Заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев в „Годината” на Дарик:
Цялото интервю може да слушате на Radio.DarikNews.bg
Поканих ви да изговорим две от събитията на годината - протестите и бежанската вълна, кризата заради войната в Сирия. За какво свидетелстват протестите?
Трудно е да се отговори, така, с едно изречение на този въпрос.
Самата дума значи свидетелствам за.
Да, значи, ако започнем от началото, аз мисля, че те показаха, че в обществото има много натрупани проблеми, които в даден момент като че ли обществото почувства, че трябва да се върви към тяхното разрешаване. Да, разбира се, че дефицитът на справедливост, липсата на представителство в политическия живот, а може би и други неща, които бяха свързани с невъзможността на гражданите по един или друг начин техният глас да бъде чут и да въздействат върху процесите, доведоха до това, че имахме хора на улицата. Разбира се, че имаше конкретни поводи за това. Февруари месец те бяха едни, по-късно вече, когато възникнаха протестите срещу нашето правителство, те бяха други, но в основата си беше това. Разбира се, той претърпя промяна този протест и аз мога да кажа, че първоначално протестът беше доста масов и той определено беше спонтанен.
Говорите за юнския протест.
За юнския протест. Той беше спонтанен и той се различаваше по това, че там виждахме хора, които бяха мирно протестиращи. Те искаха да изразят своята позиция. Тези хора се разграничаваха от всякакви форми на насилие. Напротив, те подпомагаха полицията да бъдат изолирани всякакви провокатори. И по-нататък като че ли сега ми е трудно да кажа точно защо, каква причина, но като че ли стана малко някаква подмяна, стана подмяна може би на първоначалната теза, на идеята, заради която възникна протестът, и това може би обезвери част от хората, които излязоха на този протест, и той се промени по своята структура и по начина, по който се организираха протестите. И към момента можем да кажем, че протестът е много повече организиран, отколкото да е спонтанен.
От кого?
Това не е лошо обаче - да бъде организиран...
От кого е организиран?
... искам предварително да кажа. Не бих искал аз да съм човекът, който да каже от кого. И аз го казах и на пресконференцията, че всички в залата са наясно кой седи. Повече от една са линиите...
Да ви кажа, аз не съм наясно, кой, физически кой го е организирал?
Съмнявам се, съмнявам се. Повече от една са линиите, г-н Вълчев, по които...
Точно, точно така, не е една.
Не е една, повече от една са линиите и в това няма нищо лошо, искам да кажа. Не е лошо, не е противозаконно, не е и лошо да бъдат организирани такива протести. И е хубаво обаче, когато бъдат организирани такива протести, да е ясно точно с каква цел са организирани, кой седи зад тези протести, какво преследва като крайна политическа цел, защото, когато един политически процес, а протестът той в момента е изцяло политически този протест, има само едно-единствено политическо искане...
Оставка на правителството.
Оставка на правителството...
Но България е имала такива протести, например през 1997 г. също, които...
Те не са лоши. Аз не казвам, че са...
С разстояние на времето никой не намира за нещо лошо. Те бяха събитие на годината през 1997-а...
Аз пак казвам, че не е лошо това нещо, но трябва да е ясно кой седи зад тях и какви са неговите политически цели, за да са наясно и хората, които участват в тези протести, в какво са въвлечени, защото в противен случай в момента ние пак сме свидетели на нещо, против което се борим всички. Ние не искаме да има задкулисие.
Трябва ли промяна в правната уредба на това как се протестира?
Според мен не и ще кажа защо. Да, разбира се, ние видяхме в момента много случаи, в които, ако имаше различна правна уредба, то примерно можеше да бъдат съществено избегнати някои рискове за гражданите, които участват в протестите, и за обществения ред.
Например?
Нека да не навлизаме в конкретика, но ако вървим към една промяна, може тази промяна оттам нататък да отвори вратата към нещо друго, което няма да бъде добре. По никакъв начин не трябва да има механизми и възможности да бъде потискана възможността на хората да протестират. И аз още от първия ден съм го заявявал това, и многократно съм го повтарял, че хората трябва да имат възможността да изразяват свободно своето мнение, включително и да протестират, и аз съм готов лично да се боря за това тяхно право. Друг е вече въпросът, че когато протестират, те не трябва да нарушават правата на останалите хора.
Тук започва омагьосаният кръг.
Не, не е омагьосан кръг.
Как да не нарушаваш... т.е. как да, като не пречиш, да бъдеш забелязан? В комунистическо време Тодор Живков казваше - нека протестират в Южния парк, не на „Кристал”, за да не пречат.
Е, не, тук не става въпрос за това да им се забрани да протестират, където искат. Както виждате, че в момента не са предприети никакви мерки примерно и някакви действия те да бъдат изолирани и хората да не протестират там, където...
За това ви упрекват пък други хора.
Упрекват ме и може би всеки има своите мотиви и своите доводи в един такъв диалог, но може би точно това, че ни упрекват и от двете страни, показва, че сме намерили добрия баланс. Но, вижте, в едно демократично общество насилието е приемливо само в два случая като средство. Първият е, когато трябва да се наложи върховенството на закона, и вторият - когато трябва да се защити териториалната цялост и суверенитетът на страната. Няма друг начин, по който в едно демократично общество да се приема насилието като средство за постигане на каквито и да било цели, още по-малко политически. Именно тук е границата.
Сбъркахте ли, че започнахте със, имам предвид управляващите, започнахте мандата си с промени в уредбата на МВР, на ДАНС и от това последваха и изборът, който стана повод за протестите, вие самият сте бил ръководител на ДАНС...
Да. Реформите се правят в началото. Реформите трябва, голямата част, основната от тях да бъде проведена наистина през първите шест месеца. Иначе няма време те да сработят и да дадат резултат. Не могат да се правят реформи примерно във втората част на мандата. Те са безсмислени. За да може да се реализира наистина една цялостна идея и в хода на реализация на тази идея да се планират и да се проведат реформи, то трябва да станат през първите шест месеца. Така че от тази гледна точка направихме добре. Наистина случи се така, че ние минахме през един изключително тежък период, в който се съчетаха няколко неща. На първо място, това бяха, както вече говорихме, протестите. Изключително тежко изпитание за колегите и то продължава. На второ място, това са бежанците, силният миграционен натиск към нашата страна. Изключително тежко предизвикателство, ангажиращо огромен ресурс на Министерството на вътрешните работи, и, на трето, реформата, която казах, която не само че трябваше да вървим и да провеждаме тази реформа не само в МВР, а и както споменахте, в сектор сигурност, но трябваше да дадем и резултати. И аз мисля, че ги дадохме. Доволен съм от колегите си, наистина, аз го споделих, гордея се с тях.
А съжалявате ли, че не работите с Делян Пеевски като ръководител на ДАНС?
Аз не го познавам, не мога да ви кажа.
Не го ли познавате?
Виждал съм го веднъж или два пъти.
В парламента?
Но не мога да кажа, че, че го познавам в такава степен, за да преценя неговите качества. Вижте, реакцията, която беше, също беше реакция, която е формирана на основата на очаквания какво би правил Делян Пеевски в ДАНС. Аз не мога да кажа тези очаквания до каква степен са реални или не са реални. Нали разбирате, че това беше създадено като едни очаквания в обществото на база на, да кажем, информация, която по един или друг начин е разпространявана, интерпретирана и т.н.
Бежанците - каква е актуалната ситуация с тях или предпочитате всъщност да говорим за нелегални емигранти? Хайде да говорим и за двете, едната...
Те са и двете, да.
Една част са бежанци, други са нелегални емигранти. Вие сега ще кажете актуалната ситуация, кои колко са.
Имаме малко над 11 500 за годината нелегални емигранти, които са задържани на границата. Значи, трябва тук да кажем, че границата се охраняваше и преди много добре, като още преди отчитахме по-малко от 1% хора, които са изтървани на границата, което е съвсем добре. А и всички оценки на Фронтекс и на нашите европейски партньори са, че ние се справяме много добре с наблюдението и охраната на границата. От тези 11 500 8500 предявяват желание да получат закрила на наша територия, като със сигурност една трета от тях нямат това право. Т.е. към момента малко над 6000 души имаме, които реално може би ще получат статут на бежанци и би трябвало да получат статут на бежанци. Сега каква е ситуацията? След предприетите мерки ние в момента успяхме да намалим силно този миграционен поток и в момента дори сме под нивата от миналата година, което е много сериозен успех. Сега, трябва да отбележим, че колегите работят и в момента при изключително тежки условия на границата, те са на по 150-200 метра един от друг, 24-часови дежурства, за да спрат тази поток. И с изграждане на временното преградно съоръжение, за което имаше доста сериозен натиск, оказан върху нас, но аз мисля, че това е правилно решение и ще го отстоявам докрай, мисля, че ние ще успеем да стабилизираме този процес. Имаше моменти, в които имахме над 500 души в арестите на Гранична полиция. Вчера бяха трима. От тази гледна точка това ни даде възможност вече оттам да управляваме всички процеси, включително с тяхното настаняване тук и създаването на нормални условия. Имаме много съществен напредък в тази посока. Над 3180 места открихме нови и в момента съвсем скоро се чака ново разширение. Вероятно няма да се наложи да организираме нови места за настаняване на бежанци. И имаме доста съществено подобряване както на сигурността, така и на реда в тях. Работим много активно с Върховния комисариат по бежанците, с ЕАСО, службата за подпомагане при търсене на убежище, и вече започнахме един, така, добър диалог и сътрудничество и с неправителствените организации, които ни помагат изключително много в този момент. Така че и там нещата вървят към едно стабилизиране и оправяне, така бих казал. Освен това вдига се капацитетът вече видимо на Държавна агенция по бежанците и те почват много по-бързо и с регистрацията, и с издаването на решение. Сега, това до какво ще доведе, от друга страна, пък тези, които са нелегални емигранти и които нямат право, ускорихме темповете, с които ги изваждаме извън страната. Т.е. съвсем скоро ние можем да кажем, че сме поставили нещата, вече са поставени под контрол и че сме овладели кризисния процес. Сега обаче тук е другият проблем, който е много важен. Част от тези хора ще останат тук, това е ясно на всички, и ако ние веднага не започнем да изградим една ефективна стратегия за тяхната интеграция, то ще има проблем, защото техният брой ще се увеличи. По-голямата част и профилът на тези хора, те нямат, не са богати хора, те са, повечето от тях са зле, нямат добро образование и оттам нататък нямат и добра квалификация, което не им позволява за една успешна интеграция в момента в обществото. Ако те нямат възможността сами да издържат себе си и семействата си, както и да имат принос към социалните системи, които ползват, това ще породи проблем, но това е само едната страна на въпроса. Има една друга, която е много по-сериозна. Когато станат големи групи от такива хора, които не можем да ги интегрираме успешно в обществото, те се обособяват. Когато се обособи една такава група, тя е отделена от останалите културно, дори и цивилизационно в някои случаи, то тогава е възможно там да се появят абсолютно всички предпоставки за екстремизъм. Именно това е следващият елемент, в който трябва да работим съществено. От друга страна, направихме много, колегите от специалните служби разработиха методика, работят много активно, обмен на информация с партньорите по изясняване наистина на тези граждани от други страни, които са рискови за нас. Имаме 8 души, които са свързани с терористични организации и около 40 души, които по един или друг начин поради това, че са извършили престъпление или са свързани с престъпни групи, са опасни за обществото.
Те са задържани.
Те са задържани и се извеждат извън страната. Така че от тая гледна точка също можем да кажем, че управлението на процесите тук е о’кей. И на трето, това, което споменах, извеждането също върви с ускорени темпове. Не само това, успяхме да обърнем доста нещата и по отношение на помощта, която получаваме. И в момента и двустранно ние получаваме изключително сериозни помощи, получихме от Чехия 1 милион, от Австрия, от Великобритания, от Словакия, от Унгария, да не пропусна някой. Очакваме сериозна помощ от Холандия, която също ще е горе-долу около... се очаква да е в тия размери, които Чехия ни предостави. Това са двустранни. Освен това...
Пари дават или техники...
Пари, а някои и с техника, и с материали. За над 1 милион евро има получена помощ, която сега в момента започваме нейното разпределяне - одеяла, материали и такива неща. И освен това получихме, както вече е известно, 5,6 млн. по фонда за подпомагане при търсене на убежище. При останалите два фонда - за доброволно връщане и за охрана на външни граници, очакваме общата сума да нарасне заедно с тия 5,6 до малко по-малко от 9 млн. евро. Те вече са гласувани, просто част от тях ще ги получим след Нова година. Освен това поставихме въпроса, и министър-председателят, който ви гостува тук, не знам дали го е споменал, но той постави при последното си пътуване в Брюксел също въпроса. Аз го поставих няколко пъти, отправян е открито от много... и получаваме подкрепа в тая посока, че помощта, която е отделена за България за период 2014-2020, трябва да бъде увеличена и се надявам искрено да получим повече пари. Не само това, активната политика, която проведохме, в момента работим съвместно с Италия и с Гърция, и въз основа на техните усилия и нашият малък принос, че миграцията ще бъде поставена по време и на гръцкото, и на италианското представителство като фокус номер едно на съвета „Правосъдие и вътрешни работи”. Тук вече все повече започва да се говори в Европа за това, че е необходима единна политика, и все повече започва да се говори за това, че е необходима релокация на база на обективни критерии. Това са неща, които са положителни, които ще подпомогнат много да решим тоя въпрос.
И вие какво очаквате, какво искате да бъде европейското решение?
Европейското решение, наистина да се изгради една такава... да има общ подход, да има обща система както за бежанците, така и за интеграция на емигрантите, които влизат в Европа, защото тоя процес няма да спре, той продължава. Гъвкаво управление на средствата, общи политики, общи правила и най-вече по отношение на бежанците възможности за релокация. Разбира се, промяната в европейската политика изисква време, но ние трябва да го поставим въпроса отсега, тъй като той няма да бъде решен в близко време. Също така много добре, подписа се споразумението за реадмисия с Турция. Да, ще има няколко месеца, може и да е по-дълъг периодът, който трябва да изчакаме ратификация, след което ще има един период от три години, в които Турция ще приема обратно само тези граждани на страни, с които тя има подписан договор за реадмисия. Но въпреки всичко това е много важна стъпка в правилната посока. А след три години вече това ще бъде абсолютно изцяло. Така че аз съм оптимист и мисля, че планът сработва и наистина към март месец ще можем да се поздравим. Сега, тук има един проблем, който трябва да го отбележим, който е много важен и все още като че ли не е намерил достатъчно добро решение, въпреки че мисля, че всички политически партии и институциите, имаше съвместна декларация на президента и на министър-председателя по този въпрос, това е ксенофобията.
Какъв е мащабът й?
Според мен не е голям, но ако не се вземат мерки, има потенциал да се развие. Българите не са ксенофобско общество като цяло, това е вън от... дълбоко не е дори в културата на българина. Но към момента поради редица обстоятелства, включително и страха, и опасенията от тези хора, които идват тук, че могат да представляват някаква заплаха, но и в резултат на това, в резултат и на политически процеси има много натрупана агресия в обществото, много нетърпимост, много омраза. Това са предпоставки, които лесно оттам нататък вече тази нагласа в обществото може да бъде насочена в определена посока и именно това е рискът. Трябва много внимателно да се изгради комуникационна стратегия и да се работи активно в тази посока. Трябва да се разкаже другата история за тези хора.
Защо сменихте шефа на КАТ в София вчера?
По няколко причини. Първото, което е, хайде не ги степенувам, защото сега в момента ми е трудно да кажа коя е най-значимата, но има недобро взаимодействие с главната дирекция.
Какво означава това... Прочетох го и не можах да разбера какво трябва да се прави.
Почти скъсана комуникация. Там, общо взето, не могат политиките, които се изграждат, като че ли трудно се транслират оттам нататък. Когато няма добро взаимодействие, това означава все едно да сме... значи, разкъсани са вертикалните връзки там. Второто, което е, че като цяло имам забележки и към организацията на работа, и към личния управленски стил. И резултатите също смятам, че могат да бъдат по-добри.
От 20 години, водейки това предаване, вътрешните министри имат желанието КАТ да спре да спира коли, които не са извършили нарушения, и вие се присъединявате към тази група...
Да.
Помня, Богомил Бонев беше издавал такива заповеди. И защо продължават да спират коли без нарушения? То е толкова неясно, какво значи без нарушения, защото те може да се съмняват, че има нарушения?
Ще ви кажа. Значи, много е трудно оттук нататък, дори тези заповеди, които се издават, те да бъдат реално имплементирани, т.е. да може да се наложи това нещо да се спазва и да стане трайна практика. Това е трудното, това е реалното предизвикателство и в тази посока ще работим.
Понеже сега хиляди, стотици хиляди тръгват с коли, четох, че се очаква 300 000 коли днес да излязат от София, сега какво им казвате, ако ви спрат и не сте извършили нарушение, те нямат право да ви спират?
Ако ви спрат и не сте извършили нарушение, има вече на сайта на МВР начин, по който те да подадат сигнал и той ще бъде изследван.
В сайта написват като жалба, форма в сайта...
Не, не, има, ще влязат да, има, веднага да кажат на еди-коя си дата там бях спрян от еди-кой си патрул. Дори да не казват името, еди-къде си...
... веднага ще ви каже - ами, исках да му проверя гражданската отговорност.
Да, ама не се прави така. Има заповед, която съм издал, и трябва да спазват тази заповед. Не само това, значи...
Исках да видя има ли пожарогасител...
Там... Не, когато в рамките на специализирана полицейска операция, ако тръгнем да проверяваме за пожарогасители, ще имазаповед, която е издадена, спираме автомобили, за да проверяваме за пожарогасители, ако няма, не спират. Сега, тук трябва да се промени като цяло логиката. И аз няколко пъти съм го казвал, ще го повторя, значи, няма смисъл полицаят да седи зад опасния участък и да дебне кой е минал с превишена скорост, за да го спре и да го глоби. Той трябва да е пред опасния участък, за да го види водачът и да намали скоростта, за да не се случи произшествие, за да не пострадат хора. Ето това се опитвам да наложа. Аз лично няколко пъти съм обръщал забележки, дори мисля, че наказах един началник именно поради това нещо, че не се спазваше тази заповед, продължаваме да натискаме, имам такава заповед. Второто, заради това искам да се обявят къде са камерите за скорост. Целта не е да хванем някого в нарушение и да го глобим, а да го накараме да намали скоростта. Именно това е европейският подход навсякъде и това трябва да го наложим в България. Това е смисълът. И сега в момента КАТ, в момента критериите, по които ги оценяваме, не ги оценяваме по това колко акта са направили, а по това колко са произшествията. Ако произшествията намаляват, убитите намаляват, пострадалите намаляват, то те ще имат висока оценка.
Но факт е, че намаляват. Даже тази година зависи какво гледа...
Недостатъчно. Намаляват, да.
... какво гледа... В България тази година бяха по едно време почти наполовина...
По-малко са.
... на това, което е било предишни години, 500 ли бяха...
По-малко са, но още може да се направи. Още може да се направи в тази посока и трябва да се направи.
Това е годината, в която вие работихте с двама от номинираните от Дарик радио за политик на годината - с президента Росен Плевнелиев и с министър-председателя Пламен Орешарски. Какво бихте казали за всеки от тях двамата като политик?
Не, някак си не ме бива в тази роля да бъда като човек, който оценява и дава оценки. Аз мисля, че и двамата имат възможностите и потенциала да бъдат силни политици и добри политици. В каква степен го реализират вече това зависи и от това какво ще направи всеки един от тях. И по отношение, ще си позволя вече оттук нататък да отида към оценка на министър-председателя. Мисля, че България има в момента късмет с такъв министър-председател - изключително компетентен човек, изключително балансиран човек и човек, който в момента съм се убедил в това, че той има моралните качества и моралните задръжки във всяка една област. Така че от тази гледна точка съм абсолютно убеден, че в една такава кризисна ситуация ние наистина имаме късмет, че имаме министър-председател Пламен Орешарски.
А има ли България... А има ли късмет България с президента Росен Плевнелиев, с когото също работихте през тази година?
Вижте, предвид всички обстоятелства, знаете, че, така, на няколко пъти влизахме в дебат, нека аз да не съм човекът, който да дава оценки.
Защо си тръгнахте от президентството?
Това беше... в този момент наистина аз имах различни, различен план. Исках да се занимавам с други неща. И сега...
Искахте да станете министър на вътрешните работи.
Не, не, това ми беше предложено три дни преди да...
Знаете ли, много хора ще си кажат той си тръгва малко по-рано, нали, за да не излезе, че излиза от президентството...
Имах научни проекти. Това беше едното. И второто, исках да реализирам един друг проект, който беше чисто информационен, нали, с възможности да се обработва информация, да се правят анализи и т.н.
Да не е нещо като лабораторията за управление на рискове на Костов?
Е, тя частично се занимава с тези неща, частично не. Аз не говоря само за рискове, може би като цяло за анализи. Но това нещо е хубаво.
И щяхте това да правите. И изненадващо ви предложиха да станете министър на вътрешните работи.
Съвсем изненадващо ми предложиха.
Не е план, сценарий, конспирация?
Не е план, не, не, гарантирам ви, че не е.
БСП и ДПС знаят, че ще дойде време, казват ви, вие се гласите, излизате от...
Вижте, аз не съм човек, който по един или друг начин могат да ме идентифицират с която и да е от двете партии, включително и хората вътре може би трудно ме разпознават и едва ли ще могат в дълъг период от време още да ме разпознаят като човек, който е свързан с тях.
За какво се разкайвате през 2013 г.?
Е, не съм мислил, ама сигурно за много, много грешки съм допуснал. Въпросът е вече оттук нататък...
За каква грешка се сещате, нещо, което съжалявате, че направихте тази година?
Обикновено за сериозните неща, аз съм такъв, че не съжалявам, гледам напред. Обаче винаги си мисля дали не можеше да направя нещата така, че резултатът да бъде по-добър. И тук винаги си намирам нещо, което бих могъл. Аз съм максималист. Така че все ми се ще да бъдат по-добре нещата.
За какво сте за през 2014 г.?
За национално обединение. Дай боже, да се обединим около няколко неща българите, които да направим заедно. Ако успеем това нещо да го направим, ще постигнем много.
Кое нещо предлагате?
Има много важни неща, които можем да направим. Една от темите беше, която вече решихме, това бяха примерно бежанците. Примерно едно от нещата, които бяхме, можем да вървим заедно оттам нататък да направим, това е примерно икономическото развитие на страната. Това са други проблеми, които можем да решим. Демографските проблеми и т.н. Нека да имаме теми, за които сме за, всички да сме за. Те да са такива теми, че да не бъдат обект на политическа борба. Там да няма мръсните средства, с които примерно ще се каляме, ще хвърляме един върху друг и т.н. Ако между другото не бяхме правили така, че непрекъснато това любимо наше занимание да се замеряме с кал в Брюксел да го извършваме, ние щяхме да постигнем много повече. Ама няма как
един да отиде и да каже тия всичките са корумпирани, вижте ги какво правят, следващият пък от другата страна да отиде и да каже, абе, предишните какви бяха. Е, как да ни гледат хората? Как да ни гледат хората, като ние непрекъснато отиваме и това го правим? Аз не го правя между другото и няма да го направя.
