Поочита се паметта на свети Игнатии Богоносец. Обикновено с Игнажден започват коледните празници. В Източна България на този ден е първата коледна вечеря. Трапезата е изцяло постна. Празникът се свързва със зимното слънцестоене и се смята за началото на новата година. Нарича се още Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден.
Според българските традиции Игнажден се празнува, за да се омилостивят пакостните духове, които пречат на кокошките да мътят яйцата си. Рано сутринта, този който пръв станел от семейството, отивал до дръвника, взимал от там клечки и трески и ги внасял в къщата. Те имали свойството да прогонват тези кокоши духове.
Най-важният обичай на Игнажден е полазването. Още от предишния ден стопаните си избирали добър и имотен човек, когото го поканвали с бъклица, за да им дойде на гости. От сутринта най-възрастната жена приготвяла обреден хляб, приготвяла и постни ястия. Когато полазникът дойдел, първо трябвало да отиде до огнището, да разбърка жарта и да изрече благословия “Колко искрици, толкова пиленца, шиленца, яренца, теленца, жребчета, дечица, най-вече мед и масло и бела пшеница в тая къща!“. Отговаряли му с „Амин, дай боже!“ После всички сядали на трапезата.
Вярва се, че на Игнажден започнали родилните болки на божията майка. В някои райони смятали, че от Игнажден започвала Новата година.
