намерят външен пазар за своите продукти, какво ще отговорите? Как?
Ами, всъщност ролята на Българска банка за развитие е точно във фокуса на въпроса ви. Там трябва да се концентрират усилията на държавата и това е смисълът на съществуването на Българската банка за развитие - да подпомага малкия и средния бизнес във всяко едно отношение било то в страната или фирми, които са експортно ориентирани, да имат излаз на външните пазари.
Дайте по-конкретно да говорим. Преди месец подписвате в Македония споразумение, с което тяхната подобна институция, банка за развитие, да се насърчи българският износ, изобщо търговията между двете страни, но вие ще отговаряте да се насърчи българският износ в Македония. Какво не се прави до сега и вие ще го направите?
Ами, това, което към момента не знам дали се прави, но ако се прави, не е може би достатъчно ефективно направено, е това, че българските фирми срещат затруднение в най-чистия вид на експортните сделки и по този начин те печелят. . . ще ви дам пример. Българска фирма печели поръчка за подизпълнител по някаква програма в Македония. Съответно обаче на нея й трябва гаранция за добро изпълнение, трябва й допълнително финансиране, което тя или трябва да получи тук от България или в Македония. В Македония, разбира се, това би било много по-трудно, тъй като те ще стимулират техните собствени фирми, а нашата роля като банка за развитие е да подсигурим това финансиране, като издаваме гаранция или с някакъв. . .
Дайте още по-конкретно. Имате ли в момента такива партньори, български фирми, които са ви търсили? Ако искате, дайте примера с Македония, ако искате - с други бизнеси, в които вече това работи.
Това е един от приоритетите и всъщност това е една от функциите, които така наречената ексим функция, която към момента не е развита и ние се опитваме да развием. Имаме, да, имаме няколко конкретни примера. В момента работим няколко сделки, които са с. . .
Говорете с продукти, нали, не с имена на фирми. . . Ако искате и с имена на фирми. . .
Не съм сигурен, че. . .
. . .няма никакъв проблем, независимо от разбиранията за реклама, но поне с продукти. От кои сфери? Какво България би могла да изнася, ако някоя финансова институция като вас помогне на фирмите?
Ами, аз не мога да ви дам конкретни примери за какво би могла да изнася България. Мога да ви дам конкретни примери един добре организиран продукт в България как би могъл да бъде изнесен по-лесно навън.
Давайте.
С подпомагане, с примерно един акредитив, който Българската банка за развитие би могла чрез друга външна институция да подсигури, с гаранция, която Българската банка за развитие би могла да подсигури, тъй като ние имаме висок рейтинг и сме, бидейки държавна банка, добре приети, всяка външна банка е, така, добронамерена и иска да работи с нас, защото се чувства по-сигурна, имайки тези, така, държавата зад гърба ни.
Колко пари имате за такава работа?
Ами, към този момент в новите разчети и новите бюджети са заделени над 100 милиона лв.
Сто милиона само в посока насърчаване на износа?
На експорта, да, точно така.
На експорта. А има ли приоритетни държави, за които ще правите това?
Държавите от Европейския съюз като цяло са наши естествени по-близки партньори, но тези. . .
Това не е ли, не знам, аз не разбирам толкова добре от икономика, ама ми се струва по-сложно, даже в някои отношения може би и по-глупаво да се бориш на един много наситен пазар, какъвто е европейският, и да отделяш ресурси да се бориш с големите, при положение че можеш да отидеш на на пръв поглед по-лоши пазари, така изглеждат, но платежоспособни и където конкуренцията не е толкова жестока.
Абсолютно, така, поддържам вашата линия на разсъждение. Това, което започнах да казвам, е, че страните от Европейския съюз са наши естествени партньори, но истинският интерес, който виждам и от българските фирми, е за страни извън Европейския съюз, където всъщност пазарите са неразработени.
Кои райони?
Ами, ще ви дам пример - за Турция имаме, имаме за страни от Близкия изток, сега бяхме в. . .
Арабския свят.
. . . точно така, в Катар, където също има идеи, които в момента са в, така, доста работен вариант, затова може би не е коректно да влизам в детайли, но износ на българска продукция. . .
Те търсиха животновъдство, главно земеделски продукти.
Точно така, да.
Защото там е пустиня, те имат нужда от храни. А вие задължително ли, за да работи тая система, трябва да имате свои хора, като банка, в тези райони? Трябва ли според вас да развивате представителство в такива страни?
Ами, моето лично мнение е, че не, това не е нужно. Единственото нещо, което в тази насока смятам, че е нужно и вървим в тази посока е да организираме представителства в България. Защото към момента ние нямаме, Банката за развитие няма нито клонова мрежа, нито представителства. Една от дъщерните фирми, която имаме, микрофинансиращата институция "Джобс" има няколко клона, но тя в момента, самата дъщерна структура, е в процес на вливане в банката.
Освен арабския свят, всъщност ви прекъснах, до къде стига кръгозорът на възможния български експорт?
Ами, няма държава, която, с изключение на държавите, които са в т. нар. рисков списък, която да не може. . .
А кои държави са в рисков списък?
Там, където се водят войни, където имат. . . по международните правила за разплащания някои от банките не желаят да правят трансфери към тях или са им забранени и т.н.
Аз винаги съм се чудел, например България не търгува изобщо почти с Африка, а произвежда неща, всичко свързано с храните, което има огромен пазар там.
Ами, това не съм може би аз точният събеседник, който може да попитате. Ако се установи, че има пазар за български стоки в Африка и някоя африканска. . .
Аз се опитвам да разбера има ли целенасочена стратегия в какви посоки ще се финансира например българският експорт, така че да не е на случаен принцип - някоя фирма ще намери да изнесе два камиона вино, примерно, и след това ще вземе парите и ще търси някъде другаде да отиде.
Ролята, нашата роля е да подпомагаме самия. . . финансовата страна на нещата от точка А до точка Б, от българската фирма чрез Българската банка за развитие, банката на контрагента, който е с финансови инструменти. Самата договорка, самото търсене на пазари не е нещо, което ние можем да. . .
Сто милиона лева за експорт в рамките на тази година. . .
Точно така.
. . . може да дадете. Под формата на гаранции, на акредитиви, на директно финансиране. Какво. . .
Да, предекспортно финансиране. Сега, следващата седмица сме разработили продукт за следекспорт.
Какво значи? Предекспорт си представям, че ще платите, включително нещо за производството, т.е. ще финансирате производство и транспорт евентуално?
Точно така.
А следекспорт?
Ами, тук ще си позволя да не влизам. . .
Адвокатски услуги да си вземат парите от някой, който не им е платил?
. . . в детайли, защото следващата седмица във вторник официално ще обявим едно медийно събитие, всички тези нови неща, които следват като нови продукти в програмата ни.
Освен експорт за какво друго дава пари банката за развитие?
Банката за развитие покрива абсолютно целия спектър на бизнесите на малки и средни предприятия, но имаме фокуси, имаме приоритети. Това нещо са иновациите, стартиращият бизнес, където всъщност е най-голямата нужда от помощ, тъй като стартиращият бизнес няма история, както и по-скоро иновативните фирми. Всяка банка обикновено търси кредитна история, търси сериозно обезпечение. Сам разбирате, че една стартираща фирма няма как да покаже всички тези неща, които в класическата банкова практика са нужни, за да бъде отпуснато финансиране.
Там колко пари има за тая година за стартиращ бизнес?
Ами, не сме локирали точна сума, но мога да ви кажа нещо друго. В Закона за Българската банка за развитие има отделено специално дъщерно дружество, което се казва "Фонд за капиталови инвестиции", което е разрешено от закона, но все още не е стартирано. И нашата идея е то да бъде стартирано в рамките на 6 до 9 месеца. Стартирали сме вече проучване чисто юридически как трябва да бъдат подготвени нещата и това е нещо изключително ново, тъй като банката няма да влиза и да подпомага стартиращи фирми със заемен капитал, т.е. да им отпуска кредити, а ще става. . . това нещо ще става със съучастие. Банката ще участва в като процент от капитала на фирмата и съответно, ако идеята сработи, в един последващ етап банката ще трансферира този капитал в дълг и фирмата вече, след като е банкируема, така наречена, този термин ще използвам, ще може този капитал да се превърне в дълг, който постепенно да се изплати и фирмата да продължи напред.
Колко фирми всъщност са ви клиенти?
Към момента е трудно да ви кажа конкретно число, защото ние имаме различен тип. Имаме директното кредитиране, плюс он-лендинг програмите. Това е нещо, което ние даваме финансиране на банките и банките с тези ресурси отпускат на портфейли от фирми. . .
Тая статистика я нямате с вашите пари през банките колко са. А директно колко са? За какви порядъци говорим - десетки, стотици хиляди, ако по това може да измерим? Може ли да съпоставим с минала година?
Ами вижте, с минала година . . .
Повече или по-малко стават? Въобще да търсим знаци.
Ами увеличава се. . . да, значи, не искам да влизам в конкретните числа, но определено има увеличение. Мога да ви кажа и нещо друго, направихме статистика, че от началото на годината сме отпуснали над 70 милиона лева само за тези месец и половина, грубо казано, тъй като знаете, че в началото на годината не е много активно заради празниците и т.н., и тепърва задвижваме няколко нови продукта, които очакваме, че допълнително ще имат много силен тласък напред.
Лихвите по кредите за бизнеса ще растат или ще падат тази година?
Определено смятам, че ще падат и факторите, които обуславят това, са няколко. Първо, исторически в света лихвите са на най-ниските си нива и поне в моите очи това нещо не виждам как в близките няколко месеца ще обърне тенденцията и ще тръгнат да се качват. Няма причина това нещо да се случи. И другото, което смятам, е, че чрез нашите продукти, които ви споменах, он-лендинг програмите ние ще финансираме. . . или идеята ни е да финансираме банките с, така, доста евтин ресурс, което като краен ефект ще има, че за крайния кредитополучател ресурсът също ще бъде евтин, което ще осредни и за цялата банкова система средния лихвен процент.
Има ли конкретни сфери, в които ще финансирате?
Ами, много ми се иска да. . . и това е въпрос на може би на много кратък срок и подготовка да пуснем продуктите, които сме планували за иновации, защото ще ви дам конкретен пример. Преди няколко дни се срещнах с фирма, която има страхотна идея, но всички банки, при които е отишла, общо взето казват едно и също нещо: ние сме склонни да финансираме това нещо, след като видим, че то веднъж е заработило, което. . . Това е ролята на . . .
Омагьосан кръг. То никога няма да заработи, защото няма пари.
Точно, няма кой да го финансира. И точно тук е ролята на Банката за развитие - да поеме малко повече риск и да подкрепи точно такъв тип проекти, защото иначе ние оставаме една търговска банка като всички други и се обезсмисля съществуването ни.
Преди месец подписахте с Университета за национално и световно стопанство програма за българските студенти. Това само в този университет ли ще бъде и какво точно ще правите?
Това е началото на една програма, която се опитваме да разработим, да подпомагаме чрез, така, лекции, да участваме, като, грубо казано, като център, където студентите могат да виждат на практика някои неща, които учат на теория. Също така университетът да ни праща чрез нашите програми за стажове и евентуално в последствие за работа студенти, които са се доказали в учебния процес, че са, така, доста с добри качества. Но както казах, това е само началото, подготвяме още два такива договора с още два от университетите в България.