Да си домакин на Олимпийски игри звучи престижно. Политиците често разказват историите за всички ползи, които произтичат от това - привличане на туристи, ръст на потреблението и стимулирането на икономиката посредством игрите.
На практика обаче повечето примери в историята на олимпиадите са по-скоро катастрофални, отколкото действително успешни.
Най-показателен е случаят с Монреал от 1976 г. Заделеният бюджет за подготовката на Олимпийските игри е малко над 200 млн. канадски долара, реално похарчените средства обаче са близо 1.5 млрд. В крайна сметка загубите достигат около 900 млн., а натрупаните от правителството дългове за провеждането на Олимпиадата в Монреал се изплащат няколко десетилетия. Последното плащане по този дълг е през 2006 г. Налага се да се въведат допълнителни данъци, за да се закрепят финансите, включително и върху тютюневите изделия.
Интересен е и случаят с Нагано от 1998 г. На практика документите за изхарчените средства около Олимпиадата са изгорени по решение на организаторите, но се предполага, че са изхарчени над 10 млрд. долара само за инфраструктура и съоръжения, а дълговете, натрупани за провеждането на олимпиадата, ще се изплащат до 2015 г.
Не по-малко лош пример даде Атина, където също бяха вложени сериозни средства. Идеята на огромния олимпийски комплекс беше след игрите да се доизгради и развие и в него да живеят граждани. Оказа се обаче, че загубите от провеждането на Олимпийските игри в Гърция са в размер на милиарди. В следващите години дълговата криза в страната се задълбочи, спряха средствата по поддържането и доизграждането на комплекса и той се превърна в призрачен град. Голяма част от съоръженията се рушат, от други са откраднати металните части. Няма условия за обучение на младите и децата трябва да пътуват с километри, за да отидат на училище.
При организирането на спортно събитие от ранга на Олимпийските игри бюджетът винаги надхвърля првоначално заделените средства. А отчитането на печалба е минимално или почти невъзможно. Показателно е, че в периода от 1932 г. до 1984 г. нито един от организаторите на олимпиадите не успява да реализира печалби. Истината е, че средствата, хвърлени за мащабни инфраструктурни проекти, спортни съоръжения, охрана и реклама надвишават понякога значително приходите от спортното събитие.
Изследване на Оксфордския университет показва, че страните, които са били домакин на Олимпийски игри, са надхвърлили средно със 179% първоначално планираните си бюджети.
Именно затова независимите икономисти се разграничават ясно от тезите на политиците за изключителния икономически ефект на подобни събития.
Те даже използват израза „проклятието на победителя", защото не винаги е ясно със спечелването на домакинството за Игрите, дали си вредиш или ще извлечеш повече ползи.
Стефан Шимански, професор от университета в Мичиган, обяснява, че политиците по-скоро се чувстват длъжни да говорят за олимпиадите като за генератор на икономически ползи, заради натиска от страна на данъкоплатците, които са основния източник на средства за провеждането на игрите.
„Така правителствата се опитват да обяснят, че не само ще станем свидетели на един празик, но и ще забогатеем от това. Което не е вярно", коментира Шимански.
На практика се вижда, че в средносрочен план няма някакъв сериозен скок в потреблението или притока на туристи, само защото преди време в дадена страна е имало Олимпиада.
Критики предизвика и сегашната Олимпиада в Сочи. Първоначалният бюджет, който беше заделен, възлизаше на 12 млрд. долара. Похарчената сума обаче стигна около 50 млрд., което породи сериозни съмнения за корупция.
Именно затова се засилват и притесненията за Япония и Бразилия, където трябва да се проведат следващите Олимпийски игри.
Опасенията за Токио са, че ще натрупа още по-сериозен дълг и няма да успее да запази финансова стабилност. В момента японският дълг е около 150% от БВП на страната, като се очаква да достигне почти 240% през следващата година.
В Бразилия пък расте социалното недоволство - хората предпочитат реформи пред наливането на пари в скъпи спортни събития.
В историята все пак има и успешни примери за провеждане на Олимпийски игри, смятат икономистите. Такива са тези от Лос Анджелис, Пекин и Лондон. При тях бяха използвани вече съществуващи бази, чието обновяване беше далеч по-евтино, или пък се изградиха не толкова луксознии комплекси, които бяха пригодени за по-сериозни състезания. В случая с Пекин пък се целеше по-скоро PR ефект - да се покаже, че страната върви бързо в развитието си.
И все пак „Олимпийските игри са нещо подобно на това да направиш парти - забавляваш се, но не забогатяваш от това", допълва Шимански.
