Ако вотът беше тази неделя, ГЕРБ би имал 6 евродепутати, БСП - 5, ДПС, което разполага с по-голям твърд електорат - 3, АБВ - 2 и Реформаторският блок - 1.
Евролиста на проекта АБВ, водена от Ивайло Калфин, стартира със 7 процента електорална подкрепа. Почти половината от нея идва от БСП, останалата - от центристки, националистически формации и негласуващи. Това показва национално представително проучване на агенция "Алфа Рисърч", проведено в периода 18-22 януари 2014 г. сред 1050 пълнолетни граждани от цялата страна, предоставено на БТА.
С появата на АБВ, БСП губи около 20 на сто от миналогодишните си избиратели. Тя запазва за момента вот от около 15 процента, но отстъпва първото място на основния си опонент ГЕРБ. На фона на трусовете вляво, ГЕРБ успява за първи път от шест месеца насам да мобилизира симпатизантите си и да подобри позициите си, като постига 17.8 процента. ДПС с устойчивите си 6 процента избиратели и Реформаторският блок с 5.2 процента, са другите две партии, които минават бариерата, необходима за излъчване на евродепутати. Така, появата на нов играч вляво пренарежда съотношението на силите за евроизборите.
Отношението към правителството и основните държавни институции се запазва на нивата от декември - 21 процента доверие към кабинета, 10 процента - към парламента. Лек ръст в личните си рейтинги отбелязват премиерът Пламен Орешарски и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. В институционален план относително най-силно нараства одобрението за главния прокурор Сотир Цацаров (от 22 на 29 процента), който събира позитиви след реакциите на прокуратурата по случая Сидеров и Борис Миланов (Петното).
Доверие в правителство и институции
Равносметката на българските граждани в началото на 2014 г. за развитието на страната след последните парламентарни избори е преобладаващо негативна - 20% го оценяват като положително, 51% - отрицателно. Респективно, доверието към ключови държавни институции запазва ниските равнища от края на миналата година. Дейността на парламента се одобрява от 10% от гражданите, а неодобрението нараства до 64 на сто. Отрицателно остава и съотношението в оценките за работата на правителството - 21% положителни срещу 50% отрицателни.
Леко подобрение в личния рейтинг регистрира министър-председателят Пламен Орешарски (24% доверие срещу 46% недоверие). Все още обаче премиерът и неговите министри не успяват да разширят влиянието си сред по-широки социални групи и подкрепата за тях остава затворена в тесния кръг от привърженици на БСП и ДПС. Положителна динамика в доверието регистрират и няколко ключови държавни фигури. Президентът Росен Плевнелиев подобрява рейтинга си с 4 пункта до 31% положителни оценки, но запазва 34% отрицателни. Най-значим ръст в доверието е налице към главния прокурор Сотир Цацаров. Действията на прокуратурата по казуси като скандала с лидера на „Атака" Волен Сидеров и Бисер Миланов (Петното) добавят 7 пункта към одобрението за дейността му. През януари положителното отношение към него е 29%, а отрицателното 27%.
Като цяло обаче доверието в държавните институции остава твърде ниско, сочи проучването. На фона на нарастващото напрежение, произтичащо от наближаващите избори, този нисък кредит на доверие ограничава възможността им за преодоляване на всяка проява на политическата нестабилност.
Доверие в лидери и електорални нагласи
Четири месеца преди евроизборите е налице необичайно висок интерес към тях не само сред политическия елит, но и сред избирателите. Факт, който се дължи на двата важни вътрешнополитически залога, с които те се свързват - съдбата на правителството и лидерството в левицата. 58% от анкетираните са на мнение, че „трябва да се гласува масово, тъй като от евровота ще зависи кой ще управлява България".
Задаващите се на хоризонта избори започват да мобилизират основните и най-големи партийни електорати. През януари ГЕРБ за първи път излиза от електоралния спад, който бележеше след преминаването си в опозиция и отбелязва 2% ръст - до 17.8%. Към този момент не може да се каже, дали това е устойчива тенденция, тъй като тя протича на фона на започналото разцепление в левицата, чийто развой остава неясен. ГЕРБ си връща част от загубените избиратели в София и големите областни центрове, сред по-младите и средни възрастови групи. Подобряването на електоралните му позиции е придружено от ръст в рейтинга на кмета Йорданка Фандъкова (в столицата е съсредоточен един от най-големите електорати на ГЕРБ) и лидера Бойко Борисов.
С появата на АБВ, БСП губи около 20% от избирателите, гласували за нея на парламентарните избори миналата година. Това са основно хора, разочаровани от поведението на партията след изборите, от зависимостта й от Атака, или персонално неодобряващи Станишев. В 15-те на сто подкрепа, с която в момента се ползва БСП, тя запазва най-твърдия си електорат (53% от него са над 60г., 38% живеят в селата), но отстъпва част от периферията си - в средното поколение, служещите и в столицата, където критичността на левите избиратели към начина, по който БСП упражнява властта, е най-силна. Регистрираните първоначални намерения за вот в полза на АБВ оправдават страховете на ръководство на БСП от конкурентна листа на Първанов/ Калфин. Едва следващите месеци обаче ще прояснят в каква посока ще се развие съотношението на силите между тях, което в момента е 2/2,5:1.
7-те процента електорална подкрепа за АБВ има приблизително следния състав - почти половината симпатизанти на БСП, останалите - симпатизанти на центристки и националистически формации (АБВ взема по малко гласове от ГЕРБ, ДБГ, НФСБ и проекта на Николай Бареков) и негласуващи. Профилът на избирателите му е близък до този на червения електорат, като е изтеглен леко към средните възрастови групи, хората със средно образование, по-големите градове и център-ляво.
При АБВ е налице най-голям марж между подкрепата за листата (7%) и рейтинга на неговия лидер (30% за Първанов), който вероятно още носи ехото от президентските му години, но сега ще бъде поставен на изпитание на чисто партиен терен. На база на първоначалните данни, като основен проблем пред АБВ се очертава липсата на достатъчна спойка между неговите потенциални избиратели и по-слабата им мотивация в сравнение с тези на БСП за участие в изборите.
При ДПС промяна няма (6.2%). Лидерът Лютви Местан губи обществена подкрепа, което се отразява на отношението към управляващите и парламента, но не и на вота за партията.
Известен спад има при Реформаторския блок, което може да се дължи както на разочарованието на част от сините избирателите заради проблемите около подписването на коалиционното споразумение, така и на конкурентната на Меглена Кунева фигура на Ивайло Калфин. Блокът запазва обаче твърди шансове за един евродепутат - 5.2%.
Много близки позиции до тези от парламентарните избори регистрира НФСБ на Валери Симеонов (3.1%), въпреки ориентацията на част от избирателите му към АБВ. Националистите компенсират частично с приток на бивши симпатизанти на Атака, но все още остават под бариерата за евродепутат. „България без цензура" на Бареков стартира с 2.6% подкрепа. Една десета (2.5%) под нея е потенциалният вот за Атака.
Анализът на основните данни за политическите процеси в края на януари показва, че цялостната ситуация в страната и равнището на доверие към правителство, институции и партии продължава да генерира нестабилност. Регистрираните първи електорални трусове със сигурност няма да затихнат, а в следващите месеци може да се очаква нова динамика и по-нататъшно пренареждане на електоралната картина.
Данните са от национално представително проучване на "Алфа Рисърч", направено в периода 18 - 22 януари 2014 г. сред 1050 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю по домовете на анкетираните лица.
