Иран и шесторката по иранската програма /петте постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН и Германия/ постигнаха тази нощ след близо петдневен маратон от преговори първото историческо споразумение относно ядрената програма на Техеран, но първите реакции на Техеран и на Вашингтон веднага извадиха на яве различията в интерпретирането на въпроса за обогатяването на уран, отбелязва Франс прес, цитирана от БТА.
Новината за споразумението беше съобщена от дипломат номер едно на ЕК Катрин Аштън. Тя беше заобиколена от иранския дипломат номер едно Мохамад Джавад Зариф и от министрите на външните работи на шестте сили - САЩ, Русия, Великобритания, Германия, Франция, Китай.
Веднага беше осъществена връзка с Белия дом, където американският президент Барак Обама увери, че това постигнато в последния момент споразумение препречва пътя на Ислямската република към разработването на атомна бомба. Обама обаче увери, че ще направи всичко, в това число и прибягването до сила, за да попречи на Иран да се сдобие с ядрени оръжия.
Обама нарече споразумението, което е временно, за шест месеца, "първи важен етап", но подчерта, че все още има огромни трудности, които продължават да съществуват по иранската ядрена програма, тровеща международната общност от десетилетие насам. Обама.
Той увери, че най-строгите санкции срещу Иран ще продължат да се прилагат, но призова Конгреса да се въздържа от приемане на нови санкции, припомня Франс прес. Иранският президент Хасан Рохани пък обяви постигнатата договорка като откриване на нови хоризонти за Иран. В Женева иранският външен министър на свой ред приветства важния резултат, но го определи също като първа стъпка.
Той съобщи, че е създадена съвместна комисия, която ще следи как се прилага договорката и изрази надежда, че тази първа стъпка ще помогне за връщане на доверието, по-специално между Вашингтон и Техеран, които прекъснаха дипломатическите си връзки през април 1980 г.
Зариф посочи, че споразумението потвърждава неоспоримото право на Техеран да обогатява уран и че в него дори има ясна формулировка, според която Иран ще продължи да обогатява уран и тук той беше бурно аплодиран от иранските журналисти, отразяващи събитието.
Обогатяването на уран е в основата на безпокойството на западните страни и на Израел, страхуващи се, че обогатеният от Иран уран до 20 процента ще послужи да добив на уран, обогатен до 90 процента, който ще е за военни цел. Техеран винаги е отричал, че има такива намерения и твърди, че високообогатеният му уран е предназначен за изследователския реактор в Техеран, който е за медицински цели, припомня Франс прес.
След коментарите на Зариф относно споразумението, думата взе американският държавен секретар Джон Кери, който заяви точно обратното на иранския си колега. Той подчерта, че договорката от Женева не говори за правото на Иран да обогатява уран, независимо от определени коментари и тълкувания.
"Иран прие да прекрати обогатяването на уран отвъд 5 процента. Иран прие да унищожи или да преобразува запасите си от уран до 20 процента", подчерта Кери и нарече договорката "първи етап преди една нова много по-трудна фаза". Кери се опита да успокои веднага Израел, който яростно се противопостави в последно време на облекчаването на санкциите за Иран и на договорка с Техеран. Той посочи, че пълно споразумение по иранската програма ще направи света и американските партньори в региона, в частност съюзника Израел по-сигурни.
Тези успокоения не промениха мнението на Израел и трима израелски министри плюс представител от канцеларията на премиера Бенямин Нетаняху не спестиха критиките си по адрес на договорката, която определиха като най-голямата победа за иранската дипломация, като средство за доближаване на Иран до атомната бомба и като лоша сделка.
