Град Далас утихна в минута мълчание, а църковните камбани забиха точно 50 години след убийството на президента Джон Кенеди в този град от щата Тексас, предадоха световните агенции. Знамената в САЩ из цялата страна бяха спуснати наполовина, а в Националното гробище в Арлингтън, щата Вирджиния, се състоя церемония по полагане на венци.
За пръв път в отбелязването на годишнина от смъртта на Кенеди ще се включи град Далас, където той бе убит на 22 ноември 1963 г. Градът бе низвергнат от американската общественост години наред след смъртта на Кенеди и досега избягваше да я отбелязва.
В Далас Кенеди бе почетен с молитви, реч на кмета Майк Роулингс и прелитане на бойни самолети над площад „Дийли”, където Кенеди бе застрелян. „Сърцата на всички ни бяха разбити”, заяви кметът на Далас. Известният историк и писател и двукратен носител на наградата „Пулицър” Дейвид Макълоу прочете откъси от речи на Кенеди. На огромни екрани около площада от сутринта се излъчваха карди от живота на Кенеди.
Въпреки хладното и дъждовно време на площада се събраха няколко хиляди души. Мерките за сигурност бяха повишени и на присъстващите не се разрешаваше да носят дори чадъри. Вместо това силите на реда раздаваха дъждобрани.
Из цялата страна паметта на 35-ия президент на САЩ бе почетена с литургии, минута мълчание и лекции. По-рано днес на гробището в Арлингтън, където е погребан Кенеди, както и съпругата му Джаки и две от децата им, членове на семейството положиха венец на гроба му. Министърът на правосъдието и главен прокурор Ерик Холдър по-рано посети гроба и постави възпоменателна монета на министерството на правосъдието. След това Холдър отиде пред гроба на Робърт Кенеди, който е бил правосъден министър при управлението на брат си, и постави на него друга монета.
В родния град на Кенеди Бостън се състояха църковни служби, концерти и бе открита изложба с лични вещи на 35-ия президент, които досега не бяха показвани публично.
От другата страна на Атлантика също бе отбелязана годишнината от убийството на Кенеди, отбелязва БТА.
В Берлин бяха положени венци пред кметството на квартал Шьонеберг, където Кенеди произнесе прочутата си реч „Аз съм берлинчанин” в Западен Берлин. В Лондон музеят за модерно изкуство Тейт модърн излага единствената известна модерна картина на убийството на Кенеди в Далас.
През последните седмици в САЩ са публикувани или излъчени десетки книги, документални и игрални филми за изследване на живота и делото на Кенеди. Убийството му днес е основна тема на американските печатни и електронни медии. Сред постиженията на управлението му са основаването на Корпуса на мира, лансирането на космическата програма за изпращане на астронавт на Луната и преодоляването на кубинската ракетна криза, която доведе света до ръба на ядрената война.
За три четвърти от американците Джон Кенеди оглавява списъка на съвременните американски лидери, които ще останат в историята като „забележителни”, пред Роналд Рейгън и Бил Клинтън, сочи допитване на Галъп.
Президентът Барак Обама обяви 22 ноември за „Ден в памет на президента Джон Кенеди”. „Нека оползотворим наследството му, днес и в следващите десетилетия. Да се борим със сегашните предизвикателства в духа, който той въплъщаваше - този смел и издръжлив характер, който винаги е водил страната ни в борба с неволята, да пишем
собствената си съдба и да изграждаме нов свят”, написа Обама.
Според най-новите допитвания само около 30% от американците вярват на официалната версия за смъртта на Кенеди като дело на Ли Харви Осуалд. Над 60% от анкетираните са убедени, че вина за убийството носят американските разузнавателни служби, мафията, Линдън Джонсън, съветските или кубинските власти или дори извънземни.
Джон Кенеди обаче остава легендарна фигура в очите на сънародниците си. Мнозинството от тях го поставят наравно с Ейбрахам Линкълн като най-велик президент в историята на САЩ.
