Отпадането на ограниченията за работа в редица европейски страни за българите и румънците от 1 януари догодина е тема на няколко анализа на Франс прес.
В първи анализ агенцията припомня, че при присъединяването на София и Букурещ към ЕС през 2007 г. Брюксел беше наложил преходен период от 7 години на двете страни, преди да предостави на техните работници свободата на движение с цел търсене на работа в съюза. Повечето европейски страни не дочакаха тази дата, за да вдигнат ограниченията. Само девет страни предпочетоха да я запазят и това бяха Германия, Австрия, Белгия, Франция, Люксембург, Малта, Холандия, Великобритания и Испания.
Последната страна запази ограниченията само за румънците. След 1 януари 2014 г. продължават да са в сила ограниченията за работниците от Хърватия, които може да действат чак до 30 май 2020 г. Някои европейски страни, като скандинавските, вдигнаха вече бариерите за хърватите. Ограниченията остават в сила в 13 страни - Германия, Австрия, Белгия, Кипър, Испания, Франция, Гърция, Италия, Люксембург, Малта, Холандия, Великобритания и Словения.
Българите и румънците, в това число и ромите от тези две страни от 2007 г. могат иначе свободно да се придвижват из Европа. Те могат да отидат в която и да е страна, при условие че няма да останат в една и съща страна над 3 месеца, припомня Франс прес.
Отвъд този период европейските граждани трябва да докажат, че разполагат с достатъчно ресурси и медицинска застраховка, за да не се превърнат в бреме за социалните служби на съответната държава, в която пребивават. Това положение няма да се промени от 1 януари догодина. Също както няма да се промени и положението на ромите, които са били експулсирани по една или друга причина от дадена страна членка. Те ще продължат да се водят за експулсирани.
Свободното движение на работниците от България и Румъния не означава и че двете страни ще се присъединят към Шенген от 1 януари догодина. Двете държави ратифицираха Шенгенската конвенция, но тя все още не се прилага спрямо тях. Всяка страна членка на Шенген може да налага вето върху разширяването на това пространство. Очаква се Букурещ и София ще продължат да се сблъскват с подобно вето заради опасенията на няколко страни членки от масова имиграция от Азия и Близкия изток през Турция, която граничи с България.
Във втори анализ Франс прес се спира върху опасенията на Лондон, че след 1 януари българи и румънци ще нахлуят във Великобритания. Официални прогнози няма, но се тиражират слухове, че ще дойдат между 30 000 и 70 000 българи и румънци. Тези притеснения са на фона на изострения евроскептицизъм във Великобритания и въпросът си остава болезнен в тази страна, сблъскала се със силна имиграция след първата вълна на разширяване на ЕС през 2004 г.
Само поляците във Великобритания са 640 000. Това превръща Полша във втори източник на имигранти за Великобритания след Индия. Но това са само официални данни от 2012 г. а в действителност неофициалната цифра е един милион поляци, твърди полската общност във Великобритания.
"Имахме много труден опит в миналото и беше направо катастрофално", казва консервативният депутат Найджъл Милс, който е в основата на исканията за удължаване с пет години на ограниченията за българите и румънците във Великобритания. Великобритания е известна със своето мултикултурно общество и със своята толерантност, но изправен пред безпокойството на британците, Лондон набързо обяви затягане на достъпа на имигранти до социалните помощи, а Дейвид Камерън заяви намерението си да поиска ограничения за свободното движение в ЕС, което разгневи Брюксел. Британски полицейски екип беше изпратен в Румъния, за да се опита да обезкуражи кандидат имигрантите без работа.
Британците, с изключение на бизнес средите, които гледат с добро око на това ново прииждане на работна ръка, са в по-голямата си част враждебно настроени към вдигането на ограничения и 50 процента искат те да бъдат удължени, показа допитването ЮГов, публикувано през септември. През ноември допитване на в. "Дейли мейл" показа, че 82 процента от британците са на това мнение.
Страховете се фокусират основно върху ромите, чието присъствие покрай Хайд парк срещу луксозните лондонски хотели поражда гняв у мнозина.
Румънската общност във Великобритания съжалява, че е нарочена по този начин и припомня, че румънците предпочитат да ходят в Испания и Италия поради сходство в езика. Според румънския посланик във Великобритания Йон Джинга повечето румънци, които имигрират във Великобритания са под 35 години и не са бреме за социалната система.
В трети анализ на Франс прес се отбелязва, че много българи и румънци не планират да имигрират, въпреки корупцията, която им се струва отвратителна, образованието, което не насърчава независимото мислене и разнебитената здравна система в родината им.
Близо три милиона румънци и един милион българи вече имигрираха, повечето в Италия и Испания. Там те работят в строителството, в оказването на помощ за възрастните хора или в селското стопанство. Франция и Великобритания наеха лекари и медицински сестри, а САЩ компютърни специалисти. За българите сега предпочитаните дестинации са на първо място Германия, а след това Великобритания, докато румънците предпочитат романските страни. В България 78 процента от потенциалните емигранти казват, че искат да работят, 13 процента - да учат, а само 0,5 процента визират социалните помощи в друга страна членка, сочи допитване. (БТА)
