Защо на софиянци казваме също така и шопи, на старозагорци - заралии, на пловдивчани - майни?
От къде тръгват тези названия? И докато първите две не крият особена загадка - едното е етноним, а другото топоним, при "майна" нещата стоят много любопитно. Защото това е религиозно обръщение.
Ха, изненадахме ли ви? Сега ще внесем яснота.
Съществуват различни теории за навлизането на думичката "майна" в пловдивската реч. Някои от тях откриват гръцки корени и заради гръцкото и гръкоманското население на региона „майна" е навлязло в употреба. Други виждат немски заемки - майн (mein) значи мой. Но това не е пътят, няма нужда да търсим корените на думата. Защото така ще стигнем до растението майна, има такова, или пък племето майна от горна Амазонка, които противно на очакванията не са прародителите на пловдивчаните, има африканско женско име Майна или пък населено място в Иран.
Не, майна значи майка, при това на български. Точно както е в песента за цар Иван Шишман „Откак се е мила моя, майно ле". В която, както си мислите, лирическият герой обяснява нещо на майка си, както Ботевия в Майце си.
Обаче задайте си за секунда въпроса, защо този впечатлен от бойната сила на Иван Шишман лирически герой съобщава на майка си тази информация, защо точно на майка си? Някакси не е много мъжко, а?
Защото всъщност не става дума за съобщение, а за възклицание. Майко мила, леле мале, майчицеее, мамоооо. Но това не изяснява нищо, възклицава човекът, чуди се - добре, не дава информация на майка си, а я призовава да е свидетел на това чудо. Майка си - не, не своята. Нечия друга майка призовава (другото подобно възклицание е Боже, за Бога, Господи, каква войска). Призовава се Всевишния за свидетел на нещо сериозно. Освен него в европейската традиция се призовават светиите, ангелите, Иисус и, разбира се, Богородица.
Сега усещате ли накъде отиват нещата? Майко мила, дори мила моя майчице, не е възклицание към личния родител, а към Светата майка. Прави ли ви впечатление, че мъжки вариант няма, никой не призовава баща си? Защото мъжкият вариант е Боже. Та ето как народното майко, мила майко, чила майно ле, майно е всъщност християнско възклицание към Богородица.
Пловдивският край е раннохристиянски център. Ето как в него населението е християнизирано на много ранен етап и възклицанието е било характерно, макар че „майна" е доста по-късно.
Възрастните жители на Филипополис са призовавали по-често Богородица, защото са избягвали да споменават напразно името Господне, т.е. не са казвали Господи. В това отношение са приличали на италианците или гърците. Това е било толкова характерно, че се вляло в развиващия се градски жаргон.
