Ще търсим възможности не за забрана, а за ограничаване на покупката за земя, каза пред журналисти инистърът на земеделието и храните проф. Димитър Греков, предаде БТА. В отговор на въпрос за подкрепения от парламента мораториум за продажба на наши земи на чужденци, Греков коментира, че не е или почти не е възможно да предизвикаме отварянето на акта за присъединяването ни към Европейския съюз.
Земеделският министър посочи още, че няма никакви основания българските собственици на земя да се притесняват от продажбата й на чужденци.
"Каквито и законови разпоредби да се вземат, все пак те трябва да бъдат такива, че да не пречат на основния закон за присъединяването ни към Европа, за свободно движение на капитали и хора", коментира Греков.
Той информира още, че в момента се проучвали датският и унгарският модел при присъединяването им към Европейския съюз, за да вземем адекватни решения. Едно от условията там е всеки, който иска да купи земя, поне две години преди това да е регистрирал земеделско производство, обясни министърът. По думите му обаче нашите собственици трябва по-скоро да работят за окрупняването на земята, за да бъде тя ефективно използвана. Министър Греков каза, че процесът за комасация на земеделска земя в България е изпуснат безвъзвратно. "За комасация вече не можем да говорим, защото това е трябвало да стане през първите години. Сега вече имаме нови собственици на земя и комасирането й трябва да стане по доброволен път, което ще бъде трудно и много дълго", посочи той.
Според Греков една от целите на мораториума върху продажбата на земя е именно тази - да могат земеделските ни производители да я окрупнят - доброволно и по естествен път. Разделена на малки парцели, тя не представлява интерес нито за чужденците, нито за нашите производители, подчерта проф. Греков. Земеделският министър се съгласи със становището, че освен комасацията другите два важни фактора за повишаване цената на земята у нас са хидромелиорациите и инфраструктурата. По думите в това трябва да инвестира държавата, а не стопаните. Греков каза, че приоритет в работата на МЗХ ще бъде не само възстановяването на хидромелиоративните системи, но и създаване на цялостна пътна карта за движението на водата, там където е необходимо да се създаде по-голямо плодородие и да се използват земите целенасочено за земеделска дейност.
