Преглед на печата

„Проблемът с бежанците е в нас самите”, казва в интервю за „Труд” европейският комисар Кристалина Георгиева. Тя посочва, че Европейската комисия вече оказва помощ на България. Ще бъдат изпратени 100 души за техническа и оперативна помощ. Те ще помогнат не само за посрещане на потока от бежанци, но и за усвоянане на финансовата помощ от ЕС. Очаква се тя да бъде съществена. Според Георгиева много е важно лидерите в България, които категорично са заявили своята проевропейска ориентация, също така категорично да говорят защо трябва да приемаме бежанци. За страна като нашата, която има над 1,5 млн. българи в чужбина, да се окажем в категорията на тези, които са за затваряне на граници, за гонене на другите, това е самоубийствено. Проблемът със сирийците не е в това какви са те, а какви сме ние, българите. Много опасно е да подкопаваме институциите, които гарантират демокрацията и европейската принадлежност на страната ни, е позицията на Георгиева.

„Рисковите” бежанци - в затворени лагери”, съобщава „Труд”. Правителството затяга мерките за влизане и пребиваване на наша територия на бежанците и мигрантите. Изграждане на съоръжения по границата, вкарване в центрове от затворен тип на бегълци, за които полицията реши, че са рискови за населението, спешно експулсиране на мигранти от други страни - това са само част от мерките, които правителството обсъди и прие на извънредно заседание. Вицепремиерът и вътрешен министър Цветлин Йовчев и военният министър Ангел Найденов бяха категорични, че бежанската криза се очертава като най-голямата заплаха за националната сигурност за България.

По време на форум за националната сигурност президентът Росен Плевнелиев разкритикува правителството, че не изпълнява плана за управление на кризи, отбелязва „Сега”. Той изрази недоумение защо бежанците спят на пода и са без ток и вода, след като има разработени програми за действие. Според Плевнелиев овладяването на бежанската вълна е изцяло в правомощията на изпълнителната власт. Той дори препоръча съветът по сигурността към Министерския съвет да се събира по-често.

„ЕС може да спре бежанците в Турция”, казва пред „Стандарт” Йордан Божилов, анализатор в Центъра за изследвания по националната сигурност и отбраната към БАН и основател на Софийски форум за сигурност. Той не смята, че на този етап трябва да говорим за бежанския проблем като за заплаха за националната сигурност от гледна точка на това, че не е застрашен конституционният модел на управление или дейността на институции, или цели обществени сфери. Божилов посочва, че навлизането на бежанци в България не е и не трябва да се превръща единствено в национален въпрос. Това е въпрос на ЕС и на НАТО и много ясно трябва по този начин да го поставяме в рамките и на двете организации. Този въпрос трябва да се решава на съюзно ниво на базата на единни политики. Това не означава да търсим само финансова помощ.  Проблемът до голяма степен може да се реши от правителството на Турция. Но не трябва България да поставя този въпрос на двустранна основа, а ЕС да го постави пред Турция.

„Нужни са ни повече средства за бежанците”, отбелязва в интервю за „Монитор” кметът на София Йорданка Фандъкова. Тя отчита, че работата около центровете за бежанци е нова задача, която държавата възлага на някои общини. Затова трябва да има финансиране не само за полицията, но и за допълнителното почистване, изграждането на видеонаблюдение, осветлението, за посрещането на социалните грижи. Фандъкова очаква част от средствата, които правителството отпуска за справянето с бежанския поток, да бъдат насочени към общините и да бъдат съразмерни спрямо броя на хората, настанени в съответните населени места.

„Няма да се хвана на интригите на Борисов”, заявява в интервю за „Преса” лидерът на „Атака” Волен Сидеров. Той определя като демагогия предложението на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов „Атака” да бойкотира кворума в Народното събрание, докато идеите им за удълъжаване на мораториума за продажба на земя на чужденци и затваряне на границата за бежанци не влязат като първа точка. „Ако смята, че тези въпроси са важни, щяха да гласеват „за” в залата, а не „против”, както направиха миналата седмица за ограничаване на бежанците. Интересуват ги само интриги, саботажи и разрушителна дейност. Аз съм убеден, че те ще завършат като НДСВ - със заличаване от политическата сцена не от мен, а от избирателите. Колаборация с ГЕРБ по всякакви теми е много труден въпрос. Ние не искаме да ставаме инструмент за процедурни хватки с ГЕРБ. Те не са загрижени за проблема с бежанците”, посочва Сидеров.

И през октомври в парламента биха влезли четири партии, ако днес има избори. БСП има минимална преднина с 22,3% пред ГЕРБ, която е с 19,2%. ДПС би получило 6%, а потенциалът на Реформаторския блок остава на нива от 5-6%. Това сочат данните на националното представително изследване на „Галъп”, проведено от 3 до 10 октомври и цитирано от „Труд”. Почти без промяна остават общите нива на песимизъм и оптимизъм - 70% не чакат нищо добро в развитието на страната. 41% от българите искат оставка на кабинета. Общи действия на Реформаторския блок и ГЕРБ изглеждат по-желани от привържениците на ГЕРБ и по-нежелани от симпатизантите на Реформаторския блок. Доверието в правителството е 30%, а недоверието - два пъти по-високо.

„Земя за продан... А някой иска ли я?”, коментира „Дума”. След по-малко от три месеца изтича срокът на действие на 7-годишния конституционен мораториум върху правото на чужди граждани - физически лица, да придобиват земя в България. В социалните мрежи това стана пореден повод за протести и негодувания. На практика мораториумът за търгуване на земя от страна на чужди физически лица е формален, тъй като при интерес те винаги могат да се регистрират като юридически лица при така формалните изисквания. Въпреки това за този период няма наплив на чужди инвеститори в земеделието, нито са отчетени крупни сделки за земя с външни купувачи. За седемте години след влизането ни в ЕС чуждите инвестиции в земя у нас са под 0,2%, по данните от последния доклад на Световната банка за България.

„Атака”, БСП и ГЕРБ се втурнаха да „спасяват” нивите ни от нездрави външни апетити, коментира „Сега”. Тревогите на политиците ни са закъснели, безплодни и неискрени. ГЕРБ зае възможно най-глупавата поза - хем подкрепи с две ръце удължаването на мораториума, хем призна, че това не може да стане. БСП пък бабува на ново административно недомислие - Агенция за земите, която щяла да сложи ред в хаоса с поземлената собственост у нас. „Атака” продължава да иска мораториум до 2020 г. Само премиерът Пламен Орешарски изрече неприятната истина - надежда винаги има, но шансът забраната да бъде продължена е 0,01%. Според автора, ако искаме да спасим земите и горите си, първо трябва да ги опазим от местната олигархия.

„Мораториум върху идиотизма”, коментира „Труд”. „Атака” ще иска с национален реферандум да се удължи мораториумът за продажба на земеделска земя на чужденци. Остана ли време до края на годината за реферандум, че и за ратифициране на евентуално удължения мораториум от другите 27 членки на ЕС? И ГЕРБ е за удължаване на мораториума. Къде спа четири години на власт? Отговорът не е, че политиците ни винаги се сещат в 12 без 5. Още по-прост е - популизмът все е навреме, дори и в 12 и 5.

Рекордни приходи отчита туризмът в България, акцентира „24 часа”. Очаква се за първи път БНБ да огласи, че за цялата 2013 г. отрасълът е донесъл над 3 млрд. евро, заяви Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценки в туризма. За миналата година приходите са били към 2,9 млрд. евро. Само от нощувки приходите за тази година са около 900 млн. лева - 600 млн. лв. от тях се дължат на чужденците. Своеобразен рекорд е и броят посещения от чужбина - 9 млн. души до края на 2013 г. Увеличава се и интензивността на пътуванията на българи по родните курорти.

„Игра на късо с тока”, коментира „Труд”. Когато проблемът с дълговете в енергетиката опре до кокала, веднага се появява управленец, който да освежи вечната тема за цените на тока и парното и как може да ги намалим. В тази ситуация най-учудващ е дебатът за промяна на закона за енергетиката, който се води в едноименната комисия в Народното събрание. Вместо разговори как да се решат поне част от проблемите в сектора, се дебатира как да бъдат облекчавани условията за неизрядните платци на енергото. Всичко това става на фона на тецове, които все повече затъват заради парите, които не могат да си вземат от държавната Национална електрическа компания, на фона на нароилите се като гъби след дъжд екоцентрали, които не могат да работят, защото няма за кого. Изобщо - на фона на българската енергетика, която отдавна е забравила думата „иновация”.

„България може да печели от хранителни добавки”, казва в интервю за „24 часа” акад. Стефан Воденичаров, председател на Българската академия на науките. Той очертава няколко направления, в които може да се развива нашият стопански живот през следващите 20-30 години. Първото е ефективното използване на природните суровини до получаване на краен пазарен продукт. Трябва да възстановим земеделието, което трябва да е екологично и биологично. Туризмът трябва да се превърне в индустрия. Трябва да поощрим и културния туризъм. Трябва да се опитаме да създадем специална фармацевтична индустрия и индустрия за добавки на храни на базата на билки и на различни материали, които са с доказани лечебни свойства и ги има у нас. Пред нас се отваря страхотна ниша, защото това са продуктите, към които има огромно търсене в световен мащаб, смята акад. Воденичаров. (БТА)