Кирил Йорданов и кръгът около него са виновни за ситуацията в Морската градина. Около тази теза се обединиха представители на граждански сдружения, които отдавна водят битка за Приморския парк. Те смятат, че още като областен управител, а и по-късно като кмет не е направил необходимото, за да защити обществения интерес.
„Докато беше губернатор на Варна, бяха удовлетворени голяма част от реституционните претенции. След като излезе решението на съда, още на следващия ден трябваше да започне процедура по отчуждаване, а не да се чакат повече от 20 години. Собствениците на имоти намериха начини да строят там и сега от администрацията чупят пръсти и казват, че са нужни много пари за отчуждаване“, каза Кръстю Кръстев от „Зелена Варна“.
Според Славена Панайотова от сдружението „Варна диша“ вина има както Кирил Йорданов, така и екипът, с който той е работил през годините. Тя даде за пример арх. Георги Минчев, парцелирал, по думите й, удобно целия парк. „Точно въз основа на негов план, който между другото никога не е влизал в сила, са били издавани план извадки на килограм“, изтъкна Панайотова.
Природозащитниците обявиха, че ако сега Административният съд пусне автомобили в парка, ще обжалват съдебното решение. „Не виждаме законен начин, по който да се разреши достъпът на коли в Морската градина“, коментира Кръстев.
Той призова настоящият областен управител да ревизира неизгодните за града сделки. Сред тях Кръстев посочи продажбата на два парцела над ресторант „Хоризонт“, които някога са били паркинги, както и сделката за Алея I. Според защитниците на Морската градина при нея има много нередности и e необходимо да се преразгледа.
Славена Панайотова заяви още, че трябва да се забрани движението по крайбрежната алея, ако не се обособят места само за пешеходци. „Изградените тротоари се ползват за паркиране, което е недопустимо по Закона за устройство на теритоторията, по Закона за движение на пътищата и от морална гледна точка. За да има движение, трябва задължително да има обособени тротоари. Нашето мнение е, че е необходима и алея само за пешеходци, която да е успоредна на пътното платно, в случай ще е разрешено движението на коли“, аргументира се Панайотова.
Екоактивистите представиха редица документи, доказващи, че местността „Салтанат“ е прилежаща към Приморски парк от 1955 г. Сред тях бе писмо от същата година от Държавния комитет по строителство и архитектура до Министерския съвет, в което се коментира частна жалба на жител на местността за това, че „Салтанат“ се причислява към парка.
„Комитетът проучи въпроса и се установи, че включването на тази местност в крайморската паркова зона е правилно, понеже е обосновано от развитието на град Сталин като курорт от национален и международен мащаб. В местността „Салтанат“ съществуват около 90 сгради, от които 30 са отчуждени от държавата като вили на бивши индустриалци и търговци и сега се ползват като почивни станции от профсъюзите. Останалите около 60 сгради са малки, едноетажни постройки, които поради жилищната криза и удобните автобусни съобщения се ползват от наематели за жилища. В тях живеят общо 73 семейства с общо 260 обитатели. Всички тези сгради с малки изключения според плана се запазват, няма да се разрушават и се оставят на постепенно доизживяване“, се казва в отговора.
От сдружението „Варна диша“ разполагат и с документ, в който се посочва, че собствениците на имоти доброволно се отказват от ползването им и ги предоставят на държавата за изграждането на парк, отдих и култура.
Славена Панайотова показа също отговор на общината от по-ново време, от 1995 г., в който пише, че разрешително и пропуски за движение в Приморски парк не се издават.
Сред приложените документи бе и нотариален акт от 1998 г. В него е записано, че границите на имота са паркови алеи.
„Дори в разрешителните за строеж в годините на прехода пише, че имотът се намира в Морската градина/местност „Салтанат“, добави Панайотова.
Тя показа също обяснителна записка към архитектурен проект, в която се казва, че достъпът на посетители до имота ще е само пешеходен.
„Интересното е, че в кратък период от време – от 1997 до 2004 г., Морската градина спира да фигурира като такава и изведнъж става приморска зона. Точно тогава са издадени и повечето разрешителни за строеж, много план-извадки и благодарение на този период Морската градина изглежда по този начин“, добави Панайотова.
