Преглед на печата

„Правото на ЕС е над нашето, затова и решението за мораториума е нищожно”, казва в интервю за „24 часа” Зинаида Златанова, вицепремиер и министър на правосъдието. Тя коментира решението на парламента за удължаване на мораториума върху продажбата на земя на чужденци така: „То не е съобразено с конституцията и договора за присъединяване на България към ЕС. Договорът е първично европейско право, има примат над българското право (при противоречие между наше и европейско правило директно се прилага европейското, бел. авт.). Въвели сме 7-годишен преходен период да не прилагаме европейското право в областта на свободното движение на капитали и по-специално на собствеността на земята. В момента, в който изтече този преходен период, автоматично трябва да започнем да го прилагаме”, обяснява Златанова.

„Мисли първо за малкия”, коментира в „Труд” социологът Кънчо Стойчев. Той посочва, че успешните общества се грижат за малкия не защото са богати, а са богати, защото се грижат за малкия. Става дума и за малкия гражданин, за малката фирма, за малкото производство, за малката компания в услугите. Грижата, разбирана като гарантиране на равнопоставеност по отношение на големия, въвеждане и налагане на правила за равни условия в борбата за пазара. България днес е страна на монополите. Настоящето правителство направи първа крачка в правилната посока - премахна страха и рекета на държавата върху малкия. Но това изобщо не е достатъчно, сериозна работа в антимонополна посока все още няма, има само намерения.

„Г-н О. мълчи, адвокат Станишев и прокурор Местан говорят”, коментира „Сега”. В държавата има един човек, срещу когото много се говори, а той мълчи - Пламен Орешарски. Вече сме в петия месец на бурното българско лято и публичното поведение на премиера спрямо протестите е отчетливо - не говори, отбягва демонстрантите, стреми се да не ги дразни. Това несъмнено е целенасочено поведение, при което бащите на коалицията атакуват „врага” и поемат ударите, заслонявайки премиера-цвете от враждебната околна среда. Е, адвокат Сергей Станишев по едно време се улиса и каза, че ДПС предложило Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Прокурор Лютви Местан го смъмри, задачките продължиха да се изпълняват в синхрон. Трябва да се отбележи, че снишаването на Орешарски и изтикването на преден план на Станишев и Местан е изключителна успешна тактика. Въпросът сега е колко дълго може да продължи тази тактика. Тя не е полезна за обществото, то трябва да знае много отговори, които, за съжаление, не получи.

„Институционална реформа и политическа промяна”, под това заглавие „Капитал daily” публикува коментар на политолога Огнян Минчев. Той посочва, че властта у нас е в ръцете на корпоративно-олигархичното задулисие и то я упражнява по открито криминален маниер. Българската политическа система не може да остане в настоящия си вид за продължителен период от време. На България е необходим нов демократичен ляв проект. Както и нов проект вдясно от центъра. Необходимо е радикално преосмисляне на етническата политика, което да създаде предпоставки за изтласкване в периферията на политическия живот на тумора ДПС и неговите експанзиращи корпоративни и криминални метастази. Ако българското гражданство успее да създаде политическа алтернатива с потенциал за промяна на статуквото, самият процес на нейното натурализиране и развитие ще извика на дневен ред съдържателен дебат за промени в институционалната система на държавата.

Стотици дела са пред прекратяване заради дълго проточило се разследване, установи проверка на „Сега”. Алексей Петров е сред обвиняемите, които са подали молба делата срещу тях да бъдат внесени в съда или прекратени. Искането му се отнася за разследване за организирана престъпна група, наблюдавано от Специализираната прокуратура. Лидерът на социалистите Сергей Станишев преди дни също поиска прекратяване или внасяне в съда на делото срещу него за седемте изгубени секретни документа, образувано през 2010 г. Петров и Станишев се възползват от възстановената през август забрана в Наказателнопроцесуалния кодекс да има „вечни обвиняеми”. От нея ще се възползват разследвани за организирана престъпност, пране на пари, укриване на данъци, измами, подкуп, престъпления по служба, присвояване. Магистрати обясниха, че това са разследвания, които обичайно вървят трудно и често обвиненията не издържат в съда.

„Свършиха лекарите - болниците се бият за кадри”, алармира „24 часа”. 953 медицински кадри са липсвали на болниците в България от 1 януари до края на септември. Толкова са заявените за този период в бюрата по труда свободни работни места, съобщиха от Агенцията по заетостта. По-голям е проблемът с намирането на медицински сестри и акушерки. Търсели са се 538 медсестри. При лекарите са били обявени 257 работни места. Над 40% от завършилите у нас медицина отиват да работят в чужбина. В България, освен че не може да се ползва най-новата медицинска апаратура, е трудно да се намерят доволни хора, които са благодарни от здравната система и медицинското обслужване.

„Стандарт” отразява три гледни точки за окупацията на СУ „Св. Климент Охридски”. Петър Витанов, бивш студент в СУ: „Студентите, които са окупирали сградата на СУ, нарушават няколко закона едновременно. На първо място те засягат конституционните права на тези студенти, които искат да учат. Нарушават и Закона за висшето образование в частта му, според която на територията на университета не може да се извършва политичаска дейност. Справедливите каузи не се постигат незаконно”. Ивайло Динев, студент по история: „Окупирахме университета, защото смятаме, че това е нашето място - академично, автономно. Тук ние се чувстваме най-силни и най на мястото си. Тук ние тежим. Предприехме окупацията с искания за морал в политиката. И аз искам да уча и съм протестирал за по-качествено образование, но смятам, че в момента е по-важно да застанем зад каузата да живеем в нормална държава, в която политиците работят в интерес на хората”. Спас Крайнин, Факултет по журналистика и масови комуникации: „На този етап не сме убедили достатъчно голяма част от студентите, че трябва да ни подкрепят, не сме ги накарали да ни повярват. Подкрепям протестиращите си колеги. Но мисля, че за да постигнем целите си, трябва да сменяме формата на протест непрестанно, а не да затворим университета и да си навлечем гнева на студентите, които не ни подкрепят. Трябва да се обединим и да преследваме общите си цели, а не да влезем в историята като студентите, които се разединиха и не постигнаха нищо”.

Край на практиката министерствата да получават пари, за да дават заплати на чиновниците си. Допълнителни средства ще се отпускат само срещу конкретни проекти, с които се подобряват услугите за хората и бизнеса. Това е философията на бюджет 2014, заявява финансовият министър Петър Чобанов в интервю за „Стандарт”. „Няма да се дава допълнителен ресурс на всяко ведомство, без да е ясен резултатът от разпределението му. Това, което търсим, е рестартиране и ускоряване на икономическия растеж”, допълва Чобанов. Например за здравеопазването има допълнителни 100 млн. лева, но секторът ще ги получи, след като лечението стане по-качествено. Всеки министър трябва сам да реши колко чиновници да съкрати, като идеята е да се махнат само дублиращи и ненужни длъжности. Пускаме 360 млн. евро дълг през две немски банки, съобщава Чобанов.

„Бюджет 2014: Предпазлив и без реформи”, коментира в „Стандарт” Андрей Георгиев, ФБК „Логос” ТМ. Според него проектобюджетът за 2014 г. не донесе много изненади. В него явно проличава въздържаният подход на правителството. Заложеният растеж е леко оптимистичен, а бюджетите на отделните министерства са минимално изменени, от което личи последователност в провежданата политика, но и липса на ясни реформи. Като цяло в проекта няма радикални изменения. Фискалната политика следва тази на предишното правителство, което също се въздържаше от агресивни бюджетни мерки. Заложената цел за устойчив икономически растеж ще остане по-скоро пожелание, отколкото изпълнена със съдържание визия как да се постигне това.

„Регулация, реформация, деформация”, коментира в „Сега” Емил Хърсев, д-р ик. Той посочва, че България единствена в ЕС не даде нито лев за подкрепа на банките, макар че у нас приложихме в пълен обем всички ограничаващи и обременяващи финансовите институции мерки, предписани от европейските пактове и директиви. При това на банките в България бе наложен по-висок минимум за капиталова адекватност от изисквания в еврозоната, макар че те за разлика от конкурентите им в еврозоната не се къпят в златния дъжд на „количествените облекчения” (парите, напомпани от ЕЦБ за рефинансиране на банките). Така банките у нас бяха оставени да поемат сами целия удар на кризата, да теглят сами в депресията. Фискалната политика нанесе загуби за цялата икономика на България. Сега е важно да избегнем поредните грешки, които ще донесат нови загуби. „Опасявам се, че сме на прага на тежък законодателен гаф, тласкан от популисткия порив „да защитим кредитополучателя” от „банковия произвол”, предупреждава Хърсев. (БТА)