Независимите и обективни медии са базова ценност и основен стълб на всяка демокрация и е важно да бъдат укрепвани. Това каза президентът Росен Плевнелиев на дискусията, посветена на медиите и медийната среда у нас, която е в рамките на инициативата на държавния глава "Диалог с гражданите".
Журналисти, протестиращи, медийни експерти, членове на Християнския клуб на журналиста очертаха няколко основни проблема в дискусията: финансирането на медиите, кой ги притежава, конценстрацията на медийната собственост, грамотността и спазването на етичните правила. Това е третата по ред среща, организирана от президента Росен Плевнелиев. Някои участници посочиха, че медиите са се преврънали в бухалки за разчистване на сметки.
Държавният глава, обобщавайки казаното, намери повод самият той да сподели своя горчив опит от некоректни медии:
„Ако вие работите за обективна журналистика, защо не се обадихте да попитате държавния глава какъв е неговият баща и каква е неговата майка? Те са учители. Тези журналисти, които показаха тази прословута снимка с Бойко Борисов и мен от нощта на пресконференцията, която аз бях избран за държавен глава. Ето, две години чакам някой да ми зададе елементарния въпрос: Какво се случи тогава? Та нима Бойко Борисов ми дърпа ушите? Извинете?! Истината е, че просто той ми бръкна в окото и го казвам неслучайно, защото ако някой има интерес от истината... Истината е, че на пресконференцията влезе Дянков и Бойко Борисов искаше да му посочи къде да седне. По същия начин за къщата преди две години. Защо от две години? Та тя от четири години е в моята декларация пред Сметна палата. Къде проспахте две години? Защо решихте точно преди две години тази къща, която е на етаж и половина, да я направите триетажна? Счупеният селски път да го направите магистрала? Кой тогава се обади, включително и на държавния глава в първите дни на неговия избор, за да го попита каква е истината? Накъде бяха насочени тогава камерите, когато една счупена лодка на един рибар, ръждясала, купена не е от мен, а от моя комшия, боядисана за 300 лева, беше представена като поредната яхта за 1 милион", каза Плевнелиев.
Президентът изтъкна, че обективната обществено ангажирана и свободна журналистика е един от стълбовете на демокрацията. Той отбеляза, че по конституция медиите са свободни и не подлежат на цензура, както и че на пръв поглед медийната среда у нас е разнообразна и регулирана. Той обаче цитира данни от класацията на Международната организация "Репортери без граници", според която по показател "свобода на словото" България в рамките на три години пада от 70-та позиция през 2010 г. до 87-ма позиция през 2013 г. Президентът отбеляза и извод в доклада на американската неправителствена организация "Айрекс" за миналата година, която констатира влошаване на качеството на медийното съдържание в България и ниски професионални стандарти.
„Какви трябва да са медиите, за да изпълнят обществения си ангажимент и призвание, защото журналистиката може да бъде катализатор за демократично развитие, но може да изпълни и обратната роля", попита държавният глава. По думите му когато собствеността в медийния сектор е концентрирана и непрозрачна, когато медиите са подвластни на икономически и политически зависимости, а не на обществения интерес, то това подкопава и демокрацията и доверието към журналистиката.
Частният монопол над средствата за информация е много по-опасен от държавния, именно затова за него с още по-голяма сила трябва да важат добрите практики, както например ежегодните публични отчети и прозрачност на собствеността, изтъкна президентът Плевнелиев. Той посочи, че правилата за борба с монопола трябва да са още по-стриктни, за да се избегне концентрация не само на медийната собственост, но и върху разпространителската дейност.
„Ако медиите сами налагат своите професионални стандарти, поощряват добрите практики, заклеймяват отстъпленията от тях, това също би оздравило медийната среда в България", отбеляза още държавният глава.
Росен Плевнелиев каза, че стимулиращата роля на държавата за укрепването на медийната среда не бива и не трябва да се изчерпва с разпределянето на публичен ресурс от комуникационните стратегии на държавния бюджет или европейските програми за медиите.
„Европейската солидарност не бива да се превръща в една от формите за влияние върху медиите за градене на положителен имидж на властимащите, тя трябва да се разпределя честно и добросъвестно и да не се определя по никакъв начин или да се влияе върху редакционната политика на една или друга медия", каза президентът. Той заяви, че за да работи системата трябва да има саморегулация - етичен кодекс, валиден за всички, но и трябва да има регулация от държавата с фокус върху прозрачността и концентрацията на собственост , дистрибуцията и равния достъп, защитата на журналистическата свобода.
Президентът Плевнелиев изрази надежда медийната дискусия да направи анализ на дефектите в медийната среда у нас, но и да посочи решенията и правилните стъпки, с които да се ангажират всички. Лесно ще е днешната дискусия да се използва за поредната доза манипулативни твърдения и противопоставяне, посочи Плевнелиев, но изрази надежда дебатът да премине обективно и заедно да се потърсят решенията, а не скандала.
„Да, като четвърта власт медиите са независими и свободни, но това не означава, че журналистиката не подлежи на критика", каза още Росен Плевнелиев. По думите му, както добрите журналисти не биха премълчали несправедливост в обществото или злоупотребите на един или друг политик, то те не бива да приемат равнодушно и проблемите в собствения си бранш.
"Свободата на медиите не е достижение на демократичното ни общество, когато цената й се заплаща от оклеветените публично. Независимостта на журналистиката не е ценност, когато словото й се използва за уронване на репутации, за очерняне и отстрелване на неудобни опоненти и чрез внушения и погазване на основната задача на медиите - да информират обективно, да посочват истината", каза президентът.
Той изрази убеденост, че всеки журналист осъзнава отговорността и силата на перото си, както и че собствениците на медии също си дават сметка, че медийният бизнес не е като всеки друг, защото той не е просто търговия с информация, а е бизнес с влияние в обществото.
След края на дискусията и пред журналисти президентът посочи, че е бил много притеснен, когато е чул един министър, че Тодор Живков е бил мъдър, забравяйки оценката на Бойко Борисов за бившия партиен вожд.
„Ние имаме много приятели в Европа, нима трябва да си посипваме главата с пепел, когато сме постигнали най-големият приоритет на нацията - да сме част от европейското семейство? Нашата демокрация е такава, каквато ние я създаваме, нашите медии са такива, каквито ние ги направим. Виждаме, че темите за олигарси и монополи са в дневния ред, те ще бъдат решени. Говорите за правораздаването и за жертвите на комунизма. Да, ние трябва да помним, и няма как да не съм притеснен, когато днес един министър каза, че Тодор Живков е бил мъдър. Той лъжеше българския народ 45 години. Казвам го, не за да разделям нацията. Истината не може да ни разделя, историята трябва да я знаем такава, каквато е. Ако държите на истината, защо не се обадихте да попитате държавния глава - какви са неговите родители - те са учители. Тези журналисти, които представиха снимка на мен и Бойко Борисов, те вече не са тук, те отиграха своята ситуация. Истината е, че на пресконференцията Бойко Борисов ми посочи къде да седна, и ми бръкна в окото" каза Плевнелиев.
Нуждаем се от спешен рестарт както на регулацията, така и на саморегулацията, заяви на дискусията председателят на фондация „Медийна демокрация" доц. Орлин Спасов, според когото липсва както политическа и институционална воля, така и воля на самите медии да се работи за промени на медийното законодателство.
Накрая държавният глава призова всички да се обединят около решаването на проблемите в държавата. И разказа за един добър пример в тази посока: „Ето ви една друга позитивна новина. Знаете ли колко бяха загиналите по българските пътища през 2008 г.? 1160. Знаете ли колко са днес? Два пъти по-малко. То е станало, защото милиони българи карат по-вежливо, те станаха по-учтиви шофьори, дават мигач...", допълни президентът.
Участниците в дискусията призоваха да бъде постигнато съгласие за прилагане на Етичния кодекс на българските медии и се обявиха за прозрачност на собствеността и на финансирането на медиите, включително за ефективно прилагане на законодателството по отношение на медии, които не са оповестили собствеността си.
Според председателя на Съвета за електронни медии доц. Георги Лозанов моделът на концентрация на медиите в България е неправилен. По думите му трудно може да се говори за медийни монополи у нас, докато не бъдат заложени ясни прагове на концентрация, не бъде създаден регистър на публичното финансиране и много други стъпки. „Има осезаема необходимост от премахване на зависимостта на журналистите от собствениците и това може да се случи само с мощен журналистически съюз в България", каза председателят на СЕМ. Друга причина за влошаването на позициите на страната ни в международните медийни класации, според него, е загубеният рефлекс на медиите към властта.
Цялото слово на президента Росен Плевнелиев на третата дискусия от инициативата „Диалог с гражданите" на тема "Какво бъдеще за българските медии?" може да прочетете ТУК
