Кирил Митов за 40 до 40, децата и роботите
Кирил Митов за 40 до 40, децата и роботите / Дарик

За Кирил Митов технологиите са предизвикателство и удоволствие. Той е един от основателите на Robopartans – училище по роботика. Целта му е да събуди и затвърди интереса на учениците към физика, информационни и комуникационни технологии, математика и като цяло технически науки. Проектът дава възможност на учениците да мислят, грешат, създават и да бъдат оригинални. С помощта на реални роботи предоставят един по-практичен поглед към науката. За последните три години училището събира хиляди ученици, които в следващите години ще могат да променят средата, в която живеят.

Още 18-годишен превежда литература за роботизирани системи от английски на български език. Завършил е Технически университет, София. Той е инженер и предприемач. Работил е в редица малки и големи международни компании. Специалист е в областта на програмирането на софтуер с отворен код и е първият българин committer (много висок статус) в две от най-големите общности на отворен код в света: Eclipse Foundation и Apache Foundation.

В главата му в момента се е зародила нова идея, чиято реализация е на ръба между технологията и личността и има потенциал да повлияе на огромна част от света. Нямаме търпение да научим повече за този нов проект, а преди това ето неговото представяне за "40 до 40" в ефира на Дарик радио дни преди новата година:

На гости ни е Кирил Митов. Той е създател на училището за роботика Robopartans. Наскоро Кирил ни гостува, за да разкаже за състезание, в което участваха деца от различни възрасти и тяхната задача беше да правят роботи. Как мина състезанието?

Кирил Митов:
Останах много доволен. Два отбора продължиха на полуфиналите в Чехия, където стигнаха до второ и четвърто място. Сега предстоят финали в Германия, на 25 януари.

Става въпрос за състезание за конструиране на роботи с части от лего. Лего е водещ лидер на роботизирани системи. Robopartans е училище, в което се записват деца от различни възрасти и то ги подготвя как да строят такива системи. Но ги подготвя и в други области на знанието, нали?

Кирил Митов:
От известно време Robopartans не е само училище по роботика. Целта ни е да ги запознаем с техническите науки. Състезанието е мястото, където те да проявят своите знания и умения и да получат обратна връзка. Да разберат какво са научили, какво могат още да развият в себе си. Надяваме се с времето да се явяват на по-сложни състезания, да търсят по-сложни решения.

Като се замислиш, хората, които минават за лидери, са или представители на хуманитарните науки, или филолози, или юристи. Настрани остават точните науки. Споделяш ли това твърдение?

Кирил Митов:
Донякъде е вярно. Но като погледнем как се развива интернет, как се развива в глобален аспект общуването между хората, все повече се убеждаваме, че правилата ги залагат инженерите. Начинът, по който общуваме в онлайн пространството, определя и софтуерът, който измисляме. Това има много по-голямо влияние от законите.

Все повече скритият инженер остава гръбнакът и той има много повече власт от законите, които формално имат влияние над хората. Интернет е много по-прозрачен и с времето това ще се засили.

В така нареченото ново общество - "40 до 40" - има много млади талантливи хора, които са активни и успешни със своите проекти. Как ти звучи определението, че те могат да бъдат новите лидери на България?

Кирил Митов:
Могат да бъдат. Но първо трябва да променим начина си на мислене и представите си за лидерите. Нещата няма да се оправят, докато под "лидер" разбираме човек с мътно минало, политически опетнен, когото продължаваме да издигаме и избираме.

В момента, в който започнем да търсим лидери, които да бъдат честни, упорити, с перспективи, те ще се появят.

Хората, които са вътре в тази общност, са променили своето мислене и представи. Сега остава да започнат да променят малко по малко възприятията и да разчупят стереотипите им. Как хората около теб приеха тази инициатива на Дарик, какви са коментарите?

Кирил Митов
: За всички беше много интересна инициатива. За нас тя дава възможност да популяризираме проектите си. Имаме много фенове в интернет пространството, които се зарадваха на инициативата. Разговаряхме с някои родители, които проявиха интерес към проекта на Дарик - как се с случило, какво представлява, каква е нашата роля. Аз съм особено приятен изненадан от ефекта, който получаваме.

На каква възраст е добре малките да започнат да строят роботи?

Кирил Митов:
Хубаво е да започнат на възраст, когато вече имат изградено абстрактно мислене. Например – при десетгодишните. Това е възрастта, когато можеш да започнеш да изучаваш езика на техническите науки. Опитваме се да работим и с деца на шест години, но те все още го нямат. Ние търсим момента, когато те могат да мислят абстрактно.

Това ли е основата на инженерството? Абстрактното мислене?

Кирил Митов:
В инженерните науки е хубаво човек да работи с абстрактните понятия. Например в програмирането всеки език е основан на три абстракции. Колкото по-малък ги усвоиш, толкова по-лесно ще ти е в разработката на софтуера.

Разкажи ми за горната граница. Има ли деца, които губят интерес и други, на които им е малко това предизвикателство и търсят още и още?

Кирил Митов:
Горната граница сме я сложили около 16-годишна възраст. След тази възраст има ученици, които не се включват в тези занимания, защото са избрали друга посока. На тези, които все още проявяват желание, им помагаме да станат по-добри специалисти. Целта на училището е да привлече повече деца да влязат и да опитат. До 16 години е възрастта, когато младият човек трябва да опита, за да разбере накъде иска да продължи.

Кои са най-добрите инженери - тези, които успеят да се справят най-добре с абстракцията, тези които притежават инженерен гений или тези, които залягат над учебниците?

Кирил Митов:
Инженерните науки са доста трудни. Изисква се да си доста запален и да положиш много усилия. За мен най-успешните инженери са тези, които са усетили таланта, увлечението си от най-ранна възраст. Спомням си, когато бях на шест години, измислих уред за фитнес. Майка ми даде картинката на един свой приятел техник, който не можа да разбере какво искам да кажа с тази скица, но аз имах ясна представа и разбирах начертаната от мен картинка. Разговарял съм с други инженери, които са споделяли мнението, че това е точно моментът, в който се запалваш и решаваш да продължиш.

Имаш ли усещането, че титлата инженер загуби популярност?

Кирил Митов:
Да, авторитетът на тази професия изчезва и мога да кажа защо. В момента от хората с титла инженер само една малка част практикуват професията си. Дадох си сметка, че инженерите все по-рядко се занимават с инженерна дейност. Затова може би загуби значение. Аз самият също се подписвам само с името си, без инж. отпред.

Може ли да се върне тази сила на титлата или пък нещо друго да я замени?

Кирил Митов:
Може. Ако погледнем формалното академично обучение, то е това, което ти дава титлата. И ако в това нещо има вяра, в титлата също ще има вяра. В момента няма много вяра в това обучение, затова и титлата е загубила своето значение.

Докато другата гледна точка - инженерите в интернет - там никой не е с титла, там всеки е с възможностите си. Ако погледнем развитието на отворения код, на отворените технологии, там няма формална титла. Всеки знае какво си направил и какви са твоите възможности. Всеки те уважава заради това, които си направил. Вярвам, че това уважение, което го има в интернет пространството, но го няма в академичния свят, по някакъв начин в бъдеще ще се балансира.

Между възпитаниците на това училище има ли уважение? Давате ли им някакво определение, като завършат обучението си?

Кирил Митов:
Опитваме се да не ги оценяваме. Не искаме да даваме формални оценки като шест, пет и т.н. В последно време започнахме да им даваме рангове. Те дават усещане как се справят децата в групата, така че тези, които имат проблем, да знаят към кого да се обърнат. Всички деца могат да се справят, ако полагат усилия. Някои естествено са с повече възможности, но това дава шанс на останалите да се групират около тях и да знаят кои са капитаните.

В момента сте във ваканция?

Кирил Митов:
Да, пуснахме децата и ще се съберем отново след 10 януари.

Поставихте ли им задачи за вкъщи?

Кирил Митов:
Състезанието беше много тежко и натоварено с много задачи. Затова сме им дали почивка. Нека се отърсят от всичко, свързано с образованието им, за да може с нови сили да започнат след ваканцията.

Ако някой иска да запише детето си, къде може да получи информация и какво би било добре да направи?

Кирил Митов:
На сайта на училището има обявени групи за втория учебен срок. Родителите могат да се информират за това как ще организират логистиката и децата могат да се запишат в група, в която да участват.

Могат ли от началото на годината или трябва да чакат?

Кирил Митов:
Трябва да видят втория учебен срок, защото тогава се случват много промени около учениците.

В личен план също ли ще си дадете почивка?

Кирил Митов:
В личен план до такава степен съм решил да почивам, че се надявам до 5 януари да не отварям никакви мейли и да не ми се налага да стигам до офиса.

Това възможно ли е?

Кирил Митов:
Не съвсем. Сега имам едни партньори от Русия, с които разработваме такъв вид училище и на тях точно по това време им се доработи. В момента тече оживена кореспонденция.

Какво се пожелаваш на инженерен език за следващата година?

Кирил Митов:
Не знам как да отговоря.

Много се радвам, че Дарик осъществи този проект, който е насочен към хора, които правят стойностни неща. Поздравявам те за това, което правиш. Специални поздрави на хлапетата.

Кирил Митов:
Следващия път направете класацията "42 до 42", защото в инженерната наука много хора се бъзикат с това число и може да хванете много тънки моменти. 42 е отговорът на много въпроси и се използва в много алгоритми. Използва се силно в инженерната наука.

Добра идея. Много благодаря за това гостуване на Кирил Митов - един от създателите на училището по роботика Robopartans и участник в инициативата на Дарик "40 до 40".