Когато влизаме в колибата й Емили Матсома чисти див спанак и разговаря разпалено със своите приятелки. Смеят се, а навън се чува още по-силен смях - учениците току-що са свършили часовете си. Точно срещу колибата й е център за предучилищна подготовка.
Отвън идва много глъч, смях и забава. Времето е слънчево, но не и горещо, под навеса пред колибата на Емили е приятно и сенчесто. Докато се представяме влиза и детето на
Емили - момче на около 7 години, което поздравява свенливо и се шмугва в колибата. Междувременно приятелките на Емили стават, за да ни освободят местата си. Местата всъщност са полусчупени столове, всеки от различен вид - кой с три крака, кой с четири.
Емили става да ни поздрави с широка усмивка, но бързо се връща към спанака, който почиства. Няма да е пресилено, ако се каже, че усмивката на лицето на Емили е донякъде благодарение и на Project Hope - центърът, заради който съм в Южна Африка. След над десет години приемане на погрешни медикаменти, поради сгрешена диагноза, Емили Матсома се чувства по-добре именно, заради грижите на хората от Project Hope.
Екипът на Project Hope идва в Южна Африка през 2008 година. В покрайнините на Йоханесбург, в квартала Зандспрут, е изграден център, който работи с местното население. Фокусът е върху хронични болести като диабет тяхната превенция, ранно диагностициране, лечение. В центърът има отделни звена, които се занимават с клинична дейност, хранителни и здравословни консултации, образователно звено. Има и още толкова други неща, които не подозирам, че ще видя. Project Hope буквално обърква представите за благотворителност - развива се спокойно и смислено, очевидно е, че местните са го припознали като приятел.
Създаден с партньорството на Lilly, както и на местни неправителствени организации, Project Hope работи и с правителството на Южна Африка. Моделът на работа, макар че включва толкова страни, е изчистен и успешен. Project Hope съществува от 1958 година и се отличава с нещо изключително важно - за разлика от подобни проекти, този наистина предлага трайни и постоянни решения на здравни проблеми на много точки по света.
Емили Матсома е само една от жените в това бедно предградие на Йоханесбург, на които Project Hope дава надежда. "Ще говоря на местния език," казва ми Емили. "Не мога да се изразявам добре на английски. Спомням си как се разболях и отидох на преглед при местния доктор. Той ми даде лекарство за високо кръвно. Това беше през 2001 година.
Хапчетата ми свършваха, трябваше да ходя да плащам за нови доста често. В един момент вече не можех да си позволя това лечение. След това отидох в клиниката, там не ме прегледаха за други болести, а продължиха със същото лечение."
Всяка сутрин, когато се събуждала, Емили се чувствала много изморена. Това продължавало години. Оплаквала се за непрекъснатата умора, но в клиниката не променили лечението й, нито си направили труда да направят нови изследвания за евентуална нова диагноза. Така за повече от 10 години "лекували" Емили от една болест, а реалното й състояние било различно.
Състоянието й не било изяснено - нито на докторите, нито на нея самата. Единственото, което тя знаела, че умората било непреодолима. В един момент вече нямала възможност да ходи и на работа, толкова изтощена се чувствала. Когато центъра на Project Hope се появил в Зандспрут решила да отиде. Резултатите били смайващи. Ако за нормално ниво на кръвната захар се приемат стойности до 7 ммол/л., нейните били над 19. "По онова време," продължава да разказва Емили, докато чисти спанак с ръцете си, "едва можех да работя по един ден седмично. Изморявах се, нямах сили за повече. След като започнах да посещавам Project Hope състоянието ми се подобри и ходя три пъти седмично на работа."
Какво работиш, Емили?
Помагам в някои къщи, занимавам се с домакинска работа.
Какво не ядеш вече, има ли храни, които спря да консумираш?
Да, вече не приемам сол и захар. Изобщо. Също така и маргарин. Не пия и никакви газирани напитки. Преди се храних по-рядко с големи порции, а сега не правя така. Знам, че трябва по-често, но по-малки порции. Не ям и толкова много месо, както беше преди. Много обичах месо, но сега ям по-рядко.
Какви са стойностите на кръвната ти захар сега?
В момента е около 7,5.
Почти 15 милиона души страдат от диабет в южните части на континента Африка като едва 20 процента от тях са официално диагностицирани. Прогнозите показват, че през 2030 година около 28 милиона души ще страдат от тази болест.
Проектът на американската компания Lilly за ранна превенция и лечение на т.нар. незаразни болести, които са едни от водещите причинители за смъртността в света, е на стойност 30 милиона и в рамките на пет години обхваща инициативи в Бразилия, Мексико, Южна Африка и Индия. Тъй като незаразните болести са характерни с това, че се нуждаят от постоянни и трайни грижи, програмите на Lilly са фокусирани върху това.
За справяне с болести като диабет е необходимо не само разпространение и наличие на необходимите лекарства, но и възможност за представяне на иновативни модели на превенция, диагностициране и лечение. Новите модели на грижа за пациентите са многостепенни и предлагат специално отношение на няколко нива. Не е изненада, че центърът Project Hope в предградието на Йоханесбург е всъщност нещо повече от медицински център.
Това е център, който работи с болести, свързани с начина на живот. Наричат ги дори лайфстайл болести, което на български звучи нелепо. Лайфстайлът в България е нещо модерно, поредна модна линия или фашън аксесоар. Лайфстайл болестите обаче са точно това, лайфстайл. Свързани с начинът на живот, те не се предават от човек на човек, от бактерия или по биологичен път. Причина за тях е животът, който водим. А в покрайнините на Йоханесбург, където храната е лоша, затлъстяването е често срещано, а от високо кръвно налягане страдат много хора, те са ежедневие.
Странно е, че в тази бедна част на Африка, където недохранването и липсата на достатъчно медицинска помощ са ежедневно срещани проблеми, местните жители се усмихват непрекъснато и сами са готови непрекъснато да помагат на Project Hope. В центъра откривам пункт за вторични суровини, който обаче действа по много цивилизован и умен начин. Жените се кооперират и връщат отпадъци, срещу което получават дрехи за семействата си. Магазинът Enana Swop Shop е част от Emthonjeni център. Там няма изнервени хора, нищо че се чака дълго, понякога с часове.
Има и градина със зеленчуци, която не е просто показно изпълнение, а място, където всички могат да видят как се отглеждат ефективно зеленчуци. Идеята е местните хора да бъдат обучени правилно, за да отглеждат после зеленчуци и в собствените си градини. Към центърът има и място, където се ваксинират кучета. За всички е ясно, че здравите улични кучета са част от справянето с проблемите в Зандспрут.
Съвсем наблизо до градината е и мястото, където всеки ден стотици дечица се хранят безплатно. Но едно топло ястие не е просто топло ястие - специалистите от Project Hope имат мисия да научат децата как сами да се грижат за своя хранителен режим, кои храни са опасни и кои здравословни, защо е важно определени съставки да се приемат от организма ежедневно.
Project Hope е един странен микрокосмос, който функционира спокойно и успешно. Когато си тръгваме от центъра обратно за сърцето на Йоханесбург, остава едно важно впечатление - възможно е да се случват хубави неща, когато се правят с любов.
