Въпреки дългото очакване на Коледа и Нова година и еуфорията покрай подготовката за тях, предстоящите празници крият опасност, защото отключват депресии и силна тревожност, предупреждават специалистите. В интервю за Дарик психотерапевтът д-р Димитър Тенчев обясни склонността към депресии точно в дните около Коледа с факта, че в края на годината човек обикновено прави равносметка и осъзнава, че не е осъществил планираните промени в живота си.
Според психотерапевта масовата мания за купуване на подаръци също провокира реактивна депресия, защото мнозина са онези, които не могат да си позволят това, което искат децата или близките им. „Къде отива духовната стойност на Коледа? Коледата би трябвало да е духовен празник, ориентиран не само към семейството, но и към храма вътре в нас. Изведнъж този празник заприличва на поредния маскен парад, в който всеки е нещо друго, но не и себе си", отбелязва д-р Димитър Тенчев.
Д-р Тенчев обясни, че отключените преди или по време на Коледа и Нова година депресии не отминават с края на празниците, ако човек не направи промени. Тревожността и депресивните състояния просто се заключват и така проблемът се задълбочава. „Започнахме да приемаме тревожността като нещо нормално, което потискаме с хапче, с много работа или с алкохол, но тя се трупа и накрая избива", предупреди специалистът.
Да започнем от петък 13-ти и вечните версии за това кой по-сериозно и навътре приема фатализма като натюрел?
Аз лично съм забелязал, че на 13-то число ми върви. Всеки трябва да прецени за себе си. Петък 13-ти е една историческа дата, когато са изтребени до крак тамплиерите. И от там в масовото съзнание настъпва вярата, че петък 13-ти е фатален ден. Но ще се опитам да го вържа малко с психиката, с подсъзнанието, аз го наричам несъзнаваното. Това е много екзактен термин в психотерапията. Ако човек вярва в нещо изключително силно и мощно, независимо дали е негативно или позитивно, то може да се възпроизведе в неговата реалност. Така че по-скоро фатална е не датата петък 13-ти, а вярата ни в нея на дълбоко несъзнавано ниво, даже може би на несъзнавано ниво тя вече има своя imprint/ импринт/ и своята сила. Но ако не го допуснем в съзнанието си по този начин, успеем да бъдем равни и да го неглижираме като някаква дата, като някакъв исторически факт, тогава петък 13-ти може да е не само обикновен ден, но и може дори да е някакъв хубав или вълшебен ден.
Вероятно няма да съм първата, която точно в тези дни преди Коледа ви пита, защо празниците отключват депресивни състояния, тревожност и напрежение, въпреки че е заложено, поне като клише, да става дума за предстоящо приятно преживяване?
Да, много правилно казахте, че празниците ги отключват, те не ги предизвикват. И особено Коледно-новогодишните празници. Не се говори примерно, че се отключва депресия на 6-ти септември или на 3-ти март, въпреки че пролетните депресии водят до най-голяма честота на самоубийства в Северното полукълбо.
Но те са сезонни.
Те са сезонни, нямат нищо общо с празника. Така че по-скоро говорим за Коледно-новогодишните депресии и можем да го свържем с края на календарната година. Някак си човек е живял на автопилот цяла година, отново пожеланията за промяна са останали само добри пожелания, до никъде не са довели. След миналите новогодишни празници, отново рутината ни е подела в обезличаващата си сива матрица и ние отново сме пропилели една година от живота си. Неминуемо, съзнателно или не, започваме да го усещаме към края на годината.
Дори и да нямаме време за равносметка?
Да, ние обикновено нямаме време за равносметка, но повечето хора почиват няколко дни по Коледа или Нова година и оставайки насаме със себе си, съвсем логично, идва равносметката, че още една година незабележимо е минала. Казахте, че времето минава много бързо
Преди празниците, да.
Преди празниците, но аз забелязах, че с напредване на възрастта, втора, трета младост, времето минава все по-бързо и по-бързо. Даже чух една теория, че тъй като вселената се разширява, времето тече по-бързо обективно. Не знам дали това е така. Но поредната година се е изнизала много бързо и изнизвайки се ние сме разбрали, че всъщност животът ни е повторил предишната, по предишната, и по предишната година. Равносметката е, че рутината, сивотата, безрадостността, матричността, роботизираността на ежедневието ни е изсмукало и малкото жизнена сила и малкото позитивни емоции, които сме имали, и ние ставаме все по-амортизирани с всяка година. И логично вече празниците демаскират състоянието на тревожност и депресия, които носим в себе си. Тревожността се поражда, коренът на тревожност е неудовлетворението. Едно перманентно неудовлетворение от работа, която не харесваме, от връзка, която не харесваме, от среда, която вече не ни е присъща и не ни пасва на световъзприятието, но която ние понасяме. И това води до едно себепотискане. И ние намираме различни форми на бягство от тази тревожност или от тази реактивна депресия. Това може да е свръхзаетост, ангажираност с работа, правене на кариера. Безбройни са формите на бягство от себе си. Радио, телевизия. Непрекъснато външни стимули за ума, за сетивата ни, чрез които ние се опитваме да не видим вакуума и празнотата, които ни изпълват. И изведнъж на Коледа ние оставаме сами със семейството си, но всъщност разбираме, че сме сами със себе си и тогава равносметката е, че добрите пожелания, които сме имали, добрите намерения за промяна, отново са останали в предишната година. Обхваща ни страх, понякога ужас, че това ще се повторя до безкрай. Това е достатъчен признак за тревожност и депресия отново и отново.
Тя се отключва, а отминава ли сама след празниците? Доколко можем превантивно да вземем мерки, ако вече не сме закъснели?
Ако не направим промени, аз не мисля, че отминава. Мисля, че тя отново се заключва ако продължим да бягаме от себе си. Една от най-разпространените форми на бягство. Не е вярно, че в икономически слабите групи е алкохолизмът. Аз познавам и мама и пациент, бизнесмени и хора, които се считат за успели, които потискат тревожността, чрез големи дози... Могат да си позволят някаква по-скъпа марка. Но всъщност това е отново форма на бягство от тревожността, която клокочи дълбоко вътре в психиката. Така че по-скоро се заключва, защото се връщаме към обичайния си стереотип на бягство от депресията и от тревожността.
Може ли обаче позитивното мислене да ни тласне в друга посока на нагласите?
Аз не съм фен на позитивното мислене. Изобщо никакъв тип мислене не може да ни тласне към нещо по-добро, защото мисленето създава обикновено хаос в човешката глава. А преживелищната терапия, с която се занимавам, доказва, че истинските промени в личността, в световъзприятието и в живота, започват от една огромна част от съзнанието, която е невидима за логическия ум и тя се казва подсъзнание или несъзнаван ум. До несъзнаваното мисленето няма достъп, независимо дали е позитивно или негативно. Затова по-важно е да се запознаем с преживелищни методи на релаксация, на терапия, каквато е медитацията, хипнозата, интензивното дишане. Много са начините, чрез които наистина може да се случи това преструктуриране и това дефрагментиране на диска на нашето несъзнавано.
Да не би част от депресиите да се отключват и от прекаленото вторачване в празника? Някои хора се опитват да изиграят този празник с тичането по магазините, най-желаните подаръци, намирането на най-прекрасната обстановка, в която трябва да изиграеш този празник
Това определено усилва депресията, но депресивният фон вече съществува. Но тази наистина масова мания да се купуват подаръци на всеки, за всичко ни вкарва в поредната реактивна депресия, защото част от хората първо, не могат да си позволят това, което искат децата им или близките им. Например снощи един мой пациент каза, че детето му, което е 9 годишно, иска айфон.
И ако той не може наистина да си го позволи, това създава проблем.
Това създава проблем. Има го и другият проблем, хора, които са презадоволени, не знаят какво да купят на презадоволените си роднини. Но те имат дълга и усещането, че трябва да купуват. Това е съвсем друга тема, къде отива духовната стойност на Коледата. Защото Коледа би трябвало да е духовен празник, ориентиране не само към семейството, но и към храма вътре в нас, където живее висшата ни същност. Изведнъж този празник от вътрешен се превръща във външен и заприличва на поредния маскин парад, в който всеки е нещо друго, но не и себе си. И в който трябва да играе ролята на веселяка, на купонджията, на загрижения семеен човек, докато в останалите дни от годината той просто не е такъв. Така че това, тази масова психоза до голяма степен усилва симптомите на депресия и на тревожност, от една страна поради финансови причини, но дори и да ги няма, поради това, че ние отново трябва да се отдалечим от истинската си същност и да бъдем пред другите такива, каквито не сме, за да бъдем приети от този социум.
Винаги преди Коледа си мисля, най вече преди тези празници, защото са поредица от почивни дни, защо се случва така, че възприемаме празника като един празен ден, вместо да го напълним с духовно съдържание? Вместо да тичаме по етажите на моловете, да се заредим емоционално.
За съжаление, този празен ден аз съм го виждал и в Западна Европа, и в други страни. Аз съм бил на Коледа в много държави. Това, че е по-лустросано, че са по-чисти улиците, че има повече светлини, хората са по-усмихнати, не значи, че те са радостни отвътре. Примерно една държава като Норвегия, която над 10 години подред излиза като държавата с най-висок стандарт и най желано място за живеене, там е известно, че има масов битовистичен алкохолизъм. Не само поради краткостта на слънцестоенето, това, че има по-малък ден и по-малко се срещаме със слънцето през деня. Просто там хората са депресари поради самото устройство на бездушния им социум. Не е достатъчно да сме материално осигурени, за да бъдем цялостни и щастливи отвътре.
При вас идват вероятно не малко българи, едни осъзнали нуждата да им се помогне, други, които искат да се развиват личностно. Нарасна ли броят на тези хора, тази година- една доста бурна, неспокойна година, която за мнозина е белязана от безпътица и в социален, в общ политически план, в личен дори. В трудни времена живеем, в криза.
Може да се каже, че нарасна тази бройка не тази година, а последните 5-6 години.
Откакто сме в криза?
За мен това не е достатъчно да кажем, че сме в криза. За мен има наистина криза на личността, която предшества икономическата криза десетилетия, ако не и столетия. Нарасна специално в България посещаемостта в психотерапевтичен кабинет или на семинари, където има личностно развитие по една причина, че аз и много от моите колеги успяхме да покажем на обществото, че думите психотерапия, психотерапевт не са срамни. В началото на практиката ми, преди повече от 10 години, имаше хора, които криеха от семейството си, че идват на психотерапевт, защото не се правеше разлика между психотерапевт, психиатър и луд - между тези три думи. Последните 5 години се разбра какво е психотерапията и, че преживяването, което може да индуцира преживелищната психотерапия може наистина да бъде трансформиращо, изцеляващо и даващо път. Така че се повиши броят на посещаемостта в центъра ни не само поради икономическата криза, но и поради това, че се разбра какво означава психотерапията от една страна, и поради повишаването на осъзнатостта на много от хората.
Тоест българите все повече се обръщат към себе си?
Те се обръщат към себе си, защото разбират, че матрицата на живеене, която им предлага социумът не е правилна и не е добра за тях самите. Защото ако е правилна и добра, те няма да са объркани, няма да са потиснати, няма да са фрустрирани, депресирани, с панически атаки, да имат обсесивно-компулсивни форми на поведение. Ако всичко в нас е в ред, в средата ни, в живота ни, не би трябвало да има някакво психическо разстройство, проблеми или девиация. Факт, че такива са налице и не е задължително да говорим за някаква диагноза, достатъчно е да кажа, че от 10 мои познати - 10 са с невероятно ниво на тревожност непрекъснато. Ние сме приели тревожността едва ли не като нещо нормално.
Като ежедневие.
Като някакъв фон, с който ние си живеем и сме свикнали чрез хапчета, алкохол, много работа, отиване на клуб просто да го потиснем за известно време. Но то все повече и повече набира сили в нас и в един момент избухва. Може да е паническа атака, може да ни удари като соматично заболяване, което дори да е терминално.
И все пак ми се иска с една усмивка да дадем една мъничка рецепта на българина, който е на ръба на тревожността в навечерието на тези празници. Има ли сламчица в собствената му психика, за която да се хване и все пак да опита да изкара едни нормални празници, без да загърбва, разбира се, ако осъзнае, че има сериозен проблем?
Би могъл да изкара едни нормални празници с решението да изкара един нормален живот. Но не нормален както проповядват, че трябва да го живеем, а нормален според стандартите на истинското ни аз. Колкото повече сме себе си и колкото повече увеличаваме зоната на свобода в живота си, не само финансово, но и емоционална и духовна, и във всичките измерения, толкова повече ще има надежда за изцеление както на човека, така и на болния ни социум.
