Министър Греков: Няма опашка с купувачи на земя, но трябва да си решим проблемите в сектора
Министър Греков: Няма опашка с купувачи на земя, но трябва да си решим проблемите в сектора / снимка: БГНЕС

Макар да няма правомощия, земеделското министерство ще следи цените на ориенталските тютюни в рамките на изкупната кампания и ще работи за обективна оценка на произведеното от тютюнопроизводителите. Това стана ясно от думите на министъра на земеделието и храните проф. Димитър Греков. По повод протеста заради поредното закъснение на кампанията и цените в интервю за Дарик министър Греков подчерта, че вложения труд от страна на производителите трябва да бъде оценен по достойнство и цената на тютюна не трябва да е по-ниска от миналогодишната.

Земеделският министър подкрепи идеята да има минимални изкупни цени на тютюна, регистър както на тютюнопроизводителите, които варирали между 31 000 и 51 000 семейства през различните години, така и на фирмите-купувачи.

Няма опашка от чужденци, които желаят да купуват българска земя, заяви още в ефира на Дарик земеделският министър. Седмица след официалното отпадане на забраната за продажба на земя на граждани от Европейския съюз проф. Димитър Греков отчете, че засега няма интерес към покупка на родна земя. Той напомни, че България е имала ангажимент да отмени мораториума на 1 януари, така както европейските трудови пазари са били отворени за българите от тази дата. Тепърва обаче със законови промени трябва да се уредят проблемите, свързани с разпокъсаността на земеделската земя в страната, като ще бъде решено дали ще има специална агенция, занимаваща се с продажбата и с окрупняването на площите.

С добри пожелания стартира всяка една година, дано те се случат. Но с проблеми ви посрещаме ние в първото интервю, което давате за тази година, защото макар да не е неочаквано, тютюнопроизводители излязоха на протест в Харманли, в Югозападна България. Още изчакват да видят хода на кампанията и как ще са цените на ориенталските тютюни. Какво е възможно държавата да направи, вие имахте срещи с производители, фирми купувачи на тютюн преди празниците. Има ли обаче държавата лостове да се намеси между практически частни субекти - производители и фирми купувачи?

Бих искал да кажа, че всичко, което е трябвало да направи държавата и правителството като изпълнителна власт е направено. Примерно за кампания 2009 година бяха отпуснати 116 милиона лева, за 2010 година - 69 милиона, за 2011 година - 72 милиона лева, за 2012 година - 73 милиона лева. И допълнително правителството отпусна 11,5 милиона лева за стимулиране на това производство. А като цяло за 2013 година са предвидени 100 милиона лева за помощ на тютюнопроизводството. Освен това, още през лятото, тези 11,5 милиона лева бяха отпуснати на тютюнопроизводителите и се проведоха редица срещи, както с тютюнопроизводителите, така и с фирмите, които изкупуват. Последната беше на 22 декември, вследствие на това, че беше забавено изкупуването на тютюна. Преди това бяха проведени срещи по различни региони. В голяма част от тях участваха наши експерти. А в последната заключителна среща участвах и аз лично в Гоце Делчев, където участваха и фирмите, които са основни играчи и изкупвачи на тютюна в нашата страна, основно 6 фирми. Там те категорично декларираха, че ще започнат периода на изкупуване на тютюна още в началото на месец ноември. Цените бяха съобщени и варираха, в малки граници се отклоняваха една от друга. Така че бяха близки до стойностите, които бяха миналата година. Това беше съобщено пред близо 500 тютюнопроизводители в град Гоце Делчев. Следствие на неблагоприятните климатични условия, особено през ноември месец, неблагоприятни имам предвид, че за манипулацията на тютюна е необходима по-висока атмосферна влажност, за да почне неговата обработка, манипулация, слагане в подходящите кутии, където да се предава на изкупвателните организации. Това забави изкупуването и съвсем по естествен начин бяха притеснени всички производители. И затова се наложи да направим втора среща в края на месец декември с фирмите, които изкупуват. Те отново, пред тютюнопроизводителите, пред Националната асоциация на тютюнопроизводителите, медиите декларираха, че от 2 до 6 януари 2014 година започва изкупуването на ориенталските тютюни. Подчертавам ориенталските тютюни, защото едролистните- "Вирджиния" и "Бърлей", тяхното изкупуване е приключило и са разплатени с тютюнопроизводителите до края на 2013 година. В тази среща по категоричен начин ние настоявахме да се определи и крайния срок на изкупуването на тютюна. И беше обявено, че това ще бъде между 15 февруари и края на месец февруари. Също беше дискутирано, макар че не е в нашите прерогативи, цената, която ще бъде на пазара. Те заявиха, че ще бъде не по-ниска от миналогодишната - за кампания 2012 година.

Как си обяснявате съмненията на производителите, че това забавяне донякъде, макар и обяснимо с климатичните условия, е умишлено, за да паднат цените. Първите цени обявени в Гоцеделчевско се оказаха доста по-ниски от миналогодишните. И доколко можете да реагирате ако получите конкретен сигнал, уличаващ фирмите в картел, в договорка за по-ниски цени?

Имате основание за такова нещо и забавянето на самата изкупна кампания също дава основание за това. Също не без значение е и влошаването на качеството на тютюна. Тютюнът е такава продукция, че трябва да се манипулира в точно определено време и ако се забави, особено е фатално това да стане след март и април, качеството на тютюна пада рязко. Затова както изкупвателните организации, така и производителите са заинтересувани своевременно да предадат тютюна, за да може да бъде обработен. Имаме такива съмнения и ще следим отблизко каква е изкупната цена. Аз искам да продължа и предишния си отговор на въпроса. Аз се срещнах лично с производители от Абланица, отново поисках справка от фирмите, които изкупуват тютюна. И в тази справка, която са ми дали до 31 декември, виждам, че цената само в някои региони е над средната от миналата година. В другите региони тя е по-ниска. Фирмите казаха, че и това е следствие, че са насочили своите комисии да изкупуват там, където е застрашено качеството на тютюна. Така че следва през този период - януари, февруари месец да изкупуват по-качествен тютюн. И се надявам, че цената ще бъде не по-ниска от миналогодишната.

Тоест разчитате на коректността на фирмите, но от друга страна ще следите цената и при съмнение или основателни сигнали за договорки между фирмите бихте могли да реагирате?

Не само това. Както вчера на протеста имаше наши експерти, които да следят не само българския пазар, но това са експерти по европейските въпроси за тютюна. Ще ги изпратим там, където има съмнения, макар че нямаме това право. Но все пак искам да кажа нещо важно, че оценката на тютюна е от време оно, винаги е била по визуален начин. Няма количествени и качествени показатели, по които нито да претеглиш тютюна, нито да оцениш дали жълтият цвят на тютюна е жълт или тъмножълт, червеникав или можем да кажем, че е мухлясал. Но този начин на изкупуване продължава от край време. И тук е субективността на определяне на качеството, а от тук и на цената. Това позволява до известна степен и манипулация на цената. И по такъв начин се ощетяват и производителите. Затова ми се иска да има някаква регулация относно изкупуването на тютюна, относно минимални цени, а също така и краен и начален срок на изкупуване. Ние в никакъв случай не искаме и нямаме това право да се бъркаме на свободния пазар. Но категорично стоим зад това, че тютюнопроизводителите и вложения труд от тях за производството на тази стока трябва да бъде оценен по достойнство. Това е най-тежкия труд, който съществува в земеделието и трябва да бъде оценен по достойнство. Не бива тези хора да бъдат ощетявани.

Ориенталските тютюни се отглеждат най-трудно, само с ръчен труд. Как да разбираме доколко и как може да се намери тази формула - представители на държавата или как действително да бъде оценявано обективно качеството на тютюна?

Естествено, че е трудно това да се осъществи, защото това са частни фирми, частни субекти и ние не можем да навлизаме в тяхната дейност, но искаме да има коректност в отношенията ни. Защото както тютюнопроизводителите, така и фирмите, които изкупуват, и догодина трябва да бъдат на този пазар. Затова ние мислим да направим законови промени, които да бъдат свързани с това - създаване на регистър на тютюнопроизводителите. Какво целим тук? От една страна тютюнопроизводителите през различните години варират и то в широки граници - от 31 000 да 51 000 семейства, които се занимават с това. Това означава, че в определен момент фирмите също нямат точна представа какво количество тютюн ще изкупят. Затова искаме да създадем този регистър. Иска ни се в същото време да знаем колко фирми ще изкупуват на нашия пазар, примерно през 2014 година. Иска ни се много и това трябва да се направи, ще съдействам за това да се сключат точни и коректни договори с хората и фирмите, които ще изкупят този тютюн, със съответния производител. Иска ни се да има точна оценка на качеството на тютюна. Затова ще работим тази година и настоящата в тези направления. Естествено ще трябва да засилваме контрола по отношение на семенния материал за производството на тютюна, защото много често семената не са онези, които се дават от фирмите, които желаят да получават примерно ориенталски тютюн. Тук вмъквам едно друго изречение, тъй като по медиите слушах, че тютюнът, който е в Гърция е с по-високо качество. Нашият ориенталски тютюн е есенцията на хубавите цигари. Така че той заслужава да бъде оценен с много висока стойност.

Поне да не бъдат цените под миналогодишните, както настояват и самите тютюнопроизводители. Няма да ви вкарвам в това да бъдете арбитър в спора между ГЕРБ и ДПС кой режим е по-добър, кой какви промени е направил, и не това е нужно. Но дори и да има спешни законови промени, каквито се готвят, те не действат със задна дата. Имате ли вие лично, за да затворим тази тема, опасения? Може ли да се провали тазгодишната кампания, вече закъсняла?

В никакъв случай не искам да мисля за това, нито пък да влизам в политически спор. По-скоро за мен най-важно е до 15-20 февруари да бъде изкупен тютюнът. Това е отговорност и на фирмите, защото те не са за първи път на българския пазар и няма да бъдат за последен. От тук нататък как ще ни се структурират отношенията и какви законови разпоредби и промени ще направим е много важно днес, утре, производителите да бъдат доволни от този вложен труд. Пак повтарям, че трудът е изключително тежък, ниско механизиран и затова хората трябва да получат достойна цена за това. Дори с риск, бих искал да кажа на фирмите, да загубят част от печалбата си, но да имат сигурността, че утре тези хора отново ще се заемат с този тежък труд, за отглеждането на тютюна.

Дано да ви чуят фирмите производители и да си спазят обещанията, поети в тези разговори. Бързам да ви попитам още по една тема. Оказва се, че през миналата година България е третият най-голям вносител на турски плодове и зеленчуци, след Русия и Германия сме. Имаме ли шансове тази година, дори пожелателно, да обърнем тази тенденция на база на онова, което е заложено като стимули за оживяване на зеленчукопроизводството ни, овощарството?

Вие акцентирате на много важни проблеми, които са свързани със селското стопанство и със секторите, към които насочвате вниманието - тютюна, зеленчуците, а може би по нататък и трайните насаждения. Голяма част от плодовете и зеленчуците, които са от тропично и субтропично значение и не се произвеждат в нашата страна влизат от Турция. За съжаление, и зеленчуците, които се произвеждат през есенно-зимния и ранно-пролетния сезон влизат, част от тях, от тези страни. Ние не можем да избегнем това, защото голяма част от тези зеленчуци и плодове са произвеждат през този период, през който в нашата страна няма достатъчно такива. Естествено обаче и съвсем логично е да поставим въпроса през другите активни сезони какво правим ние. Знаете, че проведохме масирани проверки, които са свързани не само с вноса, но също и с безопасноста и качеството на храните. И ми се иска и ще го направим, макар че не е в нашите прерогативи и дейност, ще бъдат сформирани групи, които по митницата да следят за влизането на количеството продукция. И също финансовото изражение, на цените, които са на тази продукция. Няма нищо лошо нашият пазар да бъде целогодишно задоволен със зеленчуци и плодове. Но най-важното е да стимулираме и нашето зеленчукопроизводство. Затова ние сме предприели конкретни мерки, както за самата регистрация на зеленчукопроизводителите, за да се уверим какъв вид зеленчуци ще се произвеждат през следващата година. Ние не можем да ограничим режима от ЕС, така че да можем да стимулираме не само износа. А другото, което сме направили е, че свързахме голяма част от асоциациите, които са по зеленчукопроизводство с големи вериги, за да могат да носят там българска продукция. Аз съм много радостен, че те отвориха вратите за това, съгласиха се. Имаме големи проблеми обаче, както с количеството, така и с качеството и опаковката на нашата продукция. Затова в следващия програмен период ние ще работим относно това да се търсят възможности за стимулиране на сдруженията, които се занимават с интензивни култури. А също така и подпомагане на първите хектари, които са до 300 декара, така че да получат различно заплащане и различни субсидии, за да може нашата зеленчукова и плодова продукция да бъде равностойна с тази на другите страни от ЕС. Категорично казвам, че сме далеч от тези субсидии, които получават другите европейски страни, затова вносът е по-активен отколкото износа на тези продукти.

Така е. Труден ще бъде пътят, за да бъдем равностойни партньори точно на този терен. Мораториумът за продажба на земя на граждани от ЕС падна на 1 януари според европейските ни договорки. Докато се уреди законово как ще става конкретно това, ще има ли агенция, която да следи тези сделки. Има ли опашка в първата седмица на годината за покупка на родна земя?

Няма никаква опашка, никакви хора, които да се интересуват за момента поне. В Министерството на земеделието няма дори запитвания относно продажбата на земя. Но държавата ни има поети ангажименти, които са свързани с договор за присъединяване на страната ни към ЕС, които трябва да се изпълняват. Те са с ясно обозначени срокове. Както отпада ограничението на български граждани да работят в други страни, така и ние точно и ясно трябва да си изпълняваме тези задължения. В този договор за присъединяване държавата ни е приела ангажимент да отвори пазара си на земя за страните - членки на ЕС от 1 януари 2014 година. Засега нямаме никакви интересни предложения и интереси за купуване на земя. Но ние имаме проблеми, както с комасацията на земята, така и с възможността тя да бъде продавана по точно определен начин. Затова аз и Министерството на земеделието сме предприели консултации с различни консултанти от ЕС, които да споделят опита в тези страни. Тоест да се даде възможност по някакъв точен и ясен начин да се подпомагат местните земеделски производители, които желаят първо, да купят земята с цел нейното окрупняване, нейната комасация. Трябва да бъдем наясно, всички български граждани да бъдат спокойни, че земя от 5 до 10 декара не представлява интерес за един чужд инвеститор. Даже в това време, докато съм в министерството само три предложения имаме. Хората се интересуват за 250 000 декара земя на едно място. Сами разбирате, че такива комасирани земеделски площи земеделска земя в нашата страна едва ли има някъде. Така че може би ние трябва да и преподредим дома добре, условно казано, нашите земеделски производители и тези, които искат да работят земята, тя да бъде окрупнена. И второ, тези, които искат да влизат в нашата страна трябва да бъдат наясно, че ние земята не я продаваме, за да бъде унищожавана, а за да бъде обработвана и в нея да бъде инвестирано. Да могат българските граждани, както да получават доход, така и да могат да работят в нея и също да получават доходи, независимо кой е нейният собственик. Тази агенция, която ни се иска да създадем е с тази цел. И още един акцент има върху тази агенция. Така наречените бели петна, които са два вида: бели петна на хора, които не са си потърсили земята, и петна, които са площи с много собственици. Имаме много спорни моменти. Тази агенция би следвало да реши този въпрос. Но тя засега е само в зародиш, който е в Министерството на земеделието. Ние мислим да я предложим, след като я обсъдим на политически кабинет, на комисията по земеделие към парламента, за да може тя да вземе съответното законово решение по този въпрос.