Нелсън Мандела почина на 95-годишна възраст. Новината съобщи президентът на Южна Африка Джейкъб Зума, предадоха световните агенции.
„Нашата нация изгуби своя велик син”, каза Джейкъб Зума, съобщавайки новината в телевизионно изявление.
„Това, което направи Нелсън Мандела велик, беше именно това, което го е направило човек. Видяхме в него това, което търсим в себе си”, каза южноафриканският президент, допълвайки, че Мандела ще бъде почетен с държавни почести, а флаговете в страната ще бъдат наполовина свалени.
За последен път кадри с Мандела бяха показани през април от държавната телевизия в репортаж от посещението в дома му на президента Зума и делегация от управляващата партия Африкански национален конгрес.
Почти три месеца това лято Нелсън Мандела прекара в болница заради инфекция на белите дробове. От септември той се лекуваше в дома си в Йоханесбург, като близките му избягваха да коментират състоянието му публично. Многократно се появяваха разнопосочни инфморации за подобряване и влошаване на здравето му.
Нелсън Мандела е роден на 18 юли 1918 г. в бедното село Мвезо в Транскай - най-бедният район на страната, с името Ролихлахла Балибунга Мандела - пра-правнук на краля на племето Тембу. Името Нелсън му дава учителят в местното училище, а почти толкова известно е и обръщението Мадиба, идващо от родовото му име.
Той се бори за правата на чернокожите южноафриканци още от студентските години в колежа във Форт Хеър. През 1952 г. заедно с Оливър Тамбо основават в Йоханесбург правна кантора - първата на чернокожи адвокати.
Мандела е сред изявените противници на апартейда и ръководител на Умконто ве сизве, въоръжената организация на Африканския национален конгрес (АНК). През 1962 г. е осъден на доживотен затвор за саботаж и други престъпления. Прекарва в затвора 27 години, по-голямата част от които на остров Робен.
През март 1982 г. Мандела и други високопоставени лидери на АНК са преместени в затвора в Кейптаун. Спекулира се че това е ход, с който се избягва влиянието, което старите затворници биха могли да окажат на младите чернокожи активисти също затворени на остров Робен, но по-късно се разбира, че преместването е с цел да се установи дискретен контакт между правителството и лидерите на АНК.
През февруари 1985 г. тогавашният президент Питер Бота предлага на Мандела амнистия, при положение че той се откаже от въоръжената съпротива срещу режима на Националната партия. Мандела обаче категорично отказва предложението, като чрез дъщеря си прави следното изказване: „Каква свобода ми се предлага, докато организацията на хората продължава да е забранена ? Само свобоните хора могат да преговарят. Един затворник не е в състояние да води преговори”.
През 1988 г. Мандела отново е преместен, този път в затвора „Виктор Ферстер”, където множество от забраните и рестрикциите са вдигнати и получава шанса да бъде посетен от множество хора и дори свои съмишленици.
С времето националният и международният натиск, изискващ освобождаването на Мандела, се увеличава. През 1989-а, Южна Африка достига до кръстопът, когато президента Бота получава инфаркт и бива заменен от Фредерик де Клерк, който освобождава Мандела на 11 февруари 1990 г. след като на 2 февруари отменя забраните срещу АНК и други организации, борещи се срещу апартейда.
Излизането на Мандела от затвора е предавано на живо от множество световни медии, като Мандела държи реч, в която казва, че АНК ще продължи да се бори, включително и по насилствен начин, за свобода и равенство, които биха били най-добре изразени в право на глас на местни и национални избори на хора от всякакви раси.
След освобождаването си Нелсън Мандела води преговорите с правителството, довели до установяването на многорасова демокрация в страната през 1994 г. Като президент Мандела поставя акцент върху помирението на нацията и води политика на бобра с бедността и неравенството в страната.
Мандела е първият чернокож президент на Южна Африка. Освен това той е и най-възрастният президент на РЮА, когато идва на власт на 75 години през 1994-а. През 1999 г. решава да не се кандидатира за втори мандат и се оттегля от активната политика, като бива наследен на поста си от Табо Мбеки. И след оттеглянето си обаче Мандела активно подкрепя редица социални и правозащитни организации.
Носител на повече от 250 награди, включително на Нобелова награда за мир (1993 г.) и на българския орден „Стара планина“ (2009 г.).
През 2010 г. ООН обяви 18 юли за международен ден в чест на героя от борбата срещу апартейда, подемайки идея, възникнала в Южна Африка. Всеки човек по света е призован да посвети 67 минути от времето си на дело в полза на обществото - припомняне за 67-те години, което Мандела посвещава на борбата за равенство.
