Левски изигра най-силния си мач от началото на сезона. „Сините“ разгромиха качествен противник, макар и резултатът да е леко подвеждащ. Загубата с 1:4 бе прекалена за момчетата на Златомир Загорчич, които започнаха с доста офанзивен състав, но сякаш подцениха ситуацията.
За първи път от много време феновете си тръгнаха щастливи от стадион „Георги Аспарухов“. След дълга пауза... Левски беше Левски.
„Сините“ имат своите проблеми и едва ли ще литнат във въздуха след успеха над Литекс. Дори и вчера тимът на Тони Здравков допусна доста грешки във фаза защита, нападателите така и не вкараха, но щом отборът е отбелязал четири пъти, значи те също са имали своята роля.
Между другото, както Литекс можеше да вкара повече, така и Левски бе в състояние да бие с още по-звучен резултат. Получи се динамичен и много отворен двубой.
В последните седмици много се коментираше новата система, която Левски употребява. Не липсваха и ехидни усмивки, които са типични за хората работещи в българския футбол. Тони Здравков реши да промени в някаква степен Левски и не сгреши. Той и екипът му /Мариян и Топчо/ съумяха да разчупят стереотипа. Сезони наред „сините“ неизменно залагаха на играта с две крила, централен нападател и двама полузащитници с по- дефанзивни задачи. Отборът беше ясен на всички. Целта беше да се парират силните единици в „синьо“. Който съумееше да го направи, обикновено си тръгваше доволен след дуел с Левски.
Факт е, че през годините се правиха опити за „бягство“ от 4-2-3-1, но не се получи. Георги Иванов имаше подобни намерения, но се изтъкваше, че Жоазиньо не може играе в друга система. Бразилецът беше прекалено ценен, за да се превърне в жертва. След неговата продажба, намеренията за промяна бяха забравени.
Сега „ромбът“ в средата на терена върши своята работа. Поне на този етап. Възможно е и той да стане предвидим, но това ще се види с времето. Срещу Литекс именно халфовете изпъкнаха на стадион „Георги Аспарухов“. Според някои Старокин изигра мача на живота си. Не знам дали е така, но със сигурност прекара една чудесна седмица, която стартира с човешки жест. Понякога добрините остават ненаказани...
Кевин Бру вкара първия си гол със синята фланелка. Французинът игра на прилично ниво и за първи път не попадна под обстрела на критиките. Продължава да е труден за анализиране. Има прилична техника, понякога подава отлично, а друг път е способен да те вбеси с безобразните си изпълнения на корнери. Най-големият му кусур е наглед „мекото“ му поведение на терена. Сякаш не обича да влиза в шамарите, или поне така изглежда от трибуните.
Гаджев бе на средно ниво за неговата класа, но той сам вдигна стандартите. Седмици наред сякаш играеше сам, така че е нормално и леко отстъпление. Всъщност и вчера Владо асистираше отлично в доста ситуации, просто сбърка някои пасове.
Четвъртият в карето халфове бе Ларсен Туре. Здрав като бик, притежава добра техника, често излиза на ситуации. Чудесен е във фаза защита, което прави живота на Дъстли Мюлдер значително по-лесен. Туре ще бъде оценяван честно, когато направи истинска подготовка. Той дойде извън форма и прекалено тежък, но все пак за последно е играл в Лига 1.
Полузащитата на Левски спечели войната с Литекс. От другата страна стояха част от най-талантливите играчи в елита. Сензацията Симеон Славчев не успя да блесне на „Герена“. Същото се случи и на Александър Цветков. Крилата на „оранжевите“ бяха спрени, а Джазула не успя в няколко обещаващи положения.
Към всичко това, като добавим и добрата игра на Пламен Илиев, излиза че Левски спечели напълно заслужено. Сега треньорите на клуба трябва да търсят и своя План Б. Няма да са много срещите, които ще започват толкова удобно за „сините“. Няма да бъдат и много съперниците, които ще играят чист футбол. Терените пък въобще да не ги коментираме.
Факт е, че Левски стъпи на крака, а вина за това имат целият щаб и футболистите. Последните сами признаха, че са обединени. Обединителят очевидно е Христо Йовов, а с новата система на игра се вижда, че в треньорската стая на „Герена“ тече удачен мисловен процес.
