Мъжете в ЕС оценяват като цяло здравето си по-добре, отколкото жените във всички страни на ЕС. Това сочат последни данни на Евростат за самооценката на здравословното състояние на лицата над 16-годишна възраст през 2011 година.
Близо 70 на сто от анкетираните мъже в ЕС самооценяват здравето си като добро или много добро, докато подобна положителна оценка дават 65 на сто от дамите в ЕС.
В България 72 на сто от мъжете и 63 на сто от жените имат добра оценка за здравето си, а недоволни от здравния си статус са 14 на сто от българките и 10 на сто от българите. Общо 70 на сто от българите имат добра оценка за здравето си, 20 на сто - задоволителна, и 10 на сто - лоша или много лоша оценка.
Най-значителен процент на доволните от здравето като цяло е отчетен в Ирландия - 84 на сто, Швейцария и Швеция - по 80 на сто. Най-ниска самооценка на здравето си имат в Латвия - 47 на сто, Литва - 46 на сто и Хърватия - 45 на сто.
Анализът отчита освен това и връзката между самооценката на здравето и образователния статус: у нас 40 на сто от оценяващите здравето си като добро са с ниска степен на образование, 60 на сто - са с горна степен на средното образование и над 80 на сто - с висше образование. Средно за ЕС - 55 на сто от хората с ниско образование се определят с добро здраве, 70 на сто от населението със средно образование си поставят също добра самооценка на здравето, а 80 на сто от висшистите - също дават положителен знак за здравния си статус.
Подобно е и съотношението между нивото на доходите и здравната самооценка: у нас само 40 на сто от хората с ниски доходи оценяват здравето си като добро, 60 на сто от хората със средни доходи са доволни от здравето си и над 80 на сто от хората с високи доходи дават добра самооценка на здравето си. За ЕС - средно 60 на сто от хората с ниски доходи възприемат добре здравословния си статус, за хората със средни доходи този процент е 67 и за хората с високи доходи - над 78 на сто.
Безработните също споделят по-продължителни здравословни проблеми, отколкото заетите лица - приблизително всеки трети безработен европеец има повече здравословни проблеми, докато с негативен здравен статус е всеки пети европеец, посочва БТА.
Според европейската статистика най-разпространената причина за смъртност сред мъжете и жените в ЕС са проблемите със сърцето: на 100 хиляди души население - средно 338 мъже и 188 жени в ЕС умират от болести на сърцето. У нас тези цифри са - 413 мъже и 232 жени на 100 хиляди население умират от проблеми със сърцето.
Най-много от болести на сърцето страдат мъжете в Хърватия - 588 на 100 хиляди, Ирландия - 579, Словакия - 560. При жените смъртността от болести на сърцето е най-висока в Малта - 455 на 100 хиляди, Румъния - 412, и Словакия - 300. Един на всеки трима граждани на ЕС страда от здравословни проблеми, а с увеличаване на възрастта, възприемането на здравния статус се приема по-често отрицателно.
Неравнопоставеността в здравния статус се определя и от разликата в доходите на европейците, като безработните страдат по-често от здравословни проблеми - това са основните изводи на европейската статистика за самооценката на здравето в ЕС.
