Екранният злодей Джаро се завърна на малкия екран. Актьорът Михаил Билалов отново прикова вниманието на зрителите в хитовия сериал „Под прикритие". Любимецът на публиката участва и в сериала „Четвърта власт", но в друго амплоа - като главен редактор. Близо 20 години Михаил Билалов живее в Париж, там подготвя кандидат-студенти,
но филмови и театрални ангажименти все по-често го задържат у нас. След напрегнат ден се разтоварва с поезия. Обича съвременната френска лирика, а от нашите поети - Христо Фотев и Христо Смирненски.
Актьорът гостува в предаването на Ники Кънчев и разказа откровено за пътя, който е извървял от получаването на наградата "Аскеер" до днешните си проекти в България и Франция.
Чуйте интервюто с Михаил Билалов
Много добър актьор си, поздравления. Как го постигаш? Учиш ли се? Почти на 50 години си.
Да, сигурно това, че съм на 50 години ми помага. Някога не бях така, някога бях млад. На мен ми е малко трудно, като започна да говоря за себе си, защото това е все едно да започна да се гледам в огледалото, да си гледам бръчките.
Това ли виждаш - бръчките?
Е, това виждам. Какво да види един петдесетак - бръчки, шкембета.
Аз като се погледна, виждам един пич, аз съм ти батко. Наистина учиш ли се от някого?
Не, не се уча. И да ти кажа периодът на учене отмина. Тоест уча се в момента най-много от деца. Изненадвам се от това. Гледам най-много децата - моите, на колеги. И най-много те ме учат.
А ти какво дете беше? В Русе си израсъл.
Аз бях едно щастливо дете и все още съм. Щастливо, безбрежно детство, фасове по улиците, побойници, нямахме интернет, играехме футбол. Аз съм роден в Русе, но израснах в Бургас. Русе съм го напуснал много малък - на 2 години.
В Русе всеки блок има име.
Аз съм израснал в блок Ком и той не беше нито в Русе, нито в Бургас, а в Монтана, защото майка ми работеше по това време там.
Какво е работила?
Майка ми е актриса.
Как се казва?
Ана Костова.
Казваш "Тези, които ме познават не ме наричат Джаро". А как те наричат?
Джаро се появи последните три години, така че как са ме наричали преди това хората, се чудя.
Това е дори обида, все едно не си съществувал. Децата ти как те наричат? Те са и френскоговорящи. Как се казват?
Голямата е Даная, малката е Олга. "Тати" ме наричат, за по-кратко, което отговаря на една френска фирма "Тати" - евтини дрехи. И е много смешно в училище, като кажат "тати", и се подиграват другите деца.
Казваш, че не се е появил режисьор освен Явор Гърдев, с когото искаш да работиш?
Не че няма, просто не се е появил случай да работя с друг.
Добър ли е Явор?
С Явор работим вече 5 години, много е добър. И един от малкото хора, с които искрено се забавлявам. Всяко време има своите серии. Когато аз бях малък, спомням си ние гледахме с възхищение Сергей в "На всеки километър". Тогава героят беше това. Днешните времена са такива, че героят се превърна в това, което аз правя, и моите колеги също. Дали е добре или зле, това времето ще покаже, но персонажите на 90-те и на 2000-та година са такива в България. Затова може би те са толкова автентични.
Гледал съм те във филма "А сега накъде", който беше филм за нашето поколение, безпътицата. В него нямаше никакъв сюжет, бяха разкази.
Сюжет имаше. Сюжетът беше, че 20-ина души бяха затворени в едно малко пространство и манипулирани.
Твърдо си против субсидиите за кино. Защо?
Защото това прави мързеливи хората, когато има много субсидии за нещо. И второ, защото винаги, когато има субсидии, има шуробаджанащина, която се развива, в която и страна да е. Трето, защото тези субсидии, когато се раздадат, не се гарантира комерсиалният успех на филма по никакъв начин. Разбира се, те са полезни за арт киното, защото то не може без субсидии. Но започна да се прекалява с това в България. Тоест прекалено много продукция, която не се гледа.
Още преди да заминеш за Франция, печелиш "Аскеер" през 1994 година, което се води една от най-престижните награди за актьори. Бил си забелязан от критиката и колегите си още тогава за ролята в пиесата " Мадам Бътерфлай" с Коста Цонев. Много си се учил от него. Какво се запомнил?
Нещо, което е много съществено. От Коста научих, че в тази професия, както и в много други, човек трябва да бъде много над някои неща, над крамоли. Той се държеше изключително учтиво към всички ни, никога не е влизал в интриги, беше над тези неща и си вършеше работата много добре. Да казваш "добър ден" на всички, такива прости неща. Аз не съм имал с него никога чувството, че е някой, че съм работил примерно с личност като Коста. Не ми е давал такова усещане. Приятелски сме работили с него.
Подготвяш кандидат-студенти по актьорско майсторство във Франция, какво им казваш за театъра, за пътя, който им предстои?
Аз действам много конкретно спрямо човека, с когото съм, виждам какво му липсва, какво може и какво би могло да стане. Така че аз не му давам общи приказки за това, какво е театър и какво е кино, а се занимавам конкретно с него, това, какво той трябва да направи, за да стане по-добър.
Кои са онези качества, които виждаш във френските актьори, които би ти се искало да присъстват в българските актьори?
Аз няма да говоря за талант, тъй като талантът не е нещо постигнато от актьора, той е дадено нещо, подарък. Аз говоря за работата. Мисля, че и това започва да става в България постепенно, французите надделяват с дисциплина по време на работа. Огромно количество труд, който могат да хвърлят за малко време, и то много качествен. В България все още присъства това мрънкане - не мога това, това не мога така, в малко по-голяма степен, отколкото съм го виждал във Франция. Там те са малко по-възпитани от нас.
Силна роля и като главният редактор Моллов в "Четвърта власт". Първите две серии много ми харесаха, после не успяха да овладеят самия сериал, не тръгна. Споделяш ли това мое мнение?
Вече съм казал неща по отношение на "Четвърта власт", няма да се връщам.
Срещаш ли Моллов, има ли такива журналисти?
За мен това беше интересно, защото трябваше да изляза извън криминалния жанр, така че за мен беше предизвикателство да играя съвсем друг човек, в случая главен редактор. И да направя нещо коренно различно от Джаро. Разбира се, този персонаж няма такова властно присъствие, както има Туджаров в "Под прикритие" и той е твърде професионален за зрителя. Самата тематика изисква малко по-различно мислене, малко повече четене на вестници.
Защо " Четвърта власт" не успя да стигне "Под прикритие"?
Това са два различни жанра, не можем да сравняваме един жанр с друг. Все пак " Под прикритие" е криминален екшън, докато "Четвърта власт" е журналистически трилър или има претенцията да бъде такъв. Мисля, че вече самата тематика печели за "Под прикритие", тъй като има много млади хора, които им се гледа екшън. Нашата публика основно е от 10 до 30 години, най-голямата част, докато "Четвърта власт" е все пак за хора, които са на ти със злободневието, темите, това, което става в тази страна, и са по информирани. Той има своите качества.
Помагат ли ти сериалите в другите ти проекти?
Не бих казал, просто ме отдалечават от другите ми проекти, защото времето ми е посветено на тях, докато снимам. Така че аз замразявам други неща, каквито имам в същото време.
Имаш ли падения?
Кой няма.
Защо, след като вземаш "Аскеер", тръгваш към Франция?
Клишето - любовта е всесилна, може да изпрати човек на края на света. Аз бях влюбен в едно момиче, което живееше във Франция и заминах заради нея. Това статуетки... Въобще нямаше никакво значение.
Ти си бил на 30 години?
На 29 бях, когато заминах.
Париж ви раздели?
Да, случват се такива неща, но тръгнах с тази идея.
Какво прави в началото? Знаеше ли френски?
Да, говорех. Явих се на един конкурс по документи за френската Консерватория, там има право на едногодишен стаж. Консерватория наричат и театралното образование, техният НАТФИЗ.
Някои колеги от там, известни?
Да, но още не знам дали е известен в България - Сава Лолов, един актьор, който е българин и живее в Париж. Той е завършил това училище. Други по-известни не знам. Но много известни френски актьори са завършили Консерваторията. След което се случиха други неща, трябваше да започна един театрален проект, трябваше да остана, срещнах се с бъдещата ми жена, решихме да останем, да пробваме. И така.
Японка?
Да.
Значи и японски говориш?
Мога да си поискам хляб, вода.
Как се случи това с японката, те са много консервативни, ходил ли си там да те представи?
Нямаше начин. Взех една бутилка за бащата и така. Много разбран се оказа, но преди това живеехме години.
Как се казва съпругата ти? С какво се занимава?
Саная се казва. Тя е дизайнер.
Скъп е животът в Париж, как започнахте?
Не е по-скъп от този в Лондон и Москва. Когато аз наемах жилище там, около 40-50 квадрата в началото, това бяха 600 евро, около 3000 и нещо франка, а в момента и тройно.
Как ги изкара тези пари, работил си други неща, други българи да са ти помагали? Там има ли диаспора?
Имам приятел от детинство - Ясен Воденичаров, известен в Париж съвременен композитор. От деца сме израснали с него и той ми беше помогнал в началото, повече информативно. Имах доста вземане-давене с руската диаспора, защото докато учех в училището по дизайн, по архитектура имах нужда от работа и работих в Консерваторията "Рахманинов". В мазето, наричат го "руския стол", работих отначало като готвач, след което като главен готвач година и половина.
Какво готвиш?
Всички руски ястия - пелмени, борш. Чудесни неща.
Писна ли ти от Джаро или не?
Не, това е един от образите, един от героите, които обичам наравно с другите.
Ще те убият ли най-накрая?
Е, не може да не ме убият. Възмездието си е възмездие. Не може да има възмездие във филма, ако не се убие лошият.
Необходимо ли е един актьор да е завършил НАТФИЗ, за да е добър?
На мен НАТФИЗ само ми е помогнал. Той професионализира човека, дава му дисциплина, дава му някакви устои. Но това не означава, че хора, които не са завършили НАТФИЗ, не могат да бъдат гениални актьори. Аз познавам, и светът познава много големи актьори като Жан Габен, Луи дьо Финес, не са завършили нищо. Но за този, който има талант, помага изключително много. Аз съм "за" и бих казал, че трябва.
Как обичаш да се разтоварваш след напрегнат ден?
Доста почитам книжки, поезия чета много, събирам стари книги и стари марки, всякакви неща събирам. Правя си всякакви глупави колекции.
Кои са ти любимите поети, виждаш ли ги, срещаш ли ги?
Много от тях не са живи. Примерно Георги Господинов много го харсвам. Иначе Фотев ми е любим. Много обичам Смирненски, препрочитам съвременна френска лирика. Има жестоки неща, които излизат. Спортувам също. Това е .
Какво спортуваш?
Айкидо.
В какво вярваш?
В християнското православно кредо.
