Технологии

Как „интернет на нещата” ще замени мрежата

23 декември 2013 17:49

2014-а ще бъде годината на „интернет на нещата”, когато дистанционно ще можем да контролираме всеки обект на земята.

Повечето от нас не осъзнават колко далеч ще стигне интернет на нещата - от джаджи, които проследяват всяко наше действие, до свят, който предсказва нашите действия и емоции. Ролята на мрежата ще бъде само да показва съдържание на екраните.

Интернет на нещата ще създаде свят на „невидими бутони”. Пионер в тази област е смартфонът. Всеки път, когато имаме смартфон в колата, той изпраща информация за нашето местоположение и скорост на Google. Резултатът е информация за трафика в реално време, която може да бъде използвана от всеки.

Фактът, че смартфоните събират информация за трафика без техните потребители да знаят за това, показва как интернетът на нещата заменя действията, свързани с интернет, по начина, по който го познаваме сега - кликваме на бутон и управляваме страница със съдържание. Информацията за това къде се намираме във физическия свят, кое време от деня е и всякаква друга информация, която Google и други компании имат за нас, води до „невидимите бутони”. Невидимият бутон е област в пространството, която се „кликва”, когато човек или обект - в случая смартфон - мести във физическото пространство. Тази област може да бъде малка като обикновен четец за кредитни карти, за да правите плащания, или голям колкото стая, която ще знае, че сте влезли или излезли и ще пуска или спира лампите.

Ако невидимите бутони са строго определени ключове за включване и изключване, то те няма да бъдат наистина полезни. Това се дължи на факта, че действията, които те предизвикват, могат да бъдат модифицирани от безкрайно много други променливи- като времето, нашите предишни действия или това, което Google знае за нашия календар. Така те бързо могат да се превърнат в начин на програмиране на физическия ни свят. Фактът, че сега използваме мобилен телефон като сензор за близост е само едно доказателство за това докъде е стигнала технологията в момента. Това може да бъде постигнато и с всякакви други сензори, свързани с интернет. Сензорът на GE and Quirky за движение, звук, светлина, температура и влажност, наречен Spotter - „който следи, забелязва”, е добър пример за това. Възможно е и да определи косвена близост- например смарт енергийните системи, свързани с интернет, които знаят, че сте се върнали у дома, когато пуснете лампата.

В Apple изглеждат запалени по идеята за невидими бутони. Макар че компанията не говори много за технологията, тя наскоро пусна в употреба нещо, наречено iBeacon, което позволява на всеки потребител на iPhone или телефон с Android да знае местоположението си в пространството с точност до сантиметър. Може да сметнем iBeacon за версия на GPS, която работи на закрито и която е много по-прецизна. Това позволява на програмистите, които работят с технологията на Apple, да определят „невидими бутони” в почти всички измерения.

С тази иновация Apple получава по-голям достъп до клиентите си, а те имат по-голям достъп до продуктите на компанията. Сега компании като Estimote трескаво рекламират на търговците устройство „фар”, което излъчва сигнал, с който работи iBeacon. Фактът, че Apple създаде iBeacon достатъчно отворен, за да работи с производители на хардуеър като Estimote, показва, че Apple иска този стандарт да се разпространи. Струва си да се отбележи, че сигналът, изпращан от всеки радиоапарат, съвместим с iBeacon (което изпраща сигнали чрез Blutooth), може да се използва и с телефони с Android и Windows. Следователно Apple иска да доминира в технология, която може да бъде навсякъде в телефоните. Така невидимите пространствени бутони могат да бъдат толкова малки, че допирайки вашия смартфон, смарт часовник или друго подобно устройство до дадена повърхност ще натиснете този „бутон”. Нищо не спира тази технология да бъде свита до нещо с размерите на кредитна карта или пък да се вгради в дрехи или други дискретни устройства, които носим.

Предметите по нашето тяло (монитори за здравословно състояние, смарт очила) и в дома и в работата (смарт термостати, светлини, уреди и системи за сигурност) могат да бъдат програмирани да си взаимодействат по толкова сложни и неочаквани начини, че интернет ще засече нашето присъствие и намеренията ни. Например, един смарт дом („интелигентен” дом) ще знае кога се събуждате на базата на монитора на дейностите на вашата китка и ще започне да затопля къщата, ще сгрее кана кафе и ще изключи системите за сигурност. Това е визията на компании като Smartthings, която е в челните редици на компаниите, които правят интернет на нещата достъпен за хора, които не са техничари и любители.

Тези бутони са част от „изпреварващия компютинг”. Невидимите бутони и друга информация за вас ще позволят на интернет да направи повече, отколкото само да улесни нуждите ви. Той всъщност ще ги изпревари. Google Now е добър пример за потенциала на тази технология. Веднага щом се впишете, Google има достъп до всеки значим „склад” за точна информация, която вие създавате за вас- имейл,контакти, календари, социални медии и много други неща. Прибавянето на местоположението и други физически входове за тази информация позволява на Google Now да прави всичко - от това да ви изпраща новини за определен район, в който живеете, до предлагане на информация за телевизионната програма, която гледате в момента.

Има компании, които са специализирани в „реалния добив”, който използва информацията, за да предвижда нашето ежедневие. Следващият слой на интернет на нещата ще изисква комбинация на различни потоци от информация, „добити” от реалността - всичко от вашето местоположение до членовете на вашата социална мрежа. Това се нарича сензор за сливане, основна задача за проекти с голямо количество информация. Информацията за вашето местоположение през деня няма да има голямо значение, но добавена към информацията за това кой друг се намира там, позволява на компютърен алгоритъм да ви каже къде е вероятно да се заразите с грип. Откриването на връзките в цялата тази информация е ключът към това, което я прави полезна.

Бъдещето на смарт устройствата, „дали са преносими (компютри) или заместител на таблетите от ново поколение, ще имат реален потребителски интерфейс, който не е задължително да бъде видим”, казва Майк Бел, ръководител на групата за нови устройства в Интел.
С други думи интернет на нещата ще „замени” интернет, но няма да ни даде нов начин да казваме на компютрите какво искаме. Вместо това, засичайки нашите действия, устройствата около нас, свързани с интернет, ще реагират автоматично, а техните образи в клаудът ще се обновяват. Взаимодействието с компютри в бъдещето може до голяма степен да представлява това да им казваме какво да не правят, поне докато станат достатъчно интелигентни, за да разберат, че ние сами моделиране ежедневието си.

Ако всичко това звучи като четене на мисли, това е, защото то е нещо такова. Мунджал Шах, предприемач, е анкетирал хиляда души за това какви супер сили искат да имат. Най-популярният отговор е бил „да говоря всички езици”, но вторият по популярност може да ви изненада: способността да предразполагам всички. Проучването е имало за цел да разбере какъв вид бизнес може да се създаде, за да даде на хората тези способности. Да предразположиш приятел е точно нещото, в което интернет на нещата може да е добър. Първо, нашите свързани устройства ще наблюдават състоянието ни- неактивността може да е показател за болест или депресия. Нашите приятели ще получават текстови сигнали, за да се свържат с нас. Комуникацията чрез посредник е някакъв вид комфорт, никой повече няма да се чувства самотен.

Нашите интелигентни вещи ще засичат и отговарят, ще бъдат управлявани най-вече от компютри. Светът ще стане нещо като живо същество. „Вярваме, че дигиталният и физическият свят се сливат и ако това се направи правилно, ще се създаде виртуален образ на всички наши устройства онлайн. Това, което ще се постигне е, че ще направи физическия свят програмируем. Когато променим дигиталния образ, физическият свят ще се промени”, казва Джеф Хейгинс, главен технологичен директор на компания Smartthings. Ако целта ви е да слеете тялото и ума си с интернет, това е добра новина, но ако се надявате, че в бъдеще, че да се отървете от всичко ще бъде просто като да изключите мобилния си телефон, ще бъдете неприятно изненадани. (БГНЕС)