Европейският съюз не обмисля въвеждането на санкции срещу Украйна и не е искал оставката на украинския президент Виктор Янукович. Това заявиха на пресконференция говорители на Европейската комисия в отговор на въпроси, свързани с протестите в Киев и съпътстващите прояви на насилие, предаде БТА.
Мая Кочиянчич, говорител на върховния представител на ЕС по външната политика и сигурността Катрин Аштън, определи употребата на прекомерна сила като напълно неприемлива. Призоваваме всички украинци да решават съществуващите спорове по мирен път, добави тя.
Вратата на ЕС остава отворена, при наличие на необходимите условия сме готови отново да преговаряме с Киев, посочи говорителят на ЕК Пиа Хансен. Готови сме да обмислим подписване на споразумението за асоцииране, когато украинските власти покажат готовност за изпълнение на поставените изисквания, добави тя. На срещата във Вилнюс знаехме, че няма да подпишем подобно споразумение, заяви Хансен.
Кочиянчич поясни, че поставените пред Киев изисквания за подписване на споразумението, сред които осигуряването на свобода на събиране и изразяване, остават в сила. Европейската перспектива пред страните от Източното партньорство (Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна) е ясна, допълни Хансен. По нейните думи това е предложението и към Украйна, но то не може да бъде наложено.
По-рано днес брюкселски експерт по разширяването на общността заяви, че източноевропейски страни от Европейския съюз обмислят възможността да наложат санкции на украинското ръководство и поддържащи го бизнесмени, предаде ИТАР-ТАСС.
"Първата стъпка за въвеждане на европейски санкции е инициатива от страна на институции на ЕС или групи европейски страни. По отношение на Украйна тази идея в момента се обмисля от редица източноевропейски държави, за което свидетелстват изявления в медиите на множество европейски дипломати", каза Алехандро Гонсалес.
По думите му този механизъм е работил по време на "Арабската пролет" в Близкия изток. Според него най-напред се въвеждат ограничения за влизане в Европа на ръководители на съответната страна, шефове на силови структури и близки до тях предприемачи с цел да се окаже натиск върху правителството и то да бъде деморализирано в условията на "игра на нерви" против организирането на масови протести. Експертът изрази съмнение, че всички 28 страни от ЕС лесно биха се съгласили да наложат подобни санкции на украинското ръководство. "Това ще бъде направено само ако всички страни в ЕС се убедят, че президентът на Украйна повече не се вслушва в мнението на общността", заяви той.
По думите му в ЕС има разбиране, че санкциите съдействат за изолирането на съответната страна, но не и за демократизирането й, както според него показва примерът с Беларус. Специалистът каза, че при тези условия е по-вероятно отделни държави от ЕС да наложат финансови ограничения на близки до украинското правителство бизнесмени. По негово мнение въвеждането на подобни санкции не би било "гръмко огласено", но би позволило "да се окаже натиск върху Киев".
Междувременно Франция и Полша осъдиха насилието в Украйна и призоваха Киев бързо да започне диалог, съобщи френското президентство след телефонен разговор между френския президент Франсоа Оланд и полския премиер Доналд Туск.
Двамата са изразили своята загриженост и са напомнили, че ЕС е склонен да подпише споразумението за асоцииране с Украйна, гласи комюнике на Елисейския дворец, цитирано от Франс прес.
