Да се осигурят общодостъпни места за спорт и туризъм в близост до най-големите планински курорти в България. Кметовете, в диалог с Министерството на младежта и спорта и неправителствените организации по места, могат да обособят т.нар. зони за социален туризъм. За това ще настоява депутатът от БСП от Смолянска област Дора Янкова по време на дебатите преди гласуване на новия закон за туризма. Рекламната стратегия за Родопите трябва да бъде „Планина на гостоприемство през четирите сезона“, категорична е тя. Затова е необходима амбициозна, агресивна рекламна кампания, с действително показване на гостоприемството на планината през четирите сезона.
Според Янкова, за туризма в региона е много важно летище Пловдив да продължи да бъде място за ниско тарифни полети и да се превърне в карго център.
Интервю на Ева Тощева с Дора Янкова
Г-жо Янкова, до няколко месеца трябва да бъде изработен новият закон за туризма. Според вас, курортите в България трябва да се разделят (образно) на зони за социален туризъм, културен туризъм, екотуризъм и отделно да има курорти, които да си останат за хората с по-висок портфейл. Как точно трябва да е формирана клаузата в закона, за да се случи това и готова ли сте да внесете законодателни промени?
Първо, да ги разделим нещата. Относно Закона за туризма- има работна група, която формулира цялостна концепция с актуалността на собствеността-планински, летни курорти, регламентите, това което трябва да дисциплинира средата и да се администрира, да има еднакви правила за всички. Смятам, че законът трябва да бъде всеобхватен, да има по-строги задължения и равнопоставеност на всички, защото и на скорошната дискусия за планинските курорти стана ясно, че хората искат повече държава по отношение на контрола и равнопоставеността. Относно законодателните промени, аз смятам активно да се включа активно в дебата за новия закон, който ще бъде внесен от МС, защото това ме интересува. С години съм се занимавала с туристически проекти и смятам, че имам право да се включа и да казвам на висок глас как да се регулират законодателните отношения.
Кои са основните стъпки за обособяване на общодостъпни места за туризъм и спорт? В зимния сезон например, не всеки може да си позволи да покара ски и сноуборд всяка седмица, а когато става въпрос да заведеш семейството си да спортува през почивните или празнични дни, от финансова гледна точка, е още по-невъзможно за повечето хора...
Безспорно зимните курорти са за хората със среден и висок портфейл. Друго беше, когато ние сме расли като деца и сме били достъпни до Пампорово. Сега според мен, общините трябва да застанат в центъра и да инициират заедно с държавата създаването на зони, в които човек може да спортува. През лятото да може да поиграе волейбол, баскетбол, през зимата да покара шейна, ски, сноуборд, да има място за чай, кафе, сандвич , да има възможности за човешко общуване сред природата,да си вземеш семейството и хладилната чанта и да отидеш в природата. Това реално на много места в момента го има в България. Но аз се обръщам към кметовете, към неправителствения сектор, към управлението на парковете, да погледнем тези места, които не да бъдат променяни, а да станат общодостъпни, да си дадем сметка къде можем да отпуснем и да почиваме. Това беше моята идея, самото общество го иска. Самите хора си правят сметка според начина на живот. Мисля, че кметовете, заедно с министерството на младежта и спорта, ще имат възможност по оперативните програми да се насочат към това. Призовавам младите хора, гражданите, нека го поискат от местните управи!
Региони в развитие и транспортна инфраструктура са двете оперативни програми в следващия програмен период, по които общините, които управляват и курортните селища, ще могат да кандидатстват за финансиране с европейски средства. Кои са проектите, които трябва, според вас, задължително да се реализират от община Смолян до 2020г.?
Като гражданин и народен представител бих се включила в идеите, които кметът трябва да предложи за община Смолян. За мандата, в който аз съм отговаряла, сме се стремили да разкрием потенциала на поречието на река Арда и направихме много екопътеки. Разкрихме потенциала на Момчилова крепост, на два етапа в района около Търън, Ряка, Катраница. Разкрихме потенциала на Момчиловци със сноуборд парка, потенциала на Широка лъка и Гела. Инициирахме подкрепа за СТЦ „Перелик“ и подкрепа за курорта Пампорово. Сега кметът е на ход да направи предложението, така както чува дискусията с гражданите и да лидира в тази посока. Аз мисля, че облика на Смолян трябва да бъде преди всичко туризъм, малък и среден бизнес, да се привлече вниманието, свързано с инфраструктурата. Но ще има и много проекти, свързани с туризма. Инициираме в споразумението да има водена от общността местно развитие, голяма местна инициативна група за цялата област. Това означава дискусии, подготовка, проектиране, разговори с целевите групи. Надявам се, че тези които сега отговарят за развитието на общината, ще бъдат достатъчно активни. От моя страна могат да чувстват, че ще имат само подкрепа.
-Кои са основните проблеми от приватизацията за курорт като Пампорово?
- Огромни. Курортът е продаден, лифтовете и съоръженията с единия хотел и транспортния парк на едни собственик. След това е препродаден. След това започва промяна на собствеността на земите и горите. Курортът е продаден без право на преминаване, всъщност отношенията със земите и горите с поземления фонд в приватизационния договор не са уредени. Може би първите стъпки на приватизационните договори на курортите сега създават ехото на проблемите, които ги има Пампорово. Но надявам, че при едно добър диалог между хората, заети в бранша, държавата и собственика, трябва да се намери мярката в подкрепа на развитието на туризма.
Има ли пренареждане на картата на собствеността на Пампорово и Чепеларе през последната година-две? Останаха ли основните играчи или на някой ще им се наложи да "предадат щафетата"?
Има ли вече резултати от проверката за това имало ли е или не незаконно строителство (изсичане на горски масиви) от страна на "Пампорово" АД?
Това са два много съществени въпроса. По отношение на собствеността-ами капиталът е динамичен, как се променят собствениците не мога да кажа. По-скоро има яснота, не са променени собствениците по отношение на спортната инфраструктура, лифтове и съоръжения . Те са същите, дали обаче ще останат същите, не мога да кажа, това е пазарна среда. До тук се вижда една добронамереност, в Мечи чал и на Пампорово се инвестира доста. Има още какво да се прави, за да може курортите Чепеларе и Пампорово да станат привлекателни и през четирите сезона. През лятото да се търсят заедно възможностите за привличане на туристите в планината.
По отношение на проверките – да, има проблем с единия лифт по отношение на разрешителното за строителство. Собственикът има в момента отношения с държавата , върви диалог по отношение на правото на преминаване. За съжаление този лифт през зимата стои „заспал“, а той можеше да отпуши много неща. В строителството, когато трябва да преминеш през много територии процедурите са бавни. Още повече, когато се сменят и правителства и има мърливи служители, това е едно. А другото е пък доколко в бързането, определени инвеститори трябва да се прескачат законите. В момента има констатирано незаконно строителство, паралелно с това има съдебна процедура, ще изчакаме да видим какво ще се случи.
Аз съм сторонник туризма да се развива по законните правила , но съм сторонник и на това, че институциите трябва да си говорят.
Знаем, че летище Пловдив е много важен фактор за Пампорово. Какво трябва да е бъдещето на Фонда за развитие на летище Пловдив, според Вас?
По-скоро летище Пловдив трябва да има бъдеще. За мен летището трябва да има две измерения -да продължи да бъде място за ниско тарифни полети. То трябва да се развива още и още. Летището е свързано с цялата агломерация около Пловдив, а Пловдив според мен има голямо бъдеще, в т.ч се докосваме и ние също до самото летището. Другата страна, която виждам самото летище би било добре да се развие като карго център –място, където много стоки да се превозват. Аз като народен представител гледам комплексно на летището. Ще продължа да насърчавам държавата то да се развива, да търсим партньори. По отношение на фонда за развитие, когато бях кмет имаше инициатива на тогавашния директор , да има фонд, който общините да платят, за да могат ниско тарифните самолети да кацат на летище Пловдив, и той да бъде като обезпечение. Нямам представа новият директор носител на каква идеи е и как развива фонда, все още не съм се запознавала с него.
Дотук обаче говорим само за българския турист, а за чуждите туристи какво трябва да се направи, за да се привличат все повече? Каква трябва да бъде, според вас, рекламната стратегия на Родопите и курортите в планината?
За мен рекламната стратегия за Родопа планина трябва да бъде „Планина на гостоприемство през четирите сезона“. Амбициозна, агресивна рекламна кампания трябва да имаме, с действително показване на гостоприемството на планината през четирите сезона. Туристът не трябва обаче да се дели на български и на чужд. Когато трябва да бъде обгрижван и обслужван, той трябва да бъде туристът. Но, че планината трябва да става по-известна няма спор. Имаме гласуван по-голям ресурс за реклама на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Така, че се обръщам към институциите в Смолян да бъдат по-активни в диалога със самото министерство, със зам.-министъра, за да могат да се ползват от държавния ресурс за самата реклама.
