• Размер на шрифта:

Образованието, а не ходенето на училище да бъде задължително

11 януари 2014 13:07 | Йовка Йовчева | 14 Коментирай Препоръчай (2)

Образованието, а не ходенето на училище да бъде задължително
© снимка: sxc.hu  

Между 70 и 100 семейства в България практикуват „домашно образование”, но никой не знае точния брой на родителите, избрали да обучават децата си в къщи. Това каза в интервю за Дарик Радослава Петкова - майка на три деца от Асеновград, която заедно със съпруга си е решила децата им да не посещават училище, а да бъдат образовани у дома. Решение, което родителите са взели още преди раждането на децата им.

Казусът с „домашното образование”, което не е разписано в родното законодателство, влезе отново в медийното внимание след новината, че 15-годишният Божидар Маринов от Смолян не посещава училище, но печели състезания по информатика.

Според Радослава Петкова тази форма на образование може да бъде дописана в родните закони по подобие на Англия - държавата, в която има най-много домашни ученици в Европа. Другият вариант, който ще реши и проблема с образованието на българчетата,  родени и живеещи в чужбина, е да се отвори достъпът до състезание и до външното оценяване, за да могат децата, учещи у дома, да покриват някакво ниво по родните образователни стандарти.

В момента в България училищното образование е задължително до 16-годишна възраст. Радослава Петкова и семейството й, както и 15-годишния Божидар от Смолян са само част от героите в документалния филм на режисьора Ралица Димитрова „Аз съм домашен ученик”. Лентата, чиято премиера беше миналия февруари, показва историята на няколко български семейства, които са избрали да не изпращат децата си на училище - те са първото поколение домашни ученици в съвременна България.

Разкажете ни за вашия избор и за вашето семейство. Колко деца отглеждате и как решихте да ги обучавате в къщи? Подозирам, че е труден избор за всеки.

Ние имаме три деца. Решихме да изберем домашното образование още преди да ги родим, преди да родим първата си дъщеря. Харесаха ни плодовете, резултатите сред семейства, с които се запознахме. Те бяха чужденци, тъй като по наше време, когато ние бяхме младежи, тази практика я нямаше в България. Харесаха ни отношенията между деца и родители. А ние сме такива със съпруга ми като ни хареса нещо започваме да търсим информация, задълбочаваме се, изследваме. И постепенно взехме твърдото и зряло, съзнателно решение, че това е нещото, което наистина ще направим.

Успявате ли да се преброите, колко сте в България онези, които са избрали да обучават децата си у дома? Защото очевидно броят ви расте и вече ставате общност.

Не можем да се преброим точно. Всеки има някаква приятелска среда, компания, съмишленици, с които се запознаваме по конференциите, но те не обхващат абсолютно всички, които практикуват това. Има хора, които впоследствие ни се обаждат и казват: Ние започнахме преди една година. Така че не можем в момента да кажем колко точно семейства са. Но между 70 и 100 семейства мисля, че спокойно може да се каже, че го практикуват това в България. А вече колко е броят на децата... Всяко семейство няма само по едно дете, има и повече.

Да, повечето от семействата имат повече от едно дете, което е много похвално. Истинска радост е това за очите на кой да е в днешно време. Вие имате и организация, асоциация. Имате ли до тук някакъв пробив, за какъвто и да е диалог с властите у нас - с парламент, с правителства, разговаряли ли сте за промяна в законодателството, която да не ви държи извън закона?

Ще ви кажа така, че ние не сме търсили на този етапа диалог в параметрите, които са в съвременния обществен разговор на тема образование. Нашата позиция сме заявявали, когато тази тема е била гореща и се е дискутирала по повод закона за детето, проектозакона за образование по време на миналия министерски мандат, миналия парламент, и на по-миналия парламент. Ние само сме заявявали във форуми, срещи на нашите съмишленици, обяснявали сме, защо е необходимо да има свобода на образованието. Защото докато се говори за регламентиране по начина, по който държавата го разбира, това ощетява същността на домашното образование. И ние правим едно мъртво родено дете. Може би трябва да обясня защо така се получава. Едно от предимствата на домашното образование, което дава добрите резултати е възможността за гъвкава програма, която е съобразена с нуждите на детето. А интересите и нуждите на детето обикновено са по-широки от тясната рамка, която е в държавния учебен план. Когато държавата говори за необходимостта да се регулира се споменават едни срокове, всеки месец да се препитват децата. На всеки разумен човек е ясно, че ако едно дете трябва да бъде изпитвано по един материал, то трябва да се обучава по този материал. А това означава, че ние няма да имаме тази възможност да обучаваме децата си на допълнителните неща, които тях ги интересуват. Няма да има физическото време едновременно да учат и по две, и по три програми наведнъж.

Има ли лесна форма, по която може все пак да не сте извън закона, формално пак използвам думата, да ви има де юре признати в нашето законодателство? Има някакви критерии.

Аз не съм юрист и затова няма да използвам строгия език на юристите, защото те разговарят с една специфична терминология. Но има начин. Единият от начините е да се отвори достъпът до състезания, външни оценявания, до всички ученици, които са българи. Имам предвид домашни ученици, деца на имигранти, които учат и живеят в чужбина, но искат и могат да покрият и българските образователни стандарти. Да покрият означава да бъдат някакво ниво - явяват се на изпит, защитават го. Ако те се представят добре на изпита, значи имат някаква база, справят се и не могат да бъдат обвинени, че не са образовани. Другият от начините просто да бъде вмъкнато като едно добавяне и домашно. Така, както е направено в Англия, където пише, че образованието е задължително, а не ходенето на училище. Там тяхната формулировка в закона е: Образованието е задължително, то може да бъде извършвано в държавни училища, общински, частни и на друго място. По такъв начин формулирано, в Англия в момента има най-много домашни ученици в Европа.

Кажете, колко е трудно да си различен?

В някои отношения е малко стъписващо, защото първоначалната реакция на хората е винаги интересна, когато питат децата: Кой клас сте, а те им казват примерно: по математика съм 8-ми клас, по български съм 7-ми, по английски съм 7-ми
И те казват: Чакай, чакай, ама как така. И това малко им е трудно да го схванат, че може да се учи и по начин, където по един предмет да си напред, по друг да си назад. Защото хората са така направени - различни. Другото нещо, което е по-особено е , че социалните придобивки на децата в България като транспорт, карти, всички са свързани с училищна карта. Ние плащаме на нашите деца като на възрастни - всички възможни билети и транспортни разходи.

Не ползвате намаление за ученици?

Да.

Това е парадоксално, защото ви сте данъкоплатци, плащате своите данъци, не ползвате тази субсидия, която е за обучението на децата ви, а напротив инвестирате лични средства в образованието им и въпреки всичко те са без намаление, да кажем.

Да, така е формулярът в момента, че пак трябва да представят удостоверения от училище. И тъй като нашите деца нямат удостоверения в училище, не ползват. Това е в графата какво означава да си различен. Също едно от предимствата пък е, интересно предимство, че те са свободни във времето си, да го подреждат по начините и по техните приоритети. Моите деца имат много извънкласни занимания, извън учебни занимания - спорт, музика. И когато имат концерт или важно състезание те могат да си позволят лукса да ходят на тренировки сутрин и следобед, когото залата им работи. Или примерно да свирят доста повече, за да се подготвят адекватно. И понякога срещаме много странна реплика от страна на останалите
родители или треньори: Те не ходят на училище, затова мотат това да го направят. Те само в залата стоят, тя само свири. Което не е точно така. Те си учат, но могат гъвкаво да си разполагат с времето и според приоритетите.

Надявам се всичко, което подхранва интереса към тази тема да доведе до някаква смислена дискусия и дебат в обществото Няма да спрем да ви търсим с ваша позиция. Какви са очакванията от държавата с днешна дата, имате ли някакви очаквания?

Моите очаквания, личните, са положителни, защото държавата, макар да реагира много агресивно и враждебно на този етап, все пак се променя общественият консенсус, общественото мнение. И неизбежно това ще доведе до промяна на отношението на институциите. Това ми е надеждата. Защото иначе България може да тръгне по път, по които вървят някои държави, които са заели много агресивна позиция, до степен - родителите в затвора, децата ги вземат от родителите само за това, че учат в къщи. Дори има случаи, където примерно в Швеция и Германия, където дори учители казват: Тези деца са напълно нормално развити, те се справят по всички предмети нормално и тази една враждебна позиция, макар да ги защитава от съответните административни служители в тези държави, тя буди едно обществено възмущение. Така че ние трябва да се надяваме на едно демократично общество, а не тиранично.

Най-сериозното, което може да ви се случи са глобите, които вие сте прежалили, ако някой ви погне по темата. Но се надявам да не се подхожда по този начин от страна на държавата.

Аз също се надявам, защото за мен образованието е преди всичко реализацията и успехът на децата, а не начинът, по който се придобива. И разбирам децата да бъдат занемарени, да не могат да четат, да не могат да се справят, да не могат да разбират, да станат непригодни да живеят в днешното общество. Това мога да го разбера като причина държавата да се намеси и да каже: Тези родители не са се справили със своята родителска отговорност, трябва да помогнем на децата. А тук говорим за казуса с Божидар или други деца, деца, които успяват в своето поприще Защо трябва да има глоба и защо трябва държавата да пречи на нещо, което така или иначе върви добре.




Етикети: домашно образование, обучение

Коментари

Коментирай

Подреди: Първите отгоре Последните отгоре

  • Страница:
  • 1
  • 2
  • »
#14

Ya - 13.01.2014 г. 08:22:46

Образованието в България не е осакатено. това са пълни глупости. Някъде на друго място е ключа от сандъчето. Доказателство за качеството на образованието е, че всеки който е завършил в България доста бързо намира реализация в чужбина с достойно заплащане за труда си. Ако остане в Бг може да стои дълго безработен или да му дадат няква смешна заплата независимо къде е получил образование в къщи или в Харвард.

#13

ap - 13.01.2014 г. 08:17:14

Никой не пречи на родителите да си обучават децата у дома. Никой не ги кара да ги пращат на училище.

#12

... - 13.01.2014 г. 07:59:02

Никой по света не изисква домашно обучаващите се да бъдат гении, дори по един или два предмета. Тъй както това не се случва с всички, обучавани по държавната система в държавните училища.
Домашното образование е просто въпрос на избор и то следва да бъде позволено, като държавата си запази правото да контролира качеството му периодично, по наложени от нея критерии. Как ще бъдат достигнати те всеки ще си избира сам.
Това, че Мара и Бела няма да си обучават техните си деца вкъщи, не е основание да се спират родители, които имат такова желание.

#11

никой - 12.01.2014 г. 21:57:07

Водещите държави масово имат и ценят тази форма на образование. По този начин децата развиват собствената си индивидуалност и не си губят времето с неща, които откровено не са присъщи за тях.
На този етап всички са за държавното образование, но никой не се замисля, че то ражда индивиди, неможещи да мислят. Хора, които не знаят какво да правят с масива информация, която са назубрили или наизустили. Да си го кажем направо - формата на преписване, която всички масово практикуват е показателна, че това е едно рутинно задължение, което трябва да се случи без желание, сърце и добри намерения. Всички знаем, че този начин на мотивация е пагубен не само за обучение, но и за всяка друга дейност.
Затова например лекуващият ни лекар може да страда от прекомерно самочувствие, да не поиска второ мнение, да се обиди ако му обясним, че сме се допитали до второ мнение и за всичко това ще си платим с живота! Нормални ли са тези неща, само помислете!
Но да се върнем на темата. Задайте си въпроса колко процента от дипломираните деца имат добро отношение към математиката? Честно се поинтересувайте, дори и себе си проучете. Ще се досетите, че веднъж наречена гадна, тя си отсава такава за вас докато сте живи. Кой има полза от това? Затова бъдете мислещи и не отричайте практики, доказали се по света. И обратното - защо ни трябваше да изучаваме манипулираната история по времето на комунизма. Какви ползи ни носи това псевдо-знание, както и по всичките тематични предмети, наредени на опашка?
Светът ще се променя, а ние дали ще го направим си е само наша работа. Но от сега мога да съм сигурен - килийното образование отдавна не е на мода!

#10

Танина - 12.01.2014 г. 21:23:53

Браво Радослава! А за сведение на неразбралите: Божидар учи на английски език предмети като Английска граматика, Литература, Световна история, География Биология, Математика, на български - Български език, Физика, Българска история, Електроника, Информатика, Информационни технологии, свири на пиано, спортува, рисува. На Коледното математическо състезание реши задачите за осми клас, състезавайки се с най-силните по математика осмокласници в Смолян. Той още не е навършил 13 (ТРИНАДЕСЕТ) години!

#9

len - 12.01.2014 г. 21:20:38

Че трябва да се регламентира в закона за просветата и този вид обучение, трябва. Но ако се приравни към самостоятелната или индивидуална форма, каквито има сега, тогава нещата се изкривяват тотално. Защото тъй-наречените индивидуално и самостоятелно обучение изискват ученика в тази форма да полага или годишни изпити по всичките предмети по КОНКРЕТНИТЕ учебници в даденото училище, или всеки срок, което е ужасно натоварващо, ако детето е съвестно, ще се справи. Ако не е, ще му пишат там някакви тройки. Според мен учениците, които се обучават у дома си, трябва да държат изпитите за степен - в 4 клас, в 7 и в 12.

#8

Ивайло Тинчев - 12.01.2014 г. 21:02:06

Домашното образование е доказало предимствата си по много начини в САЩ, Канада, Великобритания и повечето развити страни в света. Едно от най-големите предимства при този вид обучение е, че децата могат да напредват със свое собствено темпо, поради което даровитите деца имат възможност да се развиват по-бързо там, където имат заложби, а децата със специални нужди, които имат здравословни проблеми или на които им е нужно повече време да усвоят материала, могат да напредват по-бавно, но също толкова успешно.

Развитието на Интернет и компютърните технологии направиха класната стая достъпна до всеки дом по електронен път. Домашното образование е просто следващата стъпка в развитието на образованието като цяло. Дистанционните училища и университети отдавна са факт в чужбина - те доставят необходимите учебни материали, видео уроци, мултимедия и т.н.

След всички тези предимства и доказани ползи, без никакви вреди от домашното образование, възниква въпросът: "Каква е причината държавната администрация и управляващите политици да не желаят да въведат и одобрят домашното, а и всяка друга форма на дистанционно образование като еднакво с това в училище, ако учениците могат да покриват съответните учебни критерии на някакъв период от време или ако техните дистанционни училища в чужбина имат акредитация, която гарантира дипломи за образоващите се?"

И отговорът е лесен. Ако подкрепяната от държавата образователна система намери конкурент в лицето на домашното образование (защото при частното в момента реално конкуренция няма заради уеднаквените програми), то ще се види кристално ясно доколко българската образователна система е била осакатена и колко много хора, на които не им е мястото в нея, все още топлят местата си, а не би трябвало да са там, защото нямат необходимия капацитет. Никой чиновник не желае това да се случи. "Конкуренция" за държавните институции е мръсна дума, защото тя разкрива ниското ниво на успеваемост в държавните и общински структури при ненужно раздути бюджети и ресурси, снабдени от данъкоплатците.

#7

А. - 12.01.2014 г. 14:15:11

Ако трябва да поставя на везните училищното и домашното образование, трябва да призная, че домашното е по-добрият избор в момента. За съжаление.
За съжаление децата ходят с нежелание на училище и единственото, което ги влече там е срещата със съучениците. Нелепото е, че системата така е изградена, че да убие в тях всякакъв интерес към образованието.
Дъщеря ми е в трети клас, до сега не е имала оценка различна от 6, дори през годината. Има множество успехи във всякакви състезания - и спортни и учебни. НО!
Преди да тръгне на училище тя с интерес четеше, решаваше задачки по математика и сама ме караше да й обяснявам кое как е. Още на втория месец в първи клас ми заяви: \"Тази задача не мога да я реша, защото не сме я учили!\" А същата задача не я затрудняваше преди или дори да я затрудни, ще дойде и ще поиска да разбере как се решава и защо е така.
Сега дели света на \"учили сме го\" / \"не сме го учили\" и \"това е задължително, ще го направя\" / \"това не е задължително, няма да се напъвам\".
За мен в момента, голямата задача е да се опитам все пак някак да запазя интереса й към знанията, въпреки училището. Защото там тя наистина има достъп до страшно много информация, но става така, че се пресища и накрая вероятно повечето ще забрави.
От друга страна си давам сметка, че има области, в които аз не бих могла да й дам качествени знания, така че бих предпочела по-добре подготвен от мен специалист да я обучава. Така че аз за себе си съм преценила, че училищното образование все пак е по-добро за моето дете, но полагам много усилия, до колкото е възможно да огранича пораженията, които нанася.
Във всеки случай уважавам избора на тези родители и горещо го подкрепям.

А на коментиращите преди мен, ще напомня, че образователната ни система е така изградена, че всеки може да завърши основно образование, дори и да не успява да си напише името. Така че едното посещение на училище не гарантира нищо. Ама нищо!

#6

АЗ - 12.01.2014 г. 12:54:09

И тази истерия ПРОТИВ домашното образование е на фона на какво, на ИЗВЪНКЛАСНО ОБРАЗОВАНИЕ което е повсеместно. Защо ли! Защото няма ученик с амбиции, който да не ходи на частни уроци. Значи може децата да се обучават извънкласно, но не може това да става в къщи, така ли! Когато образованието в училищата стане адекватно, тогава може и да се съглася, че домашното е по лошо, но в момента нещата като че ли са в полза на домашното образование.

#5

Права е авторката - 12.01.2014 г. 10:44:58

Домашното образование трябва просто да се регламентира в Закона за училищното образование. Ако детето иска да получи българска диплома, следва да покрива образователните изисквания като в края на всяка учебна година се полага конторолен изпит за тяхното покриване. Но и в момента много от тези деца са регистрирани в чужди училища - в Англия например, и покриват изискванията на тамошната училищна уредба. В края на обучението си получават документ за образование. Домашното образование е една от формите на образование. Разликата между него и т.н. обучение като частен ученик е тази, че при домашното образование родителите са свободни да участват в индивидуалното обучение на детето в пред вид неговите интереси, таланти и дарби. Ползват и помощта на специалисти, на програми, предлагани от училища в чужбина. Колкото до коментираното момче, то е дискриминирано, защото подобен род състезания и олимпиади имат за цел да поставя в конкурентна среда равнища на образование и на умения, а не форми на обучение.

  • Страница:
  • 1
  • 2
  • »

Напиши коментар

  • Име *:

    Полетата отбелязани със * са задължителни!
  • E-mail:

  • Коментар *:

  • Код за сигурност *:

    security code

    Въведи код:

Редакцията не носи отговорност за съдържанието на коментарите. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.

Условия за ползване на коментарите »