Доц. Явор Иванов: По-малко от 5 % от пациентите с ХОББ се лекуват
Доц. Явор Иванов: По-малко от 5 % от пациентите с ХОББ се лекуват / sxc.hu
Доц. Явор Иванов: По-малко от 5 % от пациентите с ХОББ се лекуват
68970
Доц. Явор Иванов: По-малко от 5 % от пациентите с ХОББ се лекуват
Доц. Явор Иванов: По-малко от 5 % от пациентите с ХОББ се лекуват
  • Доц. Явор Иванов: По-малко от 5 % от пациентите с ХОББ се лекуват
  • Доц. Явор Иванов: По-малко от 5 % от пациентите с ХОББ се лекуват

От 900 000 българи, които страдат от Хроничната обструктивна белодробна болест, известна още като болестта на пушача, активно се лекуват едва 40 000. Голяма част от останалите пациенти дори не подозират, че живеят със заболяването, разказа в интервю за Дарик председателят на Българското дружество по белодробни болести и ръководител на Клиниката по пневмология и фтизиатрия при болница „Д-р Георги Странски" в Плевен доц. Явор Иванов. Специалистът посочи, че около 10 000 души, страдащи от болестта, към момента имат нужда от домашно кислородолечение. Взимането на кислород до 15 часа на ден би удължило живота на тези хора с от 3 до 5 години. За целта обаче са нужни кислородни концентратори, чиято цена е минимум 1000 лева, което според експерта е непосилна сума за пациентите със заболяването.

Като основна причина за неговата поява, доц. Иванов посочи тютюнопушенето. Според статистики на дружеството около 40 на сто от възрастното население у нас пуши. По-тревожен обаче бил фактът, че 50% от младежите на възраст между 15 г. и 16 г. редовно употребяват тютюневи изделия. „До 40 на сто от тези младежи след 15, 20 години ще развият ХОББ, което е един много тревожен феномен.," допълва специалистът.

Ако към момента по 3 млн. души годишно умират от ХОББ, то до 2020-а година заболяването ще бъде третата по значимост причина за смърт в световен мащаб. Доц. Явор Иванов обаче е убеден, че болестта се подценява от страна на пациентите, тъй като тя често е скрита зад познати симптоми като кашлица и отделяне на храчки. Първите прояви, които показват, че хроничната обструктивна белодробна болест наистина се задава са лесната умора при леки физически усилия, която често пациентите обясняват със своето напълняване или обездвижване. Ако болните не вземат мерки навреме, ХОББ прогресира във времето. „В един момент се стига дотам, че болните имат нужда от придружител, често постъпват в болница, инвалидизират се", допълва специалистът.

Освен цигарения дим обаче, за развитието на „болестта на пушача" допринасят също замърсеният от автомобили въздух, непълноценното хранене, както и някои наследствени фактори. Друг основен причинител на коварното нелечимо заболяване е високата концентрация на фини прахови частици, която е факт в по-големите български градове от една страна заради големия трафик, а от друга - заради лошата хигиена на улиците.
Като един от големите проблеми, пред които са поставени белодробните лекари, експертът посочи болничното лечение на пациентите с хронична обструктивна белодробна болест. Клиничните пътеки тук са и тежко недофинансирани, тъй като за седемдневен минимален престой Здравната каса заплаща 400 лв., а подобни пациенти са с усложнения и изискват допълнителни разходи. От това, според доц. Иванов следва отливът на интерес към тази специалност от страна на младите лекари. „От години водим тежка битка с НЗОК, за да се опитаме да ги убедим, че белодробната патология е проблемна и трябва да бъде достойно финансирана," допълва доц. Иванов.

Положителното е, че ситуацията е коренно противоположна при извънболничното лечение на страдащите от „болестта на пушача." „Нашите пациенти могат да се радват на всичко най-ново, излязло в световен мащаб за лечение на ХОББ. Касата осигурява почти безплатно тези медикаменти, което е прекрасно. Както се лекува един пациент във Великобритания, Франция и Германия, такова лечение получават и нашите пациенти, дори тук достъпът е по-добър," твърди пулмологът.

По данни на Българското дружество по белодробни болести ако 15% от населението, на възраст над 40-години у нас, страда от ХОББ, от астма страдат едва 9 на сто от общото население.

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.