На въпрос коя европейска страна ще има най-бурно бъдеще мнозина биха избрали Гърция или Италия - и двете изправени пред икономически колапс. Малцина биха посочили Франция, на която предстои да се примири с провала на своя модел за "много държава". Едва ли някой би се спрял на Великобритания, която се промъква през кризата относително добре.
Но позициите на Великобритания в света са по-несигурни, отколкото бяха десетилетия наред. През май 2014 г. нейните избиратели вероятно ще изпратят в Европейския парламент един отряд от Британската партия на независимостта (БПН), която недолюбва Брюксел. После, през септември, Шотландия ще гласува за независимост. През 2015 г. ще има общи избори. А в края на 2017 г. - или може би по-рано - трябва да има референдум за британското членство в Европейския съюз.
От всичко това Великобритания може да излезе по-малка, повече обърната към себе си и с по-малко влияние в света (и вероятно с раздробена политическа система). Или може да излезе по-ефективна, по-уверена в своята идентичност и място в Европа и по-отворена навън. Да наречем тези сценарии Малка Англия и Велика Британия.
Невероятно смаляваща се държава
В много отношения Великобритания прави доста правилни стъпки сега. Докато икономиката в еврозоната е в стагнация, Великобритания стабилно се измъква от спада. Правителството използва кризата, за да подреди държавата. Континенталните европейци се приспособяват към отдавна поддържаното от Великобритания становище, че ЕС трябва да бъде по-малък, по-малко бюрократичен и по-лесен за бизнес. Даже се говори за задълбочаване на единния пазар на услуги, което би било доста благодатно за Великобритания.
Лондон продължава да всмуква талант, капитал и бизнес. На глава от населението Великобритания привлича близо два пъти повече преки инвестиции от средното равнище в богатите страни. Това се дължи на историческата отвореност на страната за пришълци - традиция, която в голяма степен оцеля при икономическата криза. Въпреки че британците са враждебни към имигрантите, те са ненадминати в това да превръщат новодошлите в продуктивни и интегрирани членове на обществото. Великобритания е едната от двете единствени страни в ЕС, в която напусналите училище имигранти са по-малко от местните жители. (Нейните най-проблемни квартали са населявани от бели, британци и бедни.) Но всичко това може да се разпадне през следващите няколко години. Най-директният начин да се смали Великобритания е Шотландия да гласува следващия септември за излизане от Обединеното кралство. С един удар кралството ще намалее с една трета. Неговото влияние в света ще бъде силно редуцирано. Държава, която не може да запази целостта си, едва ли ще бъде в позицията да поучава другите как да се справят с вътрешните си работи.
Референдумът за ЕС бе обещан миналата година от премиера Дейвид Камерън като напразен опит да бъде запушена устата на Малките англичани* в партията на торите и да бъде парирана БПН. Лидерът на лейбъристите Ед Милибанд също може да последва примера на Камерън. Ако Великобритания напусне ЕС, ще изгуби правото си да влияе върху блока, който поема половината от нейния износ. И тъй като в миналото Великобритания винаги се е възползвала от това право, за да тласка ЕС в посока откритост, разширяване и свободна търговия, това ще бъде загуба и за Европа. За капак плебисцитът би разцепил Консервативната партия, особено ако Камерън не бъде преизбран през 2015 г.
Освен това Великобритания може да изпадне в допълнителна изолация, ако продължи да упорства с някои неразумни политики. Както показва един наш специален доклад от тази седмица, това са опитите на правителството да вини имигрантите и посетителите, че вредят на икономиката. Студентите, особено от Индия, се насочват към по-гостоприемни (и по-слънчеви) страни. Фирмите изпитват големи затруднения с привличането на квалифицирани работници, което спъва възможностите на страната за износ. Камерън направи някои отстъпки: сега е по-лесно да вземеш британска виза в Китай; той оттегли налудничавия план да се изисква голяма парична гаранция от посетителите от шест развиващи се пазарни икономики, в случай че те се укрият след престъпление. Но подходът на Великобритания към имиграцията е напълно погрешен. Той издига бариери по подразбиране и ги снижава само когато катастрофалните последици станат очевидни.
Няма Европа, няма Шотландия, разцепена партия - браво, Дейв
Смаляването на Великобритания не е неизбежно. При един по-оптимистичен сценарий Великобритания се стяга и остава в Европа, където се бори за конкурентоспособност и срещу бюрокрацията. Британският натиск постепенно постига пробив в отварянето на пазарите за услуги в ЕС и другаде, което разкрива големи възможности за просперитет на юристи и счетоводители от страната. Великобритания става по-толерантна към имиграцията, ако и това да не й е по сърце. Тя даже спира нападките към своята най-голяма експортна индустрия - финансовите услуги. Разликата между сценариите Малка Англия и Велика Британия е в ръководството. Камерън ще трябва да започне да променя нещото, над които има най-голям контрол: политиката за имиграцията. Един по-либерален режим би подсилил икономиката. Имигрантите, особено тези от Източна Европа, произвеждат много повече, отколкото потребяват от обществения ресурс. Камерън и Милибанд знаят това, но те се снишават заради ширещата се враждебност към очакваните имигрантски вълни.
Европа е другата тема, по която те трябва да опитат да поведат общественото мнение, а не малодушно да го следват. Политиката на Милибанд е неизвестна. Камерън обезпокоително залита, като понякога казва, че Великобритания желае реформиране на ЕС за доброто на всички, а друг път заплашва с напускане на съюза, ако не бъдат изпълнени неуточнени искания. Първият курс е проницателният - защото с по-малка вероятност ще доведе до пагубното напускане на Великобритания и с по-голяма вероятност ще успее да направи съюза по-либерален.
Що се отнася до Шотландия, Камерън и Милибанд са на страната на Велика Британия. Но решението ще вземат шотландците. Въпреки че шотландската държава ще може горе-долу да посрещне първите си разходи - ако допуснем, че ще съумее да задържи за себе си повечето петролни и газови полета в Северно море, - тези ресурси пресъхват. Една независима Шотландия би била твърде малка, за да поема удари, било по цените на петрола, било по банките си. А сепаратистите не могат да обяснят как страната ще може да ръководи своите работи, запазвайки британската лира. За свое добро шотландските избиратели трябва да отхвърлят политическото си изплъзване.
Едно време Великобритания управляваше света. След разпада на нейната империя тя от време на време искаше да се сгуши и скрие. Сега тя може да не прави нито едно от тези неща. В нейното най-бляскаво бъдеще тя изглежда открита, либерална и търгуваща страна, обвързана със света. Политиците знаят това и понякога го казват. Сега обаче трябва и да се борят за това.(БТА)
* Малък англичанин (Little Englanders) - първоначално: антиимпериалистическа доктрина от времето на Втората англо-бурска война (1899-1902 г.); впоследствие: привърженици на "Англия", която да не излиза от границите на Обединеното кралство.
