Проблемът с бежанците е най-актуален за региона
Проблемът с бежанците е най-актуален за региона / снимка: БГНЕС

Проблемите на сигурността на Югоизточна Европа по традиция отразяват общоевропейските предизвикателства и проблеми. Същевременно локалните реалности се превръщат в инициатива за многостранно сътрудничество, което е от важно значение. Това заяви председателят на Народното събрание Михаил Миков при откриването на форума за аспектите на сигурността на Балканите и в Черноморския регион.

„Съвременните тенденции променят обстановката както в ЮИ Европа, така и в Черноморския регион. Ето защо при преосмислянето на тези процеси, изпитанията пред сигурността на България придобиват нова актуалност. Възникват нови полюси на растеж и развитие. В процеса на преразпределяне на икономическата мощ се стига до пренасочване на търговията и инвестициите. В същото време продължаващата стагнация в икономиката, безработицата и неравенствата предопределят новите икономически измерения на сигурността”, каза още Миков.

Според председателя на парламента, в резултат приоритетите на икономическата сигурност отместват класическите решения за сигурността на страните, нараства значението на регионалните формати за сътрудничество, където държавите съгласуват своите позиции, отбелязва БГНЕС.

„Това е естествено, когато комуникациите и инфраструктурата са наднационални, да не говорим за пазара. Тази тенденция поражда необходимостта гражданите да бъдат информирани за различните регионални проекти, които засягат техния живот. Това води и до нарастване на регионалните форуми на парламентарно равнище, което дава възможност за активно участие и контрол от парламентите”, заяви Миков.

Според нето така се премахва дефицитът на демокрация и информация за междунационалните отношения в региона, а промените и предизвикателствата намират своите отражения и в сигурността на Балканите и Черноморския регион. Преместването на фирмите с глобална икономическа мощ става от Запад на Изток.

„Несъмнено нова обстановка се създава и с промените, породени от „Арабската пролет”. Процесите на трансформация в тези общества водят до влияние на религиозни и етнически фактори, преразпределят се съюзи и центрове на влияние и се пораждат последици, далеч от границите на засегнатите държави”, каза още Миков и подчерта, че в частност потокът от бежанци е само част от тези процеси, а нови предизвикателства възникват и със запазващата се икономическа криза.

„Това влияе дестабилизиращо на демократичните институции и намалява доверието в тях, подкопават се нормите на демократичното функциониране на тези страни. Това е благоприятна среда за подбуждане на конфликти и продължаване на неугасени такива. Влияе и благоприятно на мрежите на организираната престъпност. В светлината на тези нови предизвикателства България се опитва да се утвърждава като фактор за стабилност в Черноморския регион”, каза Миков и допълни, че са многобройни примерите на различни инициативи и партньорства на международно ниво.

„Още през 1996 г. България стана инициатор на сътрудничеството в Югоизточна Европа, което се разви на парламентарно и правителствено ниво. През последните години Народното събрание взема активно участие в Парламентарната асамблея на страните от Югоизточна Европа”, подчерта той.

Според Михаил Миков нов формат е създаден, за да отговори на потребностите за обсъждане на въпросите от регионален интерес и да осъществява контрол върху правителствените инициативи в региона. „Създадоха се и предпоставки догодина ще бъде свикана и първата сесия на асамблеята, която ще бъде в Букурещ. Предстои да се конкретизират и определените теми, които ще бъдат обсъждани”, съобщи той и допълни, че общите предизвикателства са пред всички страни и трябва и само общите усилия са предпоставка за растеж и социално-културен напредък на Балканите и в Черноморския регион .

Миков каза, че най-актуалните въпроси за региона са свързани с бежанците и дестабилизиращото влияние на бежанците върху външната и вътрешната сигурност на региона.