Преводачите с жестомимичен език работят за жълти стотинки
Преводачите с жестомимичен език работят за жълти стотинки / Деляна Михнева
Асоциация на сляпо-глухите
67619
Асоциация на сляпо-глухите
  • Асоциация на сляпо-глухите

Заплащането на интерпретаторите с жестомимичен език  е повече от символично и те работят почти като доброволци. Това съобщиха в ефира на Дарик радио представители на Националната асоциация на сляпо-глухите в България /НАСГБ/. Те уточниха, че преводачите получават 8 лева на час, по наредба годишно безплатно се полагат 10 часа, а държавата плаща само 50 лева за тези услуги, тъй като парите са орязани. При това положение е трудно да се стимулират хората да се обучават в усвояването на жестомимичен език. В повечето случаи хората с увреждания използват средствата като джобни пари, тъй като размерът е малък за трайно обучение, обясниха от Асоциацията.

Настояваме за изработката на изцяло нов Закон за жестомимичния език и ще проведем срещи съвместно със Съюза на глухите за създаването на текстовете, заяви председателят на НАСГБ Димитър Парапанов. По думите му в него трябва да се опишат методите за работа със сляпо-глухи, кои са потребителите на съответните социални услуги и как ще ги получават. Парапанов даде за пример Унгария, където от 5 години функционира такъв закон. Там на всеки потребител се полагат по 200 часа годишно безплатно обучение на съответния жестомимичен език, а ако е в болница му се назначава безплатен преводач. Унгария вече има обучени няколкостотин интерпретатори, които помагат на хората с увреждане да се адаптират към въшния свят и да не изпадат в изолация, обясни Парапанов. Унгарските интерпретатори минават само курсове, за да се обучат на жестомимичен език, докато в скандинавските страни има дори бакалавърски програми в университетите.

 

Потърсихме за мнение народния представител Захари Георгиев, който е вносител на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Националната система за спешни повиквания 112. Пред Дарик той заяви, че доскоро не е бил търсен за подкрепа за създаването на закон за жестомимичния език, но е отворен за разговори по темата. Според него няма нужда от създаване на нов закон, а само допълнение към вече съществуващия Закон за правата на хората с увреждания. Промени в Закона за обществените поръчки пък ще гарантират участието на предприятията на хората с увреждания в провеждането на процедури без да се явяват по общия ред на конкурсите. Това е сериозна стъпка и тя ще възобнови работата на тези предприятия, където е най-добрият начин за тези хора да намерят заетост, каза още Георгиев.

Цялото предаване можете да чуете от прикачения звуков файл.