Ивайло Калфин коментира в Плевен точките, по които страната ни има пряко отношение към това, което се случва в Европейския съюз. Той посочи, че седемгодишното планиране на бюджета на Европа подсказва необходимостта от него, за да са ясни приоритетите за следващите години, както и да са ясни средства за постигането им.
14,5 млрд. евро ще получи България за следващия програмен период - с два милиарда повече от периода 2007-2013. Това е около 4% от Европейския бюджет и България е сред страните с най-голям дял европейски средства, обясни Ивайло Калфин.
Тук той посочи липсата на достатъчна връзка между европейските и националните решения. „Ние и досега се занимаваме с това, колко пари сме усвоили, колко ще върнем и използването на европейските пари се е превърнало, едва ли не в олимпийски спорт и ние се състезаваме в това, колко повече пари ще вземем”, посочи той.
Ивайло Калфин каза, че всъщност въпросът е друг а именно, какво се променя с тези пари. Той отбеляза общото впечатление, че се получават милиарди, но те влизат в нечии джобове и хората не виждат, какво става с тях.
„Това нещо зависи от държавата и по никакъв начин от Европейския съюз и затова ние трябва да решим, как да става това и правилният въпрос за следващия програмен период е не, колко пари сме получили и не знаем, къде са всъщност те, а какво се е променило в България и какво хората са видели от тях в крайна сметка”, обясни още Калфин.
Калфин припомни, че европейските средства не са за добавки към пенсии, заплати и т.н., но те помагат за възраждане на икономиката и развитие на икономиката и инфраструктурата. За целта са необходими дългосрочни национални политики, които да са в полза на тези, които действително ще започнат и ще правят индустриално производство. „Това няма да стане автоматично, ако няма държавна политика”.
По 1 млрд. евро ще влизат в страната годишно през следващите седем години в сферата на земеделието и евродепуатът посочи необходимостта, голяма част от тях да отидат там, където се преработва селскостопанската продукция. Той обясни, че точно така ще бъде стимулирано производството на зеленчуци, месо и плодове, както и тяхната преработка в България, а това ще отвори и много нови работни места.
Калфин каза, че до сега практиката е била все пак да се отглеждат огромни площи със зърнени култури, които се обработват с модерни машини, не се създават работни места, в следствие на което в страната не остава никаква принадена стойност. Той коментира, че използването на средствата от Европа е национално решение и то може да бъде взето напълно самостоятелно.
Относно плащанията за площ Ивайло Калфин каза, че за новия период 2014-2020, за директни плащания в България са предвидени 5,5 млрд. евро. Той коментира, че у нас по-малко от 10% от земеделските производители взимат 90% от отпусканите средства, произвеждат много зърно и го изнасят от страната. Той зададе въпроса: „Това ли е интересът на държавата или интересът трябва да бъде да се подпомогнат тези, които могат да създадат ново производство и най-важното, тези, които могат да прерабоват продукцията, които ще създават и работни места”.
Ивайло Калфин отново посочи необходимостта от създаването на Национална програма, която да се реализира, а не да се променя със смяната на всяко правителство. Като ясен пример за непоследователна политика той определи АЕЦ „Белене”, където става дума за огромни средства, които излизат от джоба на българския гражданин. „Маса инвестиции се направиха в Белене, поръчано е оборудване и то е готово, а седим със съдебно дело, защото предишното правителство заяви, че няма да го прави. Не знаем и колко ще платим, а искът е за 1 млрд. евро, а говорим вече за следваща ядрена мощност, която да строим”, заяви той.
Ивайло Калфин попита: „Кой ще плати направеното дотук и с какви пари ще се плати следващото...”. Той каза още, че когато в държавата са ясни големите проекти за следващите десет години и как и кои сектори ще бъдат подкрепени и след като отдели и средства от бюджета си, тогава европейските пари ще допълнят и спомогнат за осъществяването на тези проекти.
На срещата, която се проведе в зала „Плевен” в Областна администрация присъстваха областният управител на Плевен Илиян Йончев, депутатът от „Коалиция за България” Васил Антонов и областният лидер на БСП-Плевен Румен Петков, който представи темата на срещата.
