Зад "следващата врата", която ще отворим в проекта на Дарик "40 до 40", стои Георги Камов. Преди няколко години започва да реализира идеята си за Nextdoor, за да отговори на една голяма липса при българските компании - откриването на нови идеи и тяхното превръщане в иновативни продукти и услуги. Впечатление на българската публика прави неговата лекция по време на TEDxBG, където говори за неща като дизайн мислене и създаване на преживявания. Работата му го прави част от един процес през последните години, в който иновациите в България придобиха по-конкретен вид и популярност.
През май 201 година в публичното пространство излиза текст, озаглавен "Дестинация номер едно" (www.bit.ly/destinationbg), в който очертава визия за развитието на България като лидер в социалните иновации.
Той е на 31 години, горд баща на две деца, кара ски в дълбок сняг, обича да снима и хората, които го вдъхновяват, са навсякъде - може да е човек със страхотен проект за социална промяна, може и да е дядо с акордеон, който свири в сутрешния студ на улицата. Ето и неговото представяне в ефира на Дарик радио дни преди началото на 2014 година:
Представяме Георги Камов, който е един от участниците в проекта но Дарик "40 до 40". Знаеш ли кой те номинира?
Георги Камов: Предполагам, че журито. Радвам се, че попаднах в това общество. С някои от тях се познавам, с други сме правили и общи проекти, а трети ги знам само по име.
Според теб какво следва оттук нататък?
Георги Камов: След като се опознаем и си поговорим помежду си и след като слушателите разберат за нашите проекти и инициативи, би било хубаво да се хванем всички заедно и да направим един общ проект. За мен критичната маса от хора, които променят държави, компании, общества, го постигат, когато се обединят и започнат да правят нещата заедно.
За мен държавата е последният актьор, който може да бъде асоцииран с промяна. В момента държавите са поставени под такова напрежение, че няма как да стане чрез тях. Промяната ще стане чрез стартиране на добри проекти, в които умни хора ще вложат усилия и енергия, за да се случат.
С какво се занимаваш?
Георги Камов: Тази година беше доста динамична. Започнах я с писането на един текст в деня на изборите. Казва се "Дестинация № 1". Става дума за това как бихме могли да бъдем полезни на света и на себе си. Да си намерим една наша история, която да бъде приятна. Да намерим нещо, в което сме много добри и да развием уменията, които да ни помогнат да станем най-добри в тази област. Това, което правя в момента, е да прилагам на практика идеите, написани в текста.
С какво образование си? Какво си работил? Какво работиш сега?
Георги Камов: Завършил съм Политология. След това "Европейски изследвания" в Брюксел. Работил съм в изследователски институти. Бях много запален по Черноморския регион. Работих и във Външно министерство, където имах възможността да участвам не само в дискусии, но и в опознаването на различните политики на отделни страни.
Но в един момент реших, че дипломацията не е за мен. Започнах да работя за две неправителствени организации. Едната от тях бе "Училище за политика", в която обучавахме всички млади лидери на парламентарно представените партии, без Атака. Беше много интересно, защото на една маса можеше да видиш най-нормално да разговарят младежи от НДСВ, ДПС, БСП, ГЕРБ, СДС. В това училище липсваше конфронтация и участниците разговаряха по важни въпроси.
Какво е твоето мнение? Кои млади хора искат да се занимават с политика? Кое е водещото при тях?
Георги Камов: Водещо е желанието им да променят средата, в която живеят. За съжаление обаче, минавайки през партиите, това желание се губи и те започват да следват партийните линии. Започват да мислят как организацията/ партията да е добре. Лошото е, че партиите в момента са заети със себе си, а не с хората, на които трябва да служат. Голяма част от тях се увличат от вътрешни борби за надмощие и забравят, че те са там, за да прокарват добра политика, която да доведе до по-добър стандарт на живот за нас.
"Дестинация №1" България ли е?
Георги Камов: Да, България е. Ако не си вдигнем летвата, няма кой да ни я вдигне. Ние често обичаме да се поставяме на дъното, да си мислим, че живеем в държавата с най-лош жизнен стандарт, с най-тежки проблеми.
Тази сутрин беше оповестено поредното изследване, че сме най-нещастни. За съжаление медиите акцентират на подобни новини, което е неприятно. Съгласен ли си?
Георги Камов: Да, защото поддържа нашия тежък имидж, който сме си наложили на вечно страдащи. Хората се самоуспокояват с това, че не само те мислят така. Според мен на нас ни трябва един здрав ритник, който да ни изкара от това състояние. Да ни покаже, че всички проблеми могат да бъдат огромни полета за действие. За разлика от други държави, където всичко им е уредено, ние много лесно можем да видим в проблемите търсене на нови решения. За целта ръководните постове в държавата трябва да бъдат заети от хора, които искрено искат да допринесат за промяна на обществото и на средата, в която живеем.
Зад всеки ъгъл ли се крие възможност? Може ли да има един план?
Георги Камов: В книгата не съм си поставил за цел да дам план за оправяне на държавата. Аз нямам конкретен план за действие, а по-скоро насоки, които мисля, че могат да бъдат адекватни за бъдещето развитие на страната ни. Те са свързани със социални иновации или най-общо казано - как да решим социални проблеми чрез нови начини. Често пъти прехвърляме тези социални проблеми на държавата, от която очакваме да ги реши, а ние самите не проявяваме ангажираност и желание активно да участваме за тяхното преодоляване. Най-важното, което казвам в текста, е, че тези социални иновациии решават социалните проблеми по нов начин. Ако има проблем с бездомниците, голяма част от нас ще си кажем, че държавата трябва да измисли стратегията и да се погрижи. Но има други хора, които не мислят по същия начин. Например Виктор Кирков решава, че тези деца могат да играят футбол. Този вид спорт ще ги изкара от гетото. Надежда Савова решава, че няма да остави на държавата да се занимава с интеграцията на дадени общности в западнали райони. Тя ще им помогне, като им даде възможност да месят хляб заедно. Така те ще преживяват нещо заедно. Тези хора, без да имат перфектни условия или финансови възможности, решават да вземат нещата в свои ръце и да променят средата.
Това е възможно?
Георги Камов: Възможно е. Има много други примери и за мен това е процесът, който ще определи целия век нататък. Във всяка една държава има такива модели на трансформация и те все по-често ще бъдат откривани от конкретни хора, които имат социална отговорност.
Ти поставяш нещата, които говорим за България, важни и за света като цяло?
Георги Камов: Аз не обичам да се фокусирам само върху България сякаш тя е изолиран остров. Друга наша характерна черта, която не харесвам, е убеждението ни, че светът и България са две различни неща. А това не е така. Това са световни, глобални тенденции, трансформации. Много често си мислим, че нашите проблеми са само наши, а те всъщност съществуват навсякъде и са проблеми и на света. Всяка държава в момента е подложена на натиск, защото нещата трябва да започват да се случват по друг начин.
Новите начини все още не са измислени и можем да участваме в този процес. Ние сме малка държава и това ни дава възможност да пробваме нови стратегии. Ако пробваме различни модели и те станат, можем да извадим нови модели. Например въпросните хлебни къщи. Те вече са модел, който е навлязъл из целия свят. Надежда Савова започва да ги прави тук и в момента има над 20 такива модела в различни точки на света. Нещо, което тръгва от България и се разпространява по света. Задачата, която съм си поставил, е да откривам такива модели и да помогна за тяхното прилагане.
Името на твоята компания е Next door?
Георги Камов: Компанията, на която бях основател, се казва Next door. Сега ще стартирам нова компания, в която ще реализирам идеите от книгата си. Next door продължава да съществува, на печалба е.
Живееш ли от този бизнес?
Георги Камов: Да. Причината за възникването на Next door беше, че тук никой не говори за иновации. През 2008 година, когато я основах, заедно с моя баща Николай Камов ходехме в различни компании, за да обясняваме, че иновации означава нови начини да откриеш клиенти с нови продукти, услуги. Това е един креативен процес, в който са включени всички от дадена компания и всеки един от тях може да допринесе за развитието на тези иновации. Станахме свидетели как тази дума се наложи в България.
Хубавото е, че се създаде среда за стартиращи компании, която е най-динамичното нещо, което се случва в България. Те са свързани с технологиите. Next door успя да заработи както с по-големи, така и с по-малки компании, за да им помогне да развият различни полезни неща.
Как ще се казва новият ти проект?
Георги Камов: Новият проект се казва BAGRA.
Как се изписва?
Георги Камов: Изписва се на латиница. Оказа се, че това не е само българска дума. Исках нещо хем да си е наше, хем да звучи по-екзотично. Да навява на общност, в която ще можем да правим полезни неща, за да живеем по-добре. Идеите в текста, които искам да приложа на практика, са свързани с по-добър начин на живот.
В резюмето си написал 10 неща, за да станем най-добри. Да поговорим за тях. Първото е: хора със силна социална отговорност - основата на процеса. Общности, които познават средата и нейните проблеми е другото важно нещо в твоето резюме...
Георги Камов: За да се реши най-добре един социален проблем, е важно да се намерят хората, които вече са стигнали до някакво решение, модел. В цяла България има хора, които са се обединили с други хора и са направили нещо полезно за своята област. Това са хората, на които трябва да се помогне и да им се даде шанс да разширят своята дейност. Да бъдат разказвани истории за тях, да ги познаваме.
Дизайн, мислене, като инструмент за нови подходи - това ли е едно от 10-те неща, за да станем най-добри?
Георги Камов: Да, но в българския език нямаме дума за дизайн. За мен дизайнът не е опаковка, а ние сме свикнали да казваме, че определен телефон има хубав дизайн или тази лампа е дизайнерска. За мен дизайн означава начина, по който нещата се подреждат така, че накрая да има продукт или услуга, която хората да ползват. Например дизайнът на една програма за развитие на селски райони също е важен. Той трябва да бъде измислен от някого така, че да работи. Трябва ни подобно дизайн мислене. Вътре в държавата нещата не са измислени и трябва да бъдат измислени по нов начин, за да си решим проблемите.
Сещам се за една идея на нашия програмен директор Константин Вълков - да бъде създадено министерство на първите впечатления по примера Финландия или Швеция. Какво мислиш за тази идея?
Георги Камов: Мисля, че е важна. Когато ти се наложи да посетиш държавна администрация, си обзет от негативно отношение. Това също е проблем на дизайна. Самата обстановка е подтискаща. Самият начин, по който се предлага услугата, не е най-привлекателният. Самият факт, че трябва да отидеш на пет гишета, означава, че имат проблем с дизайна. Това може да бъде спестено. С удоволствие бих консултирал как да работи министерство на първите впечатления и като основен принцип бих заложил на дизайн мисленето.
Образование, което произвежда лидери. Държава, която не води, а подпомага процеса и компании с бизнес модел за развитие на обществото, са сред останалите 10 важни принципа...
Георги Камов: Бих добавил, че в момента мисленето на компаниите - или правиш бизнес, или правиш добро - се променя. Трябва да мислим за тях като за организации, които могат да печелят и едновременно с това да правят добро. Например преди да вляза в студиото, ти ми предложи кафе. От отпадъка на кафето могат да се правят страхотни неща - от гъби, които да се отглеждат в правилна среда, за да растат, до подметки за обувки. Ако направим от използвани отпадъци от кафе подметки за обувки, това е много по-устойчив отпадък. Ето пример за бизнес подход, който е свързан със средата.
Социални организации, които дават пример на всички. Партньори и инвеститори, с които заедно се развива визията и, разбира се, историята, която трябва да разкажем. Ти каква история би разказал?
Георги Камов: Бих разказал историята за държава, която в момента, когато се чувства най-подтисната и най-зле, може за 20 години да открие хора, които искат да направят своя живот и на много други хора по-добър. Събират се заедно и го правят. След 20 години им се обажда министър-председателят на Уганда или кметът на малко градче в Китай и им предлага да отидат в техните страни, за да им помогнат да разрешат техни социални проблеми, защото въпросните 20 души са показали през последните 20 години, че могат да решават социални проблеми по нов начин. Това искам да видя след 20 години.
Сещам се за един пример за кмета на Богота, който промени града си в такъв смисъл. Какво ще кажеш за неговата инициатива?
Георги Камов: Хареса ми. Не бива да се състезаваме с него. Хубаво е да му се обадим и да му кажем, че искаме и ние да направим тази промяна. Това не е състезание между държавите. Ние ще можем да бъдем "Дестинация №1", когато работим с всички останали.
