Политиците дадоха обещания за радикални промени в изборните правила, но лека-полека, къде по-явно, къде с дребни корекции, премахнаха основни елементи от тези свои обещания в проекта за нов Изборен кодекс. Това коментира в интервю за Дарик Стефан Манов, който е член на Обществения съвет към Временната комисия за подготовка и приемане на новия Изборен кодекс. Макар и от чужбина, Манов следи хода на обсъждането и приемането на законопроекта. „Новите стари мнозинства" са се оформили според него и това е причина за крайния облик на проекта, който се гласува на второ четене от депутатите.
Според Стефан Манов основни отстъпления от първоначалните обещания са направени във връзка с начина на формиране на ЦИК, по механизма за изчистването на избирателните списъци, отказа от интернет гласуване. Той посочи и неизпълненото обещание за създаването на избирателен район „чужбина".
С уговорката, че новия Изборен кодекс, който се гласува вече от депутатите на второ четене, може и да не действа на изборите през май, ти предлагам да обобщим основните недостатъци и отстъпления, които според теб бяха направени в този проект? Отстъпления от това, което партии и политици обещаваха.
Да, този кодекс тръгна с едни широки обсъждания между граждански организации, между политически партии. Бяха направени значителни обещания за радикални промени, свързани с избирателната система, с начина на формиране на ЦИК и редица други въпроси, но както обикновено лека полека, в процеса на работа се оформиха новите стари мнозинства, които лека полека премахнаха основни елементи - къде по-явно, къде с технически похвати и дребни корекцийки.
Да изредим - какво падна жертва?
Централната избирателна комисия - отдавна беше обещано, че тя ще бъде професионална, независима, а какво излиза накрая, че тя ще бъде отново сформирана от парламентарно представените политически сили по квотен принцип.
Друг такъв ключов елемент беше изчистването на избирателните списъци от т.нар. „мъртви души" - определение, което аз не приемам, тъй като става дума за нас българите в чужбина. Беше предложен механизъм на полуактивна, постактивна регистрация, взимайки гласувалите на предходен избор, като се съставят списъците за последващ избор на тази основа. Но с една подробност, че в изборния ден можеше да се дописва всеки, което коренно противоречи на идеята за честни избори. Защото дописване в изборния ден е онзи елемент, който Венецианската комисия многократно е посочвала като несъвместим с европейските норми за честни избори. Това няма да влезе в сила - не закъсня критичният доклад на Венецианската комисия, който разби на пух и прах този механизъм на някаква постактивна регистрация.
Отхвърлен беше и интернет вотът в кодекса.
Това е много сериозен проблем. Спомена, че предстоящите евроизбори не е ясно дали ще бъдат по новия кодекс или по стария Изборен кодекс. Венецианската комисия силно изкритикува това, че се пише нов кодекс в навечерието на евроизборите, доклада дойде преди буквално два дни. Но нека напомним на слушателите, че в действащия кодекс е предвиден експериментален интернет-вот на изборите през май. Отмяната на този кодекс, означава и отмяна на експерименталния интернет вот. В новия проект беше внесено предложение на ГЕРБ за интернет гласуване. Беше отхвърлено с монолитното гласуване на трите партии - БСП, ДПС и Атака. Ставаше въпрос отново за възможност за гласуване по интернет на българите в чужбина, които срещаме сериозни трудности при упражняване на активното избирателно право.
Отново няма избирателен район „чужбина" - имате все пак някакви облекчения около процедурите за отварянето на секции зад граница, но отделен район „чужбина" не е ли нещо, което почти всички партии първо ви обещаха и след това ви излъгаха, че ще разпишат в кодекса?
Да, много е интересно да се проследят обещанията на отделните партии в процеса на публичните обсъждания. Споменах за ЦИК - това беше едно силно обещание на БСП и лично на Мая Манолова, което те не удържаха. Лично обещание на Цецка Цачева и Данаил Кирилов от ГЕРБ - и двамата членове на временната комисия за Изборен кодекс, беше създаването на избирателен район за българите в чужбина. Те не удържаха на това свое обещание и не внесоха между първо и второ четене подобен текст.
Вижда се, че днес държането на политическото обещание - било то от управляващи или от опозиция, е все така една химера. Едно се обещава преди избори, друго се изпълнява като дойдеш на власт. Единствено си държат на обещанията в негативен аспект партии като „Атака", които например предложиха да се разкрива сексуалната ориентация на кандидат-депутатите или пък да има забрана за гласуващите български граждани, които имат и друго гражданство. Т.е. някак константни сме в крайния екстремизъм и абсурдните предложения, а не спазваме реализуемото, демократичното, отвореното.
В тази връзка да спомена, че благодарение на предложение на „Атака" тихомълком чрез гласуване „въздържал се" ГЕРБ отхвърлиха медийните пакети, които бяха заложени в кодекса за малките партии, които ще се регистрират на изборите. Уточнявам, че става дума за няколко хиляди лева, с които те да заплатят платени форми на участие в медиите, за да има някаква равнопоставеност на политическите субекти по време на кампанията - основно искане на гражданските организации.
Мажоритарният вот, т.нар. преференции също са с неясна съдба и тепърва в зала ще се решава какво ще се случва. Действително е под въпрос изобщо прилагането на новия кодекс за изборите през май, но все пак каква е твоята прогноза - мнозина ли ще бъдат сънародниците ни, които от години живеят зад граница и които ще предпочетат да гласуват за германски или френски евродепутат, отколкото за нашите кандидати?
Това е интересна възможност. Знаем, че българските граждани като граждани на ЕС имат право да гласуват в страните, в които са се установили, на местни избори и за избори за Европейски парламент. Гласувайки за листи от съответната държава, а не за българските листи. Честно казано трудно ми е да оценя до каква степен българите, които живеят в Европа ще се възползват от това си право. Тук около мен - проучването, което направихме е, че твърде малко са направили постъпки да се регистрират за участие във френските евроизбори.
Лично аз съм пред голяма дилема, защото някак не виждам в момента на българския политически тезгях партия, за която с чисто сърце да подам гласа си, за да знам, че ще представлява едни демократични, модерни за Европа позиции. Говорим за евроизбори и някак съм по-изкушен да упражня правото си на глас като европейски гражданин за френски партии. Именно защото бъдещето на Европа, което касае и България, има нужда от модерни европейски настроени партии, а не с балкански манталитет, които пренасят балканските ни нрави и политически отношения в Европарламента.
На фона на тези дискусии - доколко с по-сериозна хирургия или по-скоро козметично, с малко ботокс, ще бъде онова, което ще излезе от новия проект за Изборен кодекс, кое е по-добре според теб в това напреднало вече време - да работим по стария, леко коригиран ИК или да се отива на избори с новото законодателство?
Според мен в новия кодекс има добри неща. Бях доста критичен към обещанията, които не бяха спазени, но трябва да кажем, че има и елементи, които са напредък спрямо сегашната ситуация. Например възможността за обжалване по съдебен ред на всички решения на ЦИК. Това е една голяма несправедливост, но да не влизам в детайли.
Що се отнася до евроизборите, честно казано, няма много голяма значение, защото това са избори, в които ми се струва, че потенциалът за фалшификации за манипулации и фалшификации е по-малък. Просто по-малък е интереса за българските партии да хвърлят енергия в това. Така че и да се проведат по стария кодекс не очаквам коренно по-различни резултати в крайна сметка. Това, което не е добре да се сменят изборните правила броени седмици преди даден избор.
