Преглед на печата
Преглед на печата / снимка: sxc.hu

„Партийната субсидия - не колко, а за какво?”, коментира „Сега”. Решението на БСП да намали партийните субсидии с 10% е точно толкова фарисейско и лицемерно, колкото идеята й дарения за партиите да правят само физически лица, уж, за да се скъса връзката им с бизнеса, а всъщност, за да я скрие. От една страна, символичният жест ще й позволи да се бие в гърдите как, видите ли, е изпълнила предизборното си обещание. От друга - намалението няма да се отрази съществено върху партийните портфейли. Общата субсидия за извънпарламентарните партии в момента е 5,8 млн. лв. срещу 32,2 млн. лв. за тези в Народното събрание. Не е важен толкова размерът, а за какво да се харчат държавните субсидии? И доколко е позволено парите от държавата да се ползват от партиите за дарения на бедстващи хора в предизборна ситуация?

„Намаляването на субсидиите следва европейския модел”, посочва в интервю за „Монитор” Жельо Бойчев, депутат от „Коалиция за България”. И обяснява: „В Закона за държавния бюджет определяме само размера, а разговорът за това как и по какъв начин е системата за финансиране, трябва да стане в Закона за политическите партии. В момента не е добре да се смесват двете теми и е необходимо да се постигне обществено съгласие, което в момента ми се струва много трудно. В Закона за политическите партии е добре да се преосмислят необходимите изисквания към формациите, които получават субсидии от държавата, за начина, по който се харчат тези пари. Според мен би трябвало и да се завишат малко критериите, защото някои партии се явяват на избори, минават 1% и печелят субсидии за четири години. Това може да бъде обвързано с участие в други избори и регионално представителство. Колкото до тези, които подскачат заради въпроса със субсидиите, нищо не им пречи да декларират, че ще ги върнат”.

За работата на Комисията за гражданска конфискация разказва в „Преса” нейният председател Пламен Георгиев. Той посочва, че по закон имат една година за извършване на имотна проверка. Вече са внесени три предложения за обезпечаване на имущество. До март догодина първите искания за конфискация трябва да са в съда. Георгиев обяснява защо предложенията са само три: „По стария закон се търсеше несъответствие между законни доходи и налично имущество от 60 000 лева за 25 години назад и имаше между 20 и 30 случая с установени несъответствия за година. По новия закон търсим разлика от 250 000 лева за 10 години назад. По стария закон масовото несъответствие, което установявахме, беше между 100 000 и 130 000 лв. Сега всички тези случаи минават в графа „прекратявания”, посочва Георгиев.

„Следизборни алтернативи”, коментира в „Дневник” политологът Даниел Смилов. Той прогнозира, че предсрочните избори могат да доведат до следните парламентарни мнозинства. Дясно-центристко: Към момента това би било мнозинство ГЕРБ-Реформаторски блок, вероятно с превес на ГЕРБ, но една предизборна кампания може и да промени съотношението на силите. Ляво-центристко: Около една пета от хората предпочитат управленски формат от БСП-ДПС. Това мнозинство ще има нов, безспорен мандат за управление и ще е достатъчно легитимно, за да се ангажира с дългосрочни политики. Мнозинство „голяма коалиция”: Малко повече от една шеста от хората предпочитат такъв вариант на следизборно управление. Странни мнозинства и коалиции: Теоретично възможни са и коалиции, които на практика никой не иска. БСП-ДПС-„Атака”; БСП-ДПС-Бареков; ГЕРБ-„Атака”; ГЕРБ-НФСБ. Предсрочните избори биха потвърдили провала на сегашната такава коалиция, обаче, и биха направили нова подобна по-малко вероятна.

„Мадам Yes взриви Реформаторския блок”, коментира „Монитор”. Лидерът на разпадналата се партийка Движение „България на гражданите” Меглена Кунева предприе самоубийствен ход. Тя се опита да си измие ръцете, като обвини бившия десен премиер на страната Иван Костов, че не тя, а той е виновен за закриването на ядрени реактори в АЕЦ „Козлодуй”. Въпросът в случая не е каква е истината, а по-скоро кой активира Мадам Yes да предприеме този ход с пълното съзнание, че това няма да остане ненаказано. Не вярваме това да е опит да оглави реформаторите еднолично и първо да изтика в периферията ДСБ, а след това всички останали. За всички е ясно, че още преди изборите движението е една куха фирма с лидер и един файтон ренегати около нея. Освен това ДСБ не пропускат да отвърнат на удара. Единственото обяснение е, че Кунева иска за последно да угоди на своите фалирали патрони, после да обвини за бедите на десницата всички други, освен себе си, и да се оттегли на някое топло местенце при старите си приятели от Брюксел.

„Наследството на комунизма е генератор на ксенофобия”, казва в интервю за „24 часа” проф. Ивайло Знеполски, философ, културолог, изкуствовед. Той припомня, че почти половин век българското общество беше изолирано от света, непристъпните граници го опаковаха в нещо като пашкул и му внушаваха, че тези отвън са врагове и ни желаят злото. Общуването с чужденци от другия край на желязната завеса беше не само укорително, но и преследвано. Недоверието към другия се превърна в рефлекс за самосъхранение и оцеляване. Тези ксенофобски настроения имаха идеологическа основа. Наследството на комунизма не е просто ниска по стандартите на демократичната традиция политическа култура, а направо вредна в качеството й на генератор на ксенофобия.

„Даниела Бобева обеща безплатен обяд на бизнеса”, коментира „Сега”. Разпилени идеи за насърчаване на инвестициите и стимулиране на компаниите се представят една след друга от управляващите. Резултатът от някои от тях вероятно ще бъде пореден хаос за бизнеса. Идеите на вицепремиера Даниела Бобева, презентирани на няколко форума, се оказаха с лъскава опаковка, но с почти никаква приложимост и смисъл. „Държавата обмисля идеята бизнесът да получи достъп до безлихвени кредити чрез Българската банка за развитие, като лихвата се поема от ОП „Конкурентоспособност”, съобщи Бобева. Както е добре известно, безплатен обяд няма. Всъщност става дума за най-обикновени заеми.

„Прозрачни лихви или игра с огъня”, коментира „Труд”. От четири месеца управляващите се хвалят, че готвят коледен подарък на хората с кредити - нови правила, които ще озаптят банките. То не бяха идеи за опрощаване на част от заема на нередовните длъжници, „прозрачни” лихви, нулеви такси и пр. В резултат една иначе нужна мярка - да се повиши защитата на потребителите на финансови услуги, се превърна в надпревара по популизъм. Игрите с огъня обаче са опасни и големият въпрос е кой ще бъде опареният. Въвеждането на задължение лихвата по всеки заем да се определя като сбор от международен пазарен индекс плюс фиксирана надбавка, ще създаде повече проблеми, отколкото ще реши. По-добра алтернатива на опасните игри с лихвите е премахването на таксата за предсрочоно погасяавне по ипотечните кредити.

„Равнис - по какво?”, коментира „Дума”. Всеки четвърти, зает в българските фирми, има квалификация, по-висока от изискуемата за съответната дейност, а най-масово - инженерите в производството. Това констатира Българската стопанска камара. 60% от анкетираните смятат, че придобитата във ВУЗ-а квалификация не отговаря на потребностите им в професионалната реализация. Образованието ли е лошо на фона на производството, или обратно - производството е лошо на фона на образованието. По-вероятно е второто, като се има предвид, че в ТУ-София инженерите се обучават в унисон с най-върховите световни технологии в момента. Къде обаче ще ги приложат в българските производства, при положение че според НСИ едва 17% от фирмите у нас са с технологични иновации, а оборотът от иновативен продукт е едва 3,9% от всичкия. Докато над 80% от фирмите ни са нискотехнологични, прекаленото увлечение да равняваме образованието по техните нужди не е най-добрата реформа за сектора на висшите училища.

Бюджетният дефицит към края на октомври е 443 млн. лв. и се формира от дефицит по националния бюджет от 204,4 млн. лв. и дефицит по европейските средства от 238,6 млн. лв., обявиха от Министерството на финансите, съобщава „Стандарт”. За сравнение за първите десет месеца на 2012 г. бюджетният дефицит беше 74,2 млн. лв. Основната причина за това обаче е задържане на разходите на държавата през миналата година, когато до края на октомври бяха похарчени 74,4% от планираните средства за цялата година, а сега - 75,7%. (БТА)

Последвайте ни

България